Времето, когато offline ще означава offlive дойде неочаквано бързо

Dilov.info/Любев Дилов син

 

Видяхте ли, уважаеми, видяхте ли?! Депутат, заразен с корона-вирус! После властниците нямали вътрешен живот! Не само вътрешен живот и колебания имат, дори! Както се видя със случая с маските. Хора са, казвам ви, като всички нас! „И всички имаме сърца – и бедни, и богати” както се пее в онзи чалга-шлагер, който разплаква плеймейтките! Така е. От първия ред съм го гледал това. С разплакването, имам предвид. С властта не сме чак толкова близки, уви.

Ползата от носене на маски е голяма. И не непременно само  хигиенична. Много хора изглеждат много по-добре с маски. Сещам се веднага за едни журналистки, ама няма да им изрека имената, защото социалните мрежи и без това са жестоки към тях.

Маската е народна извънредност, любезни!

Още от най-древни времена тя съпътства цивилизацията – за карнавалното, раблезианско начало в живота Може  да се осведомите  от много книги. От Бахтин до… телефонния указател. Абе, къде изчезнаха хартиените телефонни указатели?! Сякаш вече няма смисъл от тях. То и от хартиените маски няма много смисъл, както се разбра, ама по-добре да ги носим. Чунким това е единственото безсмислено нещо, дето правим!

Маските и карнавалът помагат за разместване и сливането на социалните слоеве.  От Вакханалиите до модерните фешън-партита, от шаманите в пещерите до рок-групата „Кис”, маската осигурява слава и анонимност едновременно. Нещо като фейсбук. И бедни, и богати остават само по маски и наистина се разбира имат ли сърца, или нямат. Богаташите се маскират на слуги, просяците на принцове, крадците на кардинали, банкерите – на проститутки.

Здравен Министър, маскиран на здравен министър. Колаж на @belovski

Само Борисов не може да се маскира, както научихме, защото маските са малки за главата му. Всъщност в тези дни, парадоксално, той май е единственият немаскиран. Същият, какъвто си беше преди 15 години! Качество ли е това, или недостатък е голям спор, ама не е важен днес. Днес говорим за маските.

Хората са ги надянали далеч преди средновековната чума във Венеция през 1347, донесена с търговските кораби от Федосия (Крим). Там пък се заразили от монголите, които при обсадата на града изстрелвали с катапулти труповете на умрели от бубонна чума. На венецианците не им върви – триста години по-късно, през 1631 година чумата отнася една трета от населението и  фактически поставя края на величието на този уникален град-държава.

Но и чумата, и традиционния венециански карнавал са триумф на маските, белязал цялата модерна културна история на Запада. На Изток не е по-различно – от ритуалните маски, през бойните маски на самураите, до театър Но и Кьоген – прикриването на лицето със страшни и смешни други лица е велика традиция, помагала на хората да се крият, да се веселят и да плашат врагове и несгоди.

Но!

Най-важното: маските разнообразяват монотонния ни живот по изобретателен и взаимен начин. Може би сте чували историята за онази дама, която се оплакала на сексолога, че мъжът ѝ вече не  я желае. Посъветвана била да се маскира по някакъв необичаен начин. Не с традиционните секс-костюми: медицински сестри, червени шапчици и други садо-мазо тривиалности. Мислила тя, мислила и накрая го измислила. Съблякла се чисто гола, надянала един противогаз и закачала благоверния. Когато самецът се  прибрал, тръшнал се пред телевизора и загледал поредния брифинг на Извънредния щаб, тя се появила с цялото необичайно великолепие на богатата си физкултура и започнала да се разхожда пред него… Никакво внимание! Разстроена, съпругата не издържала и креснала: „Добре, де?! Никаква ли промяна не виждаш у мен?”

Мъжът я гледал тридесет секунди, след което несигурно попитал: „Изскубала си си веждите?!”

С този разказ нито искам да изпиша вежди, нито да извадя очи. Опитвам се да обясня, че маските не са чак толкова лошо нещо и ако ги превърнем в забава, в надпревара по изобретателност, можем да си причиним и нещо по интересно от въпросите на Беновска по пресконференциите в тези скучни дни.

Ето  – аз вече два дни излизам маскиран като Любен Дилов-син, но явно не съм добър в имитацията. Докато не произнеса дума с „ч” никой не ме разпознава. Като дадох пример със себе си, се сетих и нещо друго важно – ние,  всъщност, отдавна живеем маскирани. Какво са профилите ни във фейсбук, ако не маски на едно по-добро, по-интересно и по-вълнуващо наше „аз”? С маските скриваме онзи Лени от „За мишките и хората”, който поради вродена сила и несръчност е склонен да убива всичко, което обича… За това и кръстих този разказ „За маските и хората”.

Както винаги най-много се плашим от сенките си @belovski

Корона-вирусът вече промени света. В някои сектори неочаквано бързо. За по-цивилизованите общества вече offline  означава offlive. Пандемията и изолацията ще повишат солидарността, но ще задълбочат някои нови разделения. Светът ще се раздели на иновативна  информационна  цивилизация и технологични гета. Гласуването, образованието, публичните услуги, дори здравеопазването ще са все повече online и голяма част от човечеството няма да има достъп до тях не само поради бедност, но и поради техническа невъзможност, породена от бедността.

Този свят в никакъв случай няма да е по-лош от стария. Можем само да се надявам, че ще е малко по-добър. Плаха надежда, защото под маските сме си все ние. И не всяко нещо, което има две бузи е лице!

Държавата се завърна с гръм и трясък. Гражданите са благодарни за твърдите мерки, които държавата прилага спрямо тях. Навсякъде по света управляващите палят свещи пред олтара на страха от вируса, сковал хората и развързал ръцете на властта. Навсякъде по света опозицията е истински маргинализираната, а не хората на изкуството.

Специално  в България това не е непременно лошо положение. Но… денят, когато страхът за прехраната в бъдеще ще надделее над страха от вируса съвсем не е далеч. И тогава ще настъпят истински тежките дни за държави и управляващи. Защото глобалният и либерален капитализъм няма да е в състояние да помогне, зает сам да оцелява.

В условията на пандемия пазарният принцип съществува, но пазара го няма. Социалистите би трябвало да потриват доволно ръце, защото хората ще искат по-социални държави. Проблемът е, че колкото и да трият ръце, не само искра, но и пари не могат да произведат. А социални мерки без пари в ръцете е точно онова, за което блееха преди години комунистите – социализъм с човешко лице. Има само лице и нищо в ръцете. Той, разбира се, ще се маскира по някакъв начин. В крайна сметка това не е съчинение по политикономия, а разказ за маските и хората.

Въпросът е ще го разпознаем ли под маската?

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение