Всичко живо е… вода

От повечко вода се нуждаем през август, прелюбезни! Най-вече заради журналистите, които нямат навика да си изчистват кошчетата от десктопа и доста се размирисва. Например на асфалт с варовик. В цялата неприлична истерия около нещастието край Своге, най-неприятна е охотата, с която нашего брата се наслаждава на това, как политиците ни се замерят с труповете на още непогребаните жертви на катастрофата. И щедро ги отразява. Без да проверява, без да пита експерти, без всякакво критично отношение към казаното… Аз, например, питах за въпросния варовик и се оказа, че почти няма асфалт, в който да не се слага варовик. Питах и къде точно е тази отсечка и май се оказва, че е още на територията на града, а не извънградската част от пътя. Затова го имало и фаталното бордюрче. Питах и шофьори, които често пътуват в тази отсечка и те са категорични – няма как да вземеш завоя с над 50 км в час и да не влезеш в насрещното…

Все едно – нито съм експерт, нито това е темата, нуждаеща се от повечко вода. Темата е как всеки публичен казус се използва за саморазправа между различни сегменти на невидимата мрежа бизнес – политика. И когато министрите започват да гърмят из медиите, ясно се вижда кой в чий окоп е залегнал. Атаката срещу фирмата-изпълнител на пътния ремонт, очевидно е дирижана от други фирми – изпълнители или кандидат-изпълнители на пътни ремонти. И като цяло изобщо отсъства разговорът за сериозните проблеми в сектора, където – твърди се от експерти – над 60 лв. от всеки 100 се „усвоявали” за несвързани с пътното строителство цели…

Може би това твърдение е пряко свързано и с направеното „разкритие” от Стопанската камара за рекорден спад на чуждестранните инвестиции за последните 10 години. Разбира се, твърдението е супер удобно, за да се нахвърлим на политиците и те си го заслужават в голямата си част, но някъде някой спомена ли, че една основните причини за спада на инвестициите е и в липсата на квалифицирана работна ръка? Само един пример – електроженистите. България, която изнасяше и обучаваше такива специалисти по цял свят, в момента е принудена да внася… виетнамци. Деца и чираци на онези, които ние сме обучавали преди 30 години. Защото нашите някъде се стопиха. Вероятно в масата българи в чужбина, които продължават да са най-големия пряк чуждестранен инвеститор в България с над 2 милиарда лева годишно…

Тази година все пак се очакват големи преки инвестиции от Южна Корея. Твърди се, че ще надминат холандските, които все още са на първо място. Не е истина е, че хората от които зависи не се опитват да привлекат чужди капитали. Опитват се и то доста настоятелно. Доколкото съм чувал, лично премиерът следи преговорите с Корей и Китай. Но пък е истина, че разговорът за причините за спада напълно отсъства.
Бюрокрацията, корупцията, неработещата съдебна система, вън от съмнение, са важни фактори за неохотата на чуждия капитал да се завърти из България. Световната икономическа криза – вън от съмнение. Географската близост с нестабилните Русия и Турция, вероятно също оказват въздържащ ефект. Но най-важния въпрос, който задават чужденците, след като се осведомят за нивото на данъците е „кой ще работи”. И тук се натъкваме на тримата роми от анекдота, представили се на Снежанка като седемте джуджета с думите „нема хора, ма како!!! Нема хора!”

Няма хора. А и тия, които ги има през август не се къпят често – в София пак им спряха топлата вода, например! Все се опитвам да го завъртя около водата този разговор, защото една идея ми боде очите от много време. Ще стигна и до нея, но преди това кратък преглед на седмицата:
Навършиха се 55 години от прочутата реч „I have a dream” на Мартин Лутер Кинг. Твърди се, че когато е произнесъл тази фраза, тъмнокожия проповедник е имал две мечти, но тъкмо бил вече закусил… Все едно – фразата олицетворява накратко историята на САЩ: бледоликите избиват червенокожите, за да направят рай за чернокожите. През същата седмица се спомина и сенаторът Джон Маккейн, който общо взето се опитваше да наложи същия модел на САЩ в различни краища на света – от Виетнам до Близкия Изток – независимо от цвета на кожата на местното население. И оценките за него разделиха не само българското фейсбук човечество, но и света. И разбира се – както е прието в модерното електронно село – страстите и ругатните са много повече от трезвия анализ и сериозния разговор за външната политика на САЩ, превърнали я в една от най-мразените страни изобщо в човешката история. И една от най-обичаните също така. Разбира се, че има огромна разлика между мечтите на Мартин Лутър Книг младши и действията на Джон Маккейн. Въпреки че и всичко е в името на общо прокламирани и уж общо споделяни ценности. Просто идеите на стария Мартин Лутер (онзи, дето хвърлил мастилницата по дявола във Витенберг) , докато преминат Голямата вода и се превръщат в нещо друго. Ето – пак водата се намеси!

