Валят празници

Парадоксално, но турците имат повече основания да честват 3 март от нас

Dilov.info/Любен Дилов син

Като заваляха едни празници, прелюбезни, та цяла неделя. Хубаво отрупаха майката земя, както би казал създателят на Пижо и Пенда, безподобният Елин Пелин. Онзи ден ми попадна отново преводът му на „Гарванът” на Едгар По и имах възможност пак да се удивя на езиково му магьосничество. И „Баба Цоцолана”  и Едгар По  – на един и същ, сладък, пищен, приказен език. Да чуе или прочете за какво го използваме сега този език, Пелинко, неговата „Кал” – не сватба, минерални бани ще му се види!

Много празници тази седмица, че и Красимиров ден било днес (6 март). Почитат се онези 42 военноначалници от Фригия, паднали в мохамедански плен през 840 година.  Как точно са красили мира (света) тез мъченици, не става много ясно от хрониките, освен че император Теофил се опитал да ги откупи, но нещо не се разбрал с победителите от обсадената Амория. Да оставим настрана и празникът на организираната жена – 8 март. В смисъл организирано протестираща. Да го оставим на #MeToo да се сетят  да го подгонят и него, също един Кевин Спейси. Да си видим националния празник, че всеки път ме стяга нещо, като дойде 3 март.

 Имал съм удоволствието да повторя неведнъж: Историята е уличница! Ето  улиците “Левски” и “Раковски” не са в една посока с “Граф Игнатиев” и “Дондуков”.  Пресичат се, но посоката им е различна. По същия начин и Трети март не е точно посоката на националните ни усилия. Има много други светли дни, белязали тази посока, както има и много руско-турски войни. Тази ни се вижда освободителна, защото преди това е имало Паисий, Екзарха, Левски, Ботев, Раковски… Честваме я като такава най-вече заради хилядите български опълченци, ляли кръв в нея. Заради българската доблест и саможертва.

Напомням го всяка година: на подписването на Сан Стефанския мирен договор са присъствали с трима по-малко българи от летелите в космоса. Ако броим и Дельо Хайдутин. На Берлинския конгрес, който ревизира примирието от 3 март, пак не сме допуснати, за разлика от сърби, черногорци, румънци и гърци. И пак по решение на Русия. Който наистина иска да знае какво се е случило на 3 март, да почете малко история. Дори формално на тази дата няма свободна и независима България, да не говорим за някакви етнически граници. Има един договор,  който описва окупираните от Русия български земи, наричани впрочем във всички официални руски документи по онова време „отвъддунавска територия”. Че и след Берлинския конгрес продължават така да ни наричат. Задунайци! Въпреки, че в самия договор се посочва – „България ще образува автономно, трибутарно/зависимо/ княжество, с християнско правителство и народна милиция”. Самият договор описва с големи подробности руското присъствие в завладените територии, както и задълженията, които бъдещето трибутарно княжество ще изплаща на Турция и Русия. Договорът от Сан Стефано остава за разглеждане от последвалия Берлински конгрес и териториите, които все още са под османско владичество. Също така и завладените от Сърбия български земи чак до Драгоман и Трън, които по-късно Берлински договор ни връща. В Османската империя остават цялото Черноморие без Бургас, Беломорието, Македония, Одринска Тракия… А Северна Добруджа, Русия си взима направо за себе си и по-късно я разменя за Бесарабия.  Така, че думите на президента Радев онзи ден на Шипка, че на 3 март „България възкръсва” са леко преувеличени. Сан Стефанския договор е подарък за рождения ден на руския император и – най-малкото пък можем да го наречем „подарък” за България. Не само защото сме го платили, както свидетелства указ 1144 на Александър Първи Батенберг от 10 януари 1884 година: „Ний утвърдяваме следующата конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските имперски войски…”. Става за плащане в рубли, равно тогава на 32.5 тона злато. И да, правилно сте прочели. Става дума за „окупация”. Това е официалният термин.

