Волено и волеизявление

Възможността за преференции успя частично да компенсира умората от демокрацията

Да оставим Волен настрана. Той покрива напълно смисъла на народната мъдрост „в селото на въртоглавите всеки ден е панаир”. Да се вгледаме във въртоглавите и тяхното не волено-, а  волеизявление от  вчера. Някои са кон, други се правят, че използват  „Олд спайс”, но усещането за олд спейс си е все тук:

–           Все така държавата показва, че не може да прави избори – лоша организация, объркани инструкции от ЦИК, изключително ниско ниво на техническа и правна грамотност в общинските и секционните избирателни комииси;

–          Все така няма разговор за смисъла и правомощията на местната власт, а резултатите от местните избори се превръщат в партийно пишкомерене на фона на тестостеронови политически изблици.;

–          Все така журналисти и коментатори продължават да не забелязват графите „други” и „негласували”, да не ги анализират и да не откриват забележими тенденции, най-стряскащата, от които е умората от демокрацията;

–          Забелязва се ясна тенденция на феодализация на цели райони, която дори не е партийна. В много общини местните феодали си купуват директно подкрепата на партията, която им е нужна. Созопол, например. На други, дори не си играят на политическа свенливост а – закупувайки някаква незначителна регистрация – играят директно в политика чрез икономически местни сдружения;

–          Новото е, че много от „купувачите” на гласове добиха смелост и започнаха да купуват директно за себе си. Засега в местната власт, но твърде скоро ще погледнат и към парламента.

–          Никой никъде не влезе в същностен разговор около програми.  Думи като  „политика”, „представителство”, „ангажимент” продължават да губят смисъла си.

–          Пореден удар бе нанесен на вярата на гражданите, че нещо зависи от тях.  Партиите неглижираха разговора за преференциите и за референдума. Малка утеха е, че народът с гласуването си ги застави все пак да проведат „по-сериозен” разговор за електронното и дистанционното гласувания в рамките на следващите три месеца в парламента.

Единствената добра новина беше битката около преференциите. Тя ангажира много хора и създаде интрига, дори в рамките на отделни родове и семейства.

Бях свидетел как в една крайморска община за гласа на една баба се бият трима роднини –  кандидати за общински съветници от различни партии. Това беше наистина добра новина, защото изтика на преден план  реален мажоритарен елемент и категорично опроверга всички обясняващи, как от изцяло мажоритарни избори в България щели да спечелят само големите партии. Няма такова нещо – ако тази тенденция бъде подкрепена, тя ще върне в голяма степен нормалността на политическия живот в България. Но повечето парламентарни  партии категорично се отказаха от такъв подход и даже заплашваха своите кандидати с последващи репресии, ако използват преференции. Лично го видях в листи на ДПС и НДСВ, ГЕРБ и  БСП.  Имаше го и при уж „баш” демократите. В Бургас, например, страхът от игра с преференции реално им донесе около 3-4% загуба.

Още много очевидни изводи има от тези избори, които за жалост никой не прави. Например ДПС е реално втора политическа сила в България и полага специални усилия това да не проличи.

Ако внимателно изброите гласовете й и – особено важно – ролята в предстоящите балотажи, ще получите и съвсем точно цифрово изражение на това. Дали купуват гласове, дали са успели да спечелят реално доверието не само на малцинствените общности в България, няма голямо значение. Факт е, че поискат ли  – с лекота ще минат резултатите на социалистите.

ГЕРБ се превръщат в институционална партия и покриват чрез държавни служители политическите си дефиците по места.

В същото време – парадоксално – те остават единствения смислен носител на модернизацията в момента. Реформаторите и т.нар. автентична десница, изобщо ако я има, загубиха изцяло политически облик и говорене в тази посока и никакви пръстови отпечатъци на Москов няма как променят тенденцията да се смачкват все повече в огромното гравитационно привличане на институционалния ГЕРБ. Ако големите победители на тези избори – както сами се провъзгласяват – ГЕРБ , успеят да удържат модернизационните тенденции, естественият им следващ ход са изцяло мажоритарни парламентарни избори.  Предсрочни. Това ще им донесе още един, сигурен четири годишен мандат, който ще започне с председателството на България на Европейския съюз, в една изключително динамична международна обстановка, изпълнена с възможности.

А за волеизявявалите се в неделя  поредната дъвка с воленоизявите очевидно засега е достатъчна и те не изпитват никаква необходимост да разнообразят мисленето си снещо различно от Волен и Биг Брадър.

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.