вода
Путин във ваканция, снимка от руските социални мрежи

Какво друго по света: На рапъра Фифти сент оттатък Босфора вече му викат три лири… А пък руския президент Путин излезе в отпуска. И си пусна снимка в социалките как ваканцува – американска ловна куртка, американска шапка, американски тъмни очила, вероятно и американски ботокс… Отдалече се вижда, че е руски президент. А после Тръмп бил агент на руснаците?!! През седмицата се поде и отново старата песен за Кисинджър, който бил вербуван от КГБ две седмици преди встъпването в длъжност на Никъсн… Абе дългата ръка на Москва дебне от всякъде!

Но има една територия, до която още не е достигнала – българската минерална вода! България е доказано в първата тройка на най-богатите с минерални и нискоминерални води територии в света. Няма да ви затрупвам със статистика, но мисля, че само исландците ни бият. В същото време сектора е потънал в непрозрачност, неясни подмолни битки и осезаемия монопол на една политическа сила върху концесионирането, разработването, добива и разпространението на минералните води. Докато плачем за намалелите чуждестранни инвестиции да отбележа, че имаме капацитет и качества на водите ни, които просто да заличат от търговската карта гиганти като Евиан, Перие и прочие наложени световни марки. Да не изреждам съществуващи български води, но няма експерт, който да не признае, че една от смолянските ни естествено газирани води с впечатляващ дебит е в пъти по-добра от Перие! А колко още не се използват по никакъв начин?! Твърди се, че средния неизполваем дебит на минерални води в България е 5000 литра в секунда! И това в един свят, застрашен от суша и все повече страдащ от жажда?!
Вероятно има нещо общо с населението, което предпочита да хленчи и да се оплаква вместо да работи. Сигурно има общо и с управлението и с негласното предоставяне на съдбата на българската минерална вода на една политическа партия. Но ще е много тъпо, ако един ден тази партия бъде изправена пред съда на обществото и трябва да мерим приноса й за опазването на етническия мир с престъпното разхищение на вероятно най-ценния ни национален ресурс.
Та, мечтая си, ако държавата, политиците и бизнеса се замислят сериозно – и наемат световни екпети по маркетинг, инвестират време и не много средства в рекламата на българската минерална вода, грижите ни за спадналите чуждестранни инвестиици могат рязко да намалеят. Абе I have a dream и аз, също като Мартин Лутер Кинг, ама няма нищо общо с цвета на кожата. Еднакво е лековита и за черни и за бели!

вода
Илюстрация на Владимир Тодоров към книгата му „Архипелаг Ню Йорк“

И последно за водата: на 31 август представяме една прелюбопитна книга на Аполонията в Созопол. На прочутия ни в кино художник от Холивуд – Владимир Тодоров – „Архипелаг Ню Йорк”. Щастливците, които са в петък вечер в Созопол ще могат да се сдобият и с оригинални илюстрации лично от него. Та в тази история, за чието филмиране вече усилено се преговаря (дано стане), светът е залят с вода и само на най-високите етажи на сградите в Ню Йорк е останала нещо като цивилизация, която се препитава с риболов и вадене от дъното на артефакти от стария свят. Главните герои са – любомито ми! – гмукачи. Има добри и лоши, има любов и смърт. Прекрасен тийнейджърски роман, невероятно илюстриран от самия автор. Но най-важното му послание е това за едно възможно бъдеще – когато се надигнат световните океани и най-голямата ценност е бъде… Досетихте се. Сладката вода.

Та всичко живо е… вода, за разлика от романа на Клифърд Саймък, но ние това отлично си го знаем. И продължаваме да сме гола вода!

П.П. Вчера хванаха първите жътвари на марихуана. Този път в Кърджалийското село Дядовци… Премиерът, каза ли ви да не жънете?! Абе, слушайте го малко този човек, бе!

- Реклама -