ЗА ЛЮБЕН ДИЛОВ-СТАРШИ, КОЙТО ИМА НАД 3 МИЛИОНА ПРОДАДЕНИ КНИГИ ПО СВЕТА

По времето на социализма освен че не му плащаха хонорар, не му казваха къде какво излиза. Аз няма да забравя вкъщи едно такова типично славянско взаимно оплакване със страшно много водка, с Аркадий Стругацки, когато баща ми се жалваше, че въобще не знае какво се случва с неговите книги, къде излизат. Научаваше случайно, ако някой му донесе например японски брой на списание. Та, Стругацки разказа, че понякога е по-добре да не знаеш какво се случва. И даде пример с Понеделник започва в събота – тяхна много легендарна книга, която целият първи тираж, който бил издаден – примерно огромен тираж за Съветска Русия, да речем от порядъка на 300-400 хил.  – целият тираж бил пратен в Сибир, нито една книга в Москва или Ленинград. Те много се смяха тогава и казаха – виж какво, по-добре книгите да са в Сибир, отколкото вие.

 

ЛЮБЕН ДИЛОВ-СТАРШИ ПРЕДИ ИЛЪН МЪСК И СТИВЪН ХОКИНГ

Този последният том Напред човечество, който съвсем скоро излезе е изключително забавен, защото е пророчески в много отношения. Има 3 закона за роботиката, формулирани от Айзък Азимов, 4-ият е формулиран от Старши. Той е признат, приет и даже в момента е по-актуален от първите три. Защото ако първия казва никой не може да причини вреда, 4-ият закон, формулиран от баща ми – твърди, че изкуственият интелект е длъжен преди всичко друго да се представи като изкуствен интелект, т.е. да не въвежда в заблуждение, че не е такъв. И като почнем от ботовете, които се създават, за да симулират личности в социалната мрежа, което е сравнително безобидно с подмяна на личност и стигнем до това, което и Мъск и Хокинг говорят, а и до опита в Япония в края на миналата година, когато стартира процедура, по която японският върховен съд, да отговори на въпроса може ли да бъде присъдено качеството личност на изкуствен интелект или не. Т.е. това, което в Двестагодишен човек сме гледали като сюжет фантастичен. Това предстои на хората. В Англия тръгна едно дело, в което се спори доколко човек може да се ъпгрейдне и да остане човек. Има един много богат възрастен мъж англичанин, който годишно давал 4-5 млн. паунда само за такива изследвания върху себе си – той се ъпгрейдва – изкуствени части си слага, прави се сам в робот и съвсем скоро ще се изправи пред етичния въпрос кога е човек, кога е робот. Това предстои и в едно съвсем недалечно бъдеще на хората, може би след 10-15 години вече ще бъде една много сериозна актуална тема при всички случаи много по-актуална от третия пол, която е доста смешна и разбрана.

ПРОГНОЗАТА НА ЛЮБЕН ДИЛОВ-МЛАДШИ

Разбира се, всяка прогноза рискува много, въпросът е, че вече ние живеем в бъдещето и то с невероятни темпове и в основните фундаментални науки лесно могат да се направят някакви краткосрочни прогнози какъв тип търсене има и т.н. Но понякога идват съвсем от изневиделица неща, които преобръщат света. Хората на средна възраст в момента си спомнят революцията в комуникацията, която е изумителна, само преди 20 години да кажеш, че ще си носиш телефона в джоба и ще гледаш телевизия по него и да се свързваш с целия свят, светкавично – щяха да те гледат като луд. Ние малко си даваме сметка за могъществото на социалните мрежи в момента, което буквално е на границата с телепатията. Аз поради заниманията ми с гмуркането успях да го видя как се случи в Африка, как се случи в Египет, в Судан, в тия държави. Това, което наричат Арабска пролет – то би било невъзможно без Twitter и Facebook. Ние се шегувахме, че много египтяни си кръстили дъщерите Фейсбук. (Зукърбърг още не са ги кръстили и няма да стане скоро, заради сложните отношения с Израел, но Фейсбук – да). Просто това дава възможност на хората да се свържат светкавично, да обменят идеи, мисли и да си подадат сигнали за действие. Друго, само преди 10-15 години едно научно постижение допускане, хипотеза, която би отключила колективен човешки интелект в една посока, извървяваше много дълъг път. Примерно гениален математик, роден в някой индийски щат, докато стигне в Америка, пътят бе много дълъг. Сега е светкавичен, сега той публикува във фейсбук или туитър някакво математическо уравнение и след 5 минути целият математически свят вече има мнение по това – така ли е, не е ли, какво, що… Не си даваме сметка наистина колко могъщо може да бъде това нещо, виждаме го всеки ден – организира се протест за Пирин – за части от секундата се събират някакви хора. Голямото изпитание пред хората е вечното изпитание – как да живеем с другите. И в бъдещето – това нещо как да живеем с другите ще става все по-силно. Още едно страхотно изкушение, което започна с играта Sims, или Second  Life – изкушението да се представиш за някой друг, да се премоделираш. т.е. да създадеш публичния си образ такъв, какъвто си мечтаеш да бъде, да няма никакво значение какво общо има с действителността и да живееш – чрез него.

