В случай на авария

Dilov.info/Любен Дилов син

Твърди се, не съм го поверявал, че в случай на авария с тока, фигурите в музея на мадам Тисо са снабдени с малък фитил на темето… В случай на авария с водата процедурите са други, както се научаваме от последните дни. Но пак някои изгарят зрелищно, други – тихо се стопяват.

Не можем да отречем, че на новия главен прокурор му тръгна по вода. За Ревизоро още не е сигурно… И преди да продължа със смешните, понякога трагикомични, човешки действия в случай на авария, да кажа нещо сериозно за Емил Димитров. Свидетел съм на почти цялата му публична кариера от самото ѝ начало. Много неща могат да се напишат за Емо, някои от тях няма да са приятни, но едно е сигурно – това е най-последователния безсребърник в политиката, когото съм срещал! И всички подмятания за негови лобистки действия в една, или друга посока, са нечестни. Наистина – никой не е обещавал да бъде честно. Изобщо, та камо ли в политиката! Свидетел съм бил на много случаи, когато Ревизоро е отказвал изключително изкусителни предложения в името на собствените си, често вироглави, принципи. Дали ще е добър, или лош министър на околната среда и водите – не знам. Докато порасне Грета Тунберг и да приеме българко гражданство, явно ще трябва да се задоволяваме с каквото имаме.  Жалкото е, че нямаме повече хора в политиката като Ревизоро. Няма да изреждам заслугите му в различни области. Книгите му от поредицата „Митници” все още могат да бъдат намерени. На който му е интересно – да ги прочете. Те са една от малкото достоверни хроники на сенчестата страна на прехода. Подробно описание на задкулисието, където властта и организираната престъпност, тихо, но страстно се целуват…

Странното е, че най-черните думи за него се сипят от лагера на т.нар. десница, към който принадлежеше и предшественика му – Нено Димов. Или пък – въобще не е странно. Ако прочетете „Митници”, ще разберете защо…

Като написах Нено, та се сетих… Твърдят, че Главният прокурор се обадил на Борисов и попитал: „Абе, в тази тютюмаха покрай водите и боклуците, да взема да арестувам някого?” „Не, но…” – започнал Борисов и… телефонът му аварирал и връзката прекъснала. Т.е. имаме случая на авария, макар че този анекдот, налива вода не в Перник, а по-скоро в мелницата на БСП, които непрестанно повтарят, че властта в България се упражнява еднолично и поради тази причина искат оставката не на отделни министри, а на целия кабинет. Да ги оставим БСП, на тях отдавна това им е единственото занимание – когато не гонят джендъри с кукери –  да твърдят ту, че има безвластие, ту че властта е силна и еднолична.

Да поговорим за ситуациите, описани в индийската поговорка: „когато си в бурна река, не се бий с лодкаря”. Добри, или лоши – това са ни лодкарите. Ние сме си ги избрали, не са дошли с танковете на Трети украински фронт. Винаги може и да са по-добри – това е вън от съмнение. Интересното е, че имаме власт, която е толкова силна, че изпълнява всички възможни политически функции – включително и на опозиция. Т.е. сама си клати лодката. При това в такава степен, че започваме да се чудим: абе, дали няма някъде таен управленски център, който – в мига, когато стане скучно – не измисля кризи, които да забавляват населението и най-вече журналистите. Кризата с водата, например. До този момент не срещнах никъде експертно мнение, което да твърди, че тя е с нещо по-различна от една нормална сушава есен и зима без сняг. Да добавим и някакво необмислено източване да е имало– ама чак да закопчаят действащ министър и да го оставят седмица на хляб и вода?! На хляб, де, защото – нали вода няма… По тази логика, Янчулев, който остави София за близо година без вода, трябваше още да е в затвора.

Факт е, че никога досега в историята ни не е имало управление, което толкова бързо и така драстично да реагира на всяка авария. Спомнете си случаят Своге, когато излетяха трима министри и куп шефове на агенции. Борисов зададе такъв модел на поведение, че след него не вярвам някой да успее да го приближи, дори. От там и усещането, че управлява еднолично, въпреки многото примери, когато очевидно ГЕРБ са се съобразявали с мераците на останалите парламентарни сили – все едно партньори, или опозиция. Няма как да твърдим, че всичките им ходове са блестящи, но истината е, че не бягат. А в случай на авария, най-често се бяга.

Последният пример –  херцозите на Съсекс – Меган и Хари и техният персонален Брекзит. В случай на авария хората бягат, като първо пускат жените и децата. Това се прави не само от хуманни съображения, но и за да могат  мъжете – на спокойствие – да обмислят как да се справят с аварията. В случая с английската корона обаче от Едуард Осми насам с кризите се оправят основно жените. Изглежда и нашият президент се обляга на това разбиране, защото – научаваме че – бил взел Мая Манолова, да му помага с правни съвети в случай на авария с Президентството. Този акт вероятно има нещо общо със суицидния характер на българската власт. Така, преди две десетилетия, Иван Костов, когато имаше проблеми с медиите, си взе за съветник актьорът Мишо Михайлов – мой голям приятел. По-паметливите помнят, че много хубаво му се получиха нещата…

Временно поселение на sea gypsis. Снимка Любен Дилов син

И филипинците бягат от избухващия вулкан, но те са свикнали с бягствата. И не е само случаят с  Имелда Маркос. Малцина знаят, че след американо-филипинската война от 1899 година (придружена от геноцид, сравним с арменския) – половин милион филипинци бягат в открито море и създават народа, известен днес като „sea gypsis”. Тази тема старателно се отбягва, но понеже лично съм срещал в Индийския океан плуващи поселища на морските номади, да ви го кажа – паралелите с гоненията срещу арменците в Турция 20 години по-късно са съвсем оправдани.

Невръстен, но горд представител на морските номади с подръчно плавателно средство и знака на победата – “victory”.
Снимка Любен Дилов син

Предполагам, че скоро и все повече американци ще почнат да бягат към Европа, подгонени от войнстващата политическа коректност. Като сериозен кандидат на първо време се очертава Стивън Кинг, след изказването  му, че „расовото и половото разнообразие – diversity – не могат да бъдат критерий за оценка в изкуството”. И това изявление е по повод дискусиите във Филмовата академия за предстоящите награди „Оскар”. Онези, които подгониха Кевин Спейси с удоволствие ще разтурят „къщичката от карти” и на