Възложителя! Възложителя! 

Особености на националното „позорище”

Традиция е при премиери, когато пиесата се хареса на публиката, наедно с овациите за изпълнителите, да се вика „Автора! Автора!”. Да излезе човечецът, треперил досега някъде в кулоарите, да се поклони, да приеме и той част от славата за позорището, както нашите западни съседи, наричат театъра. Странно, тази традиция напълно отсъства при ремонти, строежи, реалити формати и т.н. Не би ли било хубаво, прелюбезни, след всеки епизод на „Биг Брадър”, Дидие Щосел и Нико Тупарев да излизат и да се покланят? Хубаво би било, ‘ми как?!! Възложителят трябва да излезе и да се поклони и по случая с ремонта на „Граф Игнатиев”, по случая „Своге” и – изобщо – при всички случаи. Защото именно той, Възложителят, е личността или сборът от личности, които взимат решение как точно да похарчат нашите парички, любезни!

Кой и как ги харчи после,  в известна степен, е въпрос второстепенен. Като казах сбор, не мога да се съглася, че сборът от нули бил нула. Понякога е общински съвет…

По правило в България възложителят е образ тайнствен, конспиративен и  изначално заподозрян, че ще се оправдае с изпълнителя. В случая със софийските ремонти, любимата ни плаха сърна – кметицата, тихо стъпва в сянката на фанфаронския проектант, който е решил, че това, е чудесен повод да се разчуе името му. Е, получи му се, вън от съмнение! В известна степен той дори е симпатичен в несръчните си напъни да брани правото на лош вкус на всеки. Но това, както казват в трънско, уважаеми, е aberatio ictus. Откланяне на удара, отклоняване на вниманието. Спешно е да видим възложителят какво точно е възложил и как проектантът е сбъднал мечтите на софийските градоначалници, пък чак тогава да се огледаме и в изпълнителя. Защото, можете да бъдете сигурни: ромът-растарианец, който реди плочите по „Графа“ не ги е избирал той…

Сам  едва ли бих се ориентирал в таз материя, ако не ми попадна едно  писмо  на управата на фирма  „Трейс“ до  акционери и служители. То се появи тук-там по медиите и за разлика от напоителното отразяване на първоначалните натяквания, че за трагедията край Своге са виновни строителите на пътя, не получи особено внимание. А трябва (има го на сайта на компанията), защото отговаря на много въпроси, които лесно могат да, се пренесат и върху софийските ремонти… Например, че  какво и как да се изпълни при рехабилитацията на един път, или ремонт на един площад, се решава от Възложител, (оформя се задание), проектира се от Проектант, строи се от Изпълнител и се приема от представители  на Възложителя, (Инженер съгласно FIDIC, Надзор съгласно Закона за устройство на територията и Държавна приемателна комисия).
При пътното строителство този процес засяга  всички елементи на пътя – габарити, криви, наклони, съоръжения за отводняване, избор на настилка, вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка. При избраната договорна форма от Възложителя за ремонта на пътя от  Своге, а именно FIDIC – Червена книга, Изпълнителят единствено извършва работите без право да изменя или да коригира заданието за строителство, стриктно спазвайки го.

И тук идва най-интересното: Изпълнителят ДЗЗД „Трейс Своге” констатира несъответствие на проекта с реалното съществуващо положение. С писмо от 27.12.2011 г.  Възложителят, Надзорът, Инженерът и Проектантът са информирани, че за 29 км от пътя, което включва и злополучния участък край  Своге, са „установени несъответствия между съществуващото положение и проектното, както по отношение на габаритите на пътното платно, така и по отношение на съществуващата и проектната ос на пътя… Същите са отразени в три броя чертежи по пътни участъци и са предоставени на Възложител, Проектант и Надзор.“ Техническият проект на Възложителя от една страна съдържа несъответствия с реалните физически данни и ситуацията на трасето, а от друга – несъответствия с нормативните изисквания за такъв тип път. Посочени са куп несъответствия, сред които:

„Съществуващите криви са без преходи, като дължините на циркулярната част не отговаря на Наредбата за проектиране на пътища – 2000 г.”;
„От км 50+790 до км 75+990 участъкът не отговаря за класа на пътя II-ри, както и за клас на пътя III-ти, поради наличие на криви с радиуси по-малки от 45 за 40 км/час, а около 10% от кривите са за проектна скорост 30 км/час”;
”Над 56% от кривите не отговарят за класа на пътя”;
„Всички точки са изравнени в мрежа в координатна система 1970 г.”

От  1970 година!!! Това е дори преди Васил Найденов да изпее „Със сто километра в чааас!“  В писмен отговор  Изпълнителят е посъветван да „търси решения в оперативен порядък” с Проектанта за тези проблеми, вместо Възложителят да възложи съответното препроектиране, да синхронизира реалното положение с проекта и да го възложи за изпълнение на Изпълнителя.

И последно, за да не ви досадя до смърт, въпреки че изразът е зловещо уместен за случая в Своге: от обяснението на Трейс става ясно, че според официална информация от МВР – Дирекция „Правно-нормативна дейност“, в периода от 01.01.2014 г. до септември 2018. трагичната отсечка от пътя  „не е установена като участък с концентрация на ПТП, съобразно критериите, залегнали в Наредба №5/2003г. за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на ПТП и за категоризиране безопасността на пътищата“. В същото време, пак според МВР  и видно от трафик-камерите по трасето, средно на денонощие по този път преминават 3 500 – 4000 МПС-та, вкл. тежкотоварни. За последните 4 години това прави над 5 000 000 автомобила, при заложени по проект на Възложите повече от два пъти по-малко!!!

Та, както казах и в началото: „Възложителя! Възложителя!!!“ Той трябва първи да излезе и да се поклони за случилото се в Своге!

Възложителят, тази скришна фигура от националното ни позорище драматично отсъства всеки път, когато стане напечено. Изпълнителят е оставен „да търси решение в оперативен порядък“.

Това си е метафора за живота изобщо! Великият Възложител ни  е захвърлил на Земята да се оправяме в оперативен порядък!
И още нещо: изпълнителя лесно може да бъде наказан за лошо свършена работа, но как наказваш Възложителят? На избори ли само?
Има един синдром, наричам го котешки и до скоро смятах, че е достоен за присмех. Като посочиш нещо на котката тя не гледа в посоката, която и сочиш, а следи пръста ти… Не случайно някои народи почитат котката като проява на неземна мъдрост. И в случая Своге, и при Софийските ремонти гледайте пръста, който сочи причини и виновници. Най-често това е именно Възложителя. Там е заровена котката, пардон – кучето.

Най-често  срещаните съвети, съответно – халби в нашето си позорище е „Бъди себе си“. Особено е популярно сред  участниците  в „Биг Брадър“! Там всеки изтъква своята естественост като висша добродетел. Всеки е призван и призовава останалите да бъдат себе си! С риск да обидя много хора, сигурен съм, че не повече 0.0003% от населението на Земята е достойно и полезно „да бъде себе си“. Останалите е необходимо да се променяме. Някои – спешно!  Спешно е да бъдем малко по-умни, ако може. Защото Възложителите вече дори не си дават зор да ни правят идиоти. Те са убедени, че сме с такива. Това си има и добри страни: може да се справим с изтичането на мозъци. Патриотична идея, достойна за управляващите патриоти: не само да въведем задължителна казарма, но и да отменим  часовете по география в училище. Така ще задържим младите българи в страната. Те няма да знаят, че има и други места, където могат да отидат!

- Реклама -