Жената под водата – бегли щрихи

По време на дайвинг-пътуванията съм видял много невероятни неща. На едно сафари в Южен Египет станах свидетел на това как делфин спаси човек, разубеждавайки го да не си купува фалафел на пристанището в Марса Алам… Но първенството сред невероятностните събития държи поведението на жената под водата. Красиви силуети, стегнати в еластични неопрени, подчертаващи формите им; излети бедра и дупета, които се реят в синевата около теб и мълчат! Най-вече мълчат!

Мъжкото отношение към жените под водата е просто. Както повечето мъжки отношения – достатъчно е да знаете, че прасковата не е цвят, а самите цветя се делят на рози и на „онези там, как им беше името”. По отношение на водолазките – мъжете се делят на цицомани и цицофоби. Водолазите-цицомани обожават дайвърки с големи гърди, а дайвърите-цицофоби много мразят гмуркачки с малки гърди. Вероятно защото под водата е единственото място, където жените не успяват да говорят достатъчно, те имат и изключително нисък разход на въздух. Понякога плашещ – ако аз излизам на 30 атмосфери, те излизат на 110!!! При едно сафари имахме дама с толкова нисък разход на въздух, че трябваше да я намажем с чесън през нощта, за да се убедим, че не е вампир или зомби. Сякаш изобщо не дишаше… Не беше вампир. Известно е, че при жените- вампири страшното не е в това, че пият кръв, а – понеже нямат отражение в огледалото – се гримират по съветите на най-близките си приятелки. В нашия случай госпожицата не беше нито вампир, нито зомби. Просто имаше много нисък разход, а вследствие процедурата с чесън, първоначалните ентусиасти, които биха желали да я оближат, някак се разколебаха. Така беше предотвратено едно трайно приятелство и няколко разтурени семейства. Изобщо – от чесъна полза има, чувал съм го и от баба си…

„Ла донна е мобиле” пеят италианците, а – по свидетелства на Дядо Вазов от времето на съдийската му практика – един адвокат пледирал така на бракоразводно дело: „Както казвали древните латини – ла донна е мобиле – което ще рече, че на жената са мебелите”. Под водата жената е също така подвижна и изменчива, както на повърхността. Тя се стрелка любопитно, опитва се да разгледа всичко и понякога оставя усещането, че сякаш е попаднала в големия подводен мол. Когато спре за миг, то е само, за да може да даде възможност на останалите водолази да се насладят на това колко добре й стои костюмът и колко дълги са всъщност краката й, когато е с плавници. Ако не плува DIR, жената под водата наистина оставя впечатлението, че на нея са мебелите. Тя обича да носи фотоапаратчета, много и разноцветни карабинери, малки, но пък многобройни  знаци, че тази именно водолазна екипировка се обитава от нежен, спретнат и уютен дух, който би наредил по нея и порцеланови кученца, стига да имаше къде…

Както всички хора, и жените под водата понякога имат проблеми с изравняването. Но това не се дължи на някаква специфика на черепните им кутии – опазил ни Бог от такива мачистки заключения. По-скоро по природа жената не търпи идеята за равенство и еднаквост, защото с право се смята за уникална. Изравняването, независимо дали става дума за бретони или за атмосферно налягане под водата, е противно на разбиранията й за света, където тя единствено трябва да има неповторими и оригинални шапка, рокля, обувки, чанта и уникално слепване на вътрешното ухо.

Изравняването безспорно противоречи на тази нагласа и жената под водата е склонна да търпи неистови болки в ушите, само за да е уникална. Мъжете в такива случаи се размрънкват, отказват се от гмуркане или се въртят между петия и единадесетия метър, докато изравнят. Но не и жената – тя се гмурка смело, за да потвърди истинността на древния арабски стих: „по нещо си приличат жените и реките, еднакво те стремят се да стигнат дълбините”. В оригинала се казва „низините”, но това е писано хилядолетия преди Жак Ив Кусто… Когато плуват в двойка с любимото си „бъди”, жените обичат да го държат за ръка. Тази проява на нежност в никакъв случай не трябва да обърквате като несигурност или страх. Не! Те просто са хванали това бъди, което най-вероятно им е купило както екипировката, така и пътуването до Шарм-ел-шейх или Малдивите и в никакъв случай не искат да го изпуснат. Вродената подозрителност към русалки, сирени, самодиви и всякакви митологични изкусителки кара жената под водата да е особено бдителна и за миг да не изпуска бъдито си от поглед и ръка. Може би си спомняте как Одисей неистово се мъчел да се опази от сирените, слагайки си тампони с восък в ушите? Направил го е, защото тръпнел от ужас от неговото бъди – Пенелопа. Историята е пълна с примери за това, как жените успяват да държат бъдитата си почти непрестанно в състояние на азотна наркоза.

Любен Дилов син за жената

Жените под водата особено държат на банските си. Аз самият се гмуркам с памучни долни гащи, за да не си протривам слабините. Ако реши да е по бельо, слабият пол – без да мисли за слабините си – се гмурка с най-новите писъци на „Виктория сикретс” или с невероятни плажни ансамбли пред които кораловите рибки изглеждат сиви като Кремиковци, а устните на наполеоните още повече увисват от изумление.

риба Наполеон, обитава тропическите коралови рифове

Разбира се, под неопрените това не се вижда, но много от жените се гмуркат само и единствено за мига, когато – на брега или в лодката – ще излязат от неопрена като Афродита от морската пяна. Неслучайно жената под водата от векове вълнува мъжкото съзнание и русалките са именно жени. Турските русалки – до кръста риба, надолу -мъж, са изключение само подчертаващо правилото. Българският мъжки прагматичен дух се опитва да се предпази от гибелното привличане на русалките с поговорки от рода на тази: „Дали русалката е риба или жена, зависи само от това колко си гладен”, но опитите му не са много успешни. Всяка година стотици мъже стават жертва на подводни жени… Каква е поуката от всичко това? Освен, че жените под водата са принос към красотата на невероятния морски свят, понякога те са в състояние да ти докарат такава ерекция, че да можеш да си закачиш манометъра на нея. Но понеже това не е по DIR, изобщо няма да го коментирам!

Любен Дилов син за жената

- Реклама -

Коментари