Медиците се занимават с това пристрастяване към собствения ти създаден симулиран образ, че ти забравяш да живееш реалния ти живот и живееш само този, който си си създал.  Другото беше много забавно как рухна Second Life. Една виртуална реалност, в която можеш да изкараш реални пари, симулирайки всякакви дейности, които правиш и в нормалния си живот. Бундестагът беше отделил две последователни години и някакви суми от порядъка на половин млн. евро за реклама на Германия в Second Life, на държавата Германия, не за социални политики и т.н. Но рухна цялата тази история, когато се разбра, че там могат да се наемат проститутки. Че зад най-красивите екземпляри в Second Life стоят банда виетнамски студенти и изкарват кинти по този начин. Това е едно от нещата, които ще бъдат много сериозно изпитание пред хората – изкушението да живеят в измислен свят, още повече, че целият прираст на населението на Земята насърчава тенденцията да си затворен в малко пространство и да пътуваш виртуално, а не физически. Заплахата да се откажем от неща, които ако не направим, ще изчезнем –  заселването на Космоса например. Аз, като водолаз, мога да кажа, че над 97% от морето не е изследвано. Всичко има там. Някак си хората чисто психологически смятат, че като слизат надолу отиват към ада, като летят нагоре отиват към рая. А в морето има всичко, всичко – природни суровини, съвсем нов клон на медицината тепърва се проучва в момента, фармацевтика, страшни неща…

Светът вече се дели по много различен начин. Той се дели на технологически цивилизации и технологични гета. И всъщност голямото предизвикателство пред нас като малка нация със застрашен език и застрашена култура е да се наредим в тази група – на технологически развитите общества. И това, което сме постигнали до момента – е въпреки държавата, не благодарение на нея.

http://egoist.bg

ПОРЪЧАЙТЕ ОНЛАЙН

Пропуснатият шанс

„Пропуснатият шанс“ по забавен начин разказва за творческото надлъгване между автора и „писателски“ компютър от бъдещето, програмиран да твори произведения по предварително зададени сюжет и жанр.
Състезанието по находчивост между човек и машина ражда смешни и тъжни прочити на всекидневни и митологични  сюжети, изпробва границите на криминалния жанр – фабула, в която всичко е ясно, но все пак има неочаквана от никого загадка – откровено пародира някои от каноничните сюжети в научаната фантастика. Една компютъризирана Шехерезада се опитва да угоди на капризния творчески ум, копирайки собствения му стил на мислене и изразяване. В равнодушния си опит да бъде творец компютърът бълва история след история, които ще ви разсмеят и натъжат.

За онлайн поръчка на „Пропуснатият шанс“ http://enthusiast.bg/bg/book/259

За мъртвите или добро, или смешно

Аз не се наемам да ги съдя. Да съдиш,

означава да не разбереш, защото, ако разбереш, не би могъл да съдиш“,
казва Любен Дилов във втората част на този весел паноптикум на писателски и сексуално-тоталитарни нрави.

И двата текста са част от „ръкописите в чекмедже“, с които го завари промяната от ноември 1989-а.
Публикувани  в първите години на 90-те в изключително малки тиражи, те практически са непознати за читателите.
С издателство „Ентусиаст“ бързаме да ги представим във втория том от събраните съчинения на Любен Дилов, докато споменът
за годините от втората половина на ХХ век не е все още напълно избледнял у съвременниците ни. Без да претендират за принос в
литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите. И ако, оглеждайки се в
историите на бележити и неизвестни българи, публикувани по-долу, внезапно откриете и себе си, не се сърдете.
Припомняме ви един от обичаните лафове на Дилов-баща: „Събудих звяра в себе си. Оказа се заек похотлив…“

Любен Дилов – син

За онлайн поръчка на  „За мъртвите или добро, или смешно“ http://enthusiast.bg/bg/book/288

Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си

Писани буквално в две хилядолетия – 1969 г. и 2001 г. – двата текста интерпретират един и същ, свръхмодерен сюжет – границите на човешкото, когато животът ни започва не просто да зависи, а да се слива с този на машините. Странни идейни и тематични родства се откриват между Станислав Лем и Дилов (случвало се е и да разделят дори международни награди). Сюжетите на „Соларис“и „Тежестта на скафандъра“са изключително близки, а двата романа са писани в едни и същи години – 1960-1961.

„Тежестта на скафандъра“престоява дълго в издателствата, защото комунистическото книгоиздаване е стъписано от „твърдата“фантастика на Дилов – жанр, напълно отсъстващ по онова време у нас.

„Да избереш себе си“пък се доближава, макар и по един диловски – ироничен и еротичен – начин до класическите сюжети на киберпънка. В търсенето на безсмъртие човекът се превръща в машина, принуден сам да определи новите граници и закони на човечността и – най-трудното – сам да си ги спазва.

Любен Дилов-син

За онлайн поръчка на „Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си“  http://enthusiast.bg/bg/book/357

Напред, човечество!

Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?
Не бързайте да потривате ръце, че най-после тия от парламента ще си го получат. Предстои безпрецедентно обединение на човечеството в името на това да си върне лудите…
За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство „Ентусиаст“ публикува том четвърти от събраните му съчинения, съдържащ хумористична и сатирична фантастика. В тома са поместени някои от най-знаменитите разкази на прочутия ни фантаст, включително и „Напред, човечество“, който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена. „Новогодишна трагедия“ пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с „третия“ и други полове, завладяли публичното пространство и медиите. Знаменателно „Осъзнаването на роботите“ излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството „личност“, а „За Иван, който искаше да излезе“ е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на „дисциплинираните“ общества.

Предстои ви… фантастичен смях!

За онлайн поръчка на „Напред, човечество!“ http://enthusiast.bg/bg/book/395

- Реклама -

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.