Така де, не можем да виним Имперска Русия, че си гони интересите. Можем да виним себе си, че близо 150 години се люлеем в унеса на руската, а по-късно и съветска квази-славянска пропаганда, вместо да отдадем заслуженото на собствените си герои. Изобщо няма по-глупаво нещо от това да съдиш историята. Можеш само да се опиташ да я разбираш… Така, както са я разбирали Левски, Ботев, Раковски, Каравелови, Драган Цанков, че и Стамболов. Да не пропуснем и влюбения в България и без време  станал курбан на Русия, Александър Първи Батенберг… Изобщо – сложни са пътищата, по които турското иго се превръща в българско его!

На 3 март, освен Сан Стефанския, е подписан и Брест-Литовския мирен договор, при който поне сме участвали. Малцина знаят, че подписът ни под този документ, който бележи  капитулацията на Русия в Първата световна война пред България, Австро-Унгария, Османската империя и Германия, практически създава независима Финландия. Така че с фините поне сме на чисто за участието им в Руско-Турската война.

Освен че на 3 март е въведена дузпата,  през 1904, посредством изобретения от Томас Едисон “цилиндър” е записана първата политическа реч – на Кайзер Вилхем Втори. От тогава политиката тръгва по една пътека, която ще я доведе днес до Туитър и Фейсбук. Уж всички трябва по-добре да я разбират след изобретяването на звукозаписа, но всъщност става точно обратното!

Нещо друго много важно се случва на 3 март! Детрониран е Абдул Меджид Втори  и е сложен края на 1400 годишния ислямски халифат. Турция става република и в длъжност встъпва първият ѝ президент – Мустафа Кемал, наричан Баща на турците.  Парадоксално, но Република Турция наистина би могла да има празник на 3 март. Каква би била общата ни история с Турция без Ататюрк? Това само арменците знаят!  Впрочем, самият Сан Стефански договор е подписан в арменски дом в село Йешилкьой (както се казва от 1924 година насам), сега квартал на 30 минути от центъра на Истанбул…

Но стига сме ровили историята – да погледнем днешния ни премиер как подскача като котка върху горещ ламаринен покрив между Русия и Турция. И – за жалост – помощта на ЕС в усилията му България да не бъде смляна между тези две империи е повече от скромна. Можем да му се подиграваме за народняшкото държане, но всъщност той и в момента е метафора на историческата ни участ – да бъдем сами срещу света, мачкани от могъщи интереси. 40% намаление на цената на природния газ от страна на ГАЗПРОМ може да ни се струва подарък за 3 март, но да не бързаме да възклицаваме радостно. Ние сме последната държава от ЕС, която се възползва от общото европейско антимонополно законодателство, за да свали цените. Доста дълго ухажвахме Москва, за да се случи, така че това е по-скоро 8-мартенски подарък… Или Освобождение, но „освобождение под гаранция”, както е особено модерно днес да се казва.

Константин Велики, създателят на какво ли не, включително нашата “Света София”, че и на неделята!

Сигурно ще кажете: този пак ни разваля празниците. Спирам. Само ще напомня, че на 7 март преди 1700 без една години император Константин Велики издава декрет, с който определя неделята, наричана тогава Sol Invictus (непобедимото слънце) за почивен ден в цялата империя! Така, прелюбезни, в Европа е въведен първия седмичен празник. Същият този Константин, впрочем, обявява и Константинопол (днешния Истанбул) за нова столица на Римската Империя, с което отваря страхотни проблеми и на нас, и на Турция, и на Русия по-късно. Хиляда години се опитваме да го завладеем и само турците успяха…

Ясно е – от 3 до 8 март не е да няма какво да празнуваме! Но аз искам да отбележа специално едно рождение като празник. На 3 март 1872 г. в Скопие е роден легендарния български пълководец, военен педагог и публицист, полковник Борис Дрангов. Нищо няма да пиша за него. Прочетете биографията му. Всъщност, стига и само да погледнете портрета му…

 

Полковник Борис Дрангов, една личност, която не трябва да забравяме на всеки 3 март!
- Реклама -  

Кажете Вашето мнение