За крилата на Народната република

Да не се бърка със закрилата – от нея едвам се отървахме!

Dilov.info

Отминалата седмица, прелюбезни, беше характерна с две неща.

Такива задръствания в София, че хората си продаваха колите и си купуваха други, по-близо до светофара.

 И с отбелязванията на 10 ноември.

Много мастило се изля! Една десетата от тоя ум, дето го плискахме сега по темата да го бяхме имали тогава – ех, живот!

Най-популярният колаж във фейсбук, отбелязващ 30-годишнитата от 10 нември

А в социалните мрежи най-често срещания коментар беше един колаж – „30 години банани по магазините”. Незапознатият наблюдател ще рече, че преди 30 години сме заменили Народната република с Бананова. Впрочем, точно на днешния ден – 15 ноември – преди 29 години, Великото народно събрание промени името от Народна Република  на Република България. Що не рачиха бащите-основатели на новата ни конституция да я оставят народна, пустата република, е потънало в мъглите на отдавнашните парламентарни прения. Тя никога не е била такава, но можеше поне по название, така… от куртоазия.

В панславянското разбиране на света, което ни е внушено веднъж от нашенските учени – руски емигранти след Освобождението, после от църковния клир, а по-после и затвърдено от Трети украински фронт, на народът не му се полага да има република. Народът е колективен идиот, юродивият на стълбите на храма (респективно  партийния дом в центъра), който трябва да се води за ръка. От там и изразът „ръководя”. И на руски е същия: „руководить”.   Това дето днес  се опитваме да заменим думата ръководители с лидери е бошлаф! Нуждаем се от някой да ни води за ръка и това е!

Юродивият, колективният идиот, има право на подаяния и на неясни, противодържавни бръщолевения. Разрешено му е дори и царя да напопържа, ама не често… Защото се смята, че през устата на юродивия говори Бога. Така ни е останала и нуждата от ръководители и вярата, че народът е прав, независимо какво казва.

Това заблуждение не е нашенско. Дори славянско не е. Както повечето неща, руснаците са го свили от Запада. В желанието си да провъзгласят Москва за Третия Рим, те са усвоили и римското „vox populi, vox dei”. Римляните пък са го взели от гърците. Както и идеята за демокрацията като публичен ред – сиреч res publica. Гърците пък, твърдо вярват, че те са дали на Европа и света демокрацията и си търсят като наследство авторските права за тая работа. Няколко стотин милиарда вече смъкнаха от Европа и Америка, но още искат. Ние, разбира се, нищо не им им дължим! Лесно можем да докажем, че изобщо не сме използвали тяхната демокрация. Ето – и републиката ни  не е demо вече 30 години! А и преди беше само на думи, и още преди това, и преди – чааак до рода Дуло!

Трябва ли републиката да е народна? Сложен е отговорът на този въпрос, но малко ще ни помогне едно предположение: Представете си, че по времето на Микеланджело в Рим е действал не папа Юлий Втори, а законът за обществените поръчки? Сикстинската капела щеше да е мината с две ръце вар от фирмата, дала най-ниска цена! Ето в момента, по същия закон, вече пета година не можем да усвоим едни европейски близо 3 милиарда за железопътните реконструкции.  Накрая ЕС ще си ги вземе обратно и всички участници във взаимното прецакване ще изпитват чувство на справедлив… глад.

Или пък си представете, че братята Евлоги и Христо Георгиеви бяха питали шопските селяни трябва ли им университет? Или пък влак до Лом? Езеро на Ариана, или градска библиотека…?

Добре, де – ще попитате – защо тези антидемократични приказки по никое време. Рождествените пости почват днес, на днешния ден през 1885-а сме размазали сърбите при Пирот и ако не бяха австро-унгарците да ни заплашат и в Белград щяхме да влезем. Не може ли нещо по-патриотично, по-праведно?

Всичко това е, за да ви кажа, прелюбезни, че България през последните 30 години беше предадена от елита си. От онези дето уж го „ръководеха”. Както и друг път, впрочем, преди това. Този същият елит, който махна определението „народна”, свали лъвът от герба от въртящото се зъбчато колело и го замени с три короновани лъва, но нито създаде етатична република, нито пък внесе благородство в управлението Просто елитът беше зает да се налапа за сметка на народа, вместо да изясни характера на властта си и въведе ред – res publica – който да му позволи да управлява умно и дълго.

„За 30 години постигнахме Бойко Борисов” –  страда обичаният, винаги четен и уважаван от мен, д-р Тони Флипов в седмичната си рубрика. И дири причините за това в комунистите, които все са си на власт. Ами… като ги няма етатистите, ще са комунистите. Все някой трябва да има, да попитам и аз, като д-р Тони –  не ли?! И аз мисля, че трябваше да има лустрация, но това не отговаря на въпросите за характера на respublica-та  и за предателството на елита… Когато се усети, че е предаден от елита си, народът постъпва точно така. Избира си Бойко Борисов… Да не си превеждаме сега примери от Второто българско царство. Да се задоволим само с тези от Третото: дори и цар си докара народът, в опита да си внесе елит, но…

И понеже Демокрация е в женски род, както и respublica-та, ще завърша с един апокриф. Съвсем кратък:

„Гледайки го как шета из двора с огромните си бели крила, как сипва на кокошките, които се опитват да се сврат под тях като малки пиленца, тя се умили и възкликна:
– Рафаиле, колко хубави пораснаха твоите крила! А на Станаил не…
– Господарке! Неговите бяха откъснати от Бог, а моите от жена. Макар често да ги объркваме, това са различни неща…”

Любен Дилов син

Криле на respublica-та
- Реклама -  

Коментари