Юнашка апология на труда

dilov.infoЗапочна палавникът май, най-юнашкият месец, в края на който решаваме да сведем глава и пред буквите. Точно с тези страдални български букви изписваме най-ужасни, но и най-нежни неща. Както и най-нелепите. Например спорът чий е Гоце Делчев – наш, или на македонците

Стани Гоце, стани сино, жалби да се вдигнат… да те жалам сто години- нема да ми стигнат!” – пее народът и вярно – 115 години не стигат да прежалим; този мечтател и страстен родолюбец. И вече 115 години Гоце безсмислено го делим, а той отдавана е на…гората. И  на Пирин. И на Яворов…Така че, няма какво да спорим, ами да се спрем малко. Да се огледаме, вслушаме и да го открием в шумките, в песента на онова пиле на хайдушката опустяла младост, дето все в нерадост се опитва – и заран, и вечер – да ни събуди от вековната дрямка. Ама…не се буди, туй що не гасне!

На 5 май Карл Маркс навършва 200 години.Юнкер щял да ходи в Трир на рожден ден. За Корнелия още не знаем…Тя бая си походи на митинга на първи май. Отдавна предлагам на социалистите, преди избори да наемат Зи Зи Топ и да ги представят по митингите за Благоев, Маркс и Енгелс… Рязко ще привлекат и по-млади избиратели. Те и рокерите си ги харесват, както стана ясно от първомайската им манифестация. Всички харесват социалистите, май. Само телефонистите имат някакви резерви, защото на митинга им имаше плакат: „Не искам да съм телефонист”. И да уточним – всички ги харесват, когато са в опозиция. Дойдат ли на власт… Хайде точното на българите да не разправяме какво става, дойдат ли социалистите на власт! То е все едно да се оплакваш на Ной, че ти е протекла банята!

Та да не се оплакваме. Нашето са малки ядове,в сравнение със страданието, което левият сайт pogled.info причинява на новите социалистически ръководители. Корнелия Нинова завела дело срещу сайта, където  – впрочем – пишат някои от нейните депутати. А в мотивите за това да поиска 120 хиляди лева обезщетение е написала с – вероятно – разтреперана ръка: „Не мога да спя спокойно през нощите, защото мисля за статиите и за широкия отзвук, който те имат в общестото. Поради безсънието през деня се чувствам отпаднала и ми е трудно да се съсредоточа върху работата си”. Млада и красива жена е соцлидерката ни. Не може това неразположение да е, да речем, от климактериума.От сайта pogled.info ще да е, вън от съмнение. Киро Добрев и той се присйединил към иска. Той е малко по-малко разстроен. Само за 100 хиляди лева. ..

Мислех да дам съвети на премиера какво точно да направи с радио-орекстрите, или – по-точно с ръководителите на радиото, които разпределят тези 42.3 млн. които отпускаме за издръжка на БНР годишно, но ще се въздържа! Ще вземе да му хрумне, че ако заведе дела срещу всички сайтове, които се упражняват върху него, ще може да издържа още няколко филхармонии…

Да се върнем  Маркс и да припомним, че трудът е направил от маймуните… социалисти. Това е една от полит-икономическите интерпретациии на историческия материализъм. Затова ние на Деня на труда традиционно не работим. Ама така е не само с новите празници. Отворете, който и да е празничен народен календар. Описанието на всеки  празник започва, или завършва с думите: „на този ден жените не работят”. Не се плете, не се тъче, не се мете и шие, не се мият съдовете и т.н. Демек,  ден като всеки друг.  По-лесно е вече да намериш игла в купа сено, отколкото игла в женска ръка…Не че мъжете сме много работливи, но то е защото сме заети с героизъм. Едва ли има друг народ с толкова много национални герои и с толкова малко колективни успехи. Не е нужно да се ровим специално в историята. Достатъчно е да се вгледаме в колективните и индивидуалните спортове и всичко става ясно! Преди години изнасях нещо като сказка пред абитуриенти, завършващи моето училище. Тривилианите ми думи за това как „не е важно колко пъти ще паднеш, а колко пъти ще се изправиш” и други дрън-дрън, явно бяха въодушевили едно симпатично набитичко момиче, защото то се изправи по едно време и с блеснал  поглед каза: „И аз така, господин Дилов, също като вас – падам, ставам, никога не се отказвам!!!”

Не се сдържах и я поднесох: „Стига, бе?! Кога пък успя за 17 години толкова пъти да паднеш и да станеш?!”  Атя ми отговаря: „Нищо не знаете за мен! Аз съм от женския  национален  отбор по хокей на лед. Последния мач паднахме с 67 на 0 от Словения. Даже в „Гинес” ни има…”

Викам си на акъла, „Може би хокеят не е точно твоето неща?! Може би трябва да опиташ с оригами, икебана….” Ама нищо не казах. Кой съм аз, че да провалям едно спортно бъдеще?!

Така де, за героизма говорех. Жените са си герои по начало, по природно предназначение. Трябва да износят продължението на живота, да го опазят, да го съхранят, възпитат и подготвят. Да търпят сайтове като pogled.info…Докато нашият, мъжкият героизъм, това е друга работа. Много по-сериозна! Даже има един напълно автентичен, възрожденски анекдот, който гласи: „Събрали сме ние, юнаците! И вървим през шубраците! Засукали мустаците, накривили калпаците, запасали пищаците, развели байраците. И изведнъж – на среща ни турци. Те двама, а ние…сами!!!!”

И понеже сме в навечерието на най-героичният празник, този на Светиня му Георги,да припомня, някои неразказани аспекти от битието му. На първо място са ред кофунзни ситуации: Изправил се Георги пред пещерата на змея и крещи с пълно гърло:

– Дошъл съм ламьо, грозна и проклета, с теб да се преборя, принцесата да спася!

И се чува в отговор глас:

– Ама…Аз съм принцесата?!

– Опс… малко кофти се получи…

Има и философски моменти, от които можем да извлечем сериозни поуки за днешното си житие-битие: Три дни се сражавали на извора Свети Георги и Змеят, люспи от чудовището хвърчат,искри от доспехите на светлия воин…. На четвъртия ден, задъхани, спрели да починат.

– Добре – рекъл Змеят – ти сека какво искаш?

– Ами… да пия вода.

– ` ми пиий, бе! Що се биеш?!!!!

Заменянето на труда с непроизводителен героизъм е характерна черта на балканските цивилизации. Митът  за Светлия воин, сражаващ се с някакво чудовище ни е завещан още от траките. Църквата не е успяла да го заличи, затова го е обсебила, съчинявайки някакъв римски офицер от Кападокия, който е уж същата инкарнация на героизма. Основното,  обаче, е същото: склонни сме на нечуван героизъм само и само да не работим. И още: лесно е да утрепеш ламята. Прас с копието по главата и – готово! Трудно е да живееш с нея. Това всеки женен ще ви го каже!!!

Какво друго да отбележим  в седмицата, когато човекът, създал социализма, Карл Маркс навършва 200 години? Седмица на ежедневния героизъм от понасянето на непосилната лекота на живота и на леките сайтове. Може би е достатъчно да изпеем  I belive in Engels. Същото е като социализма.

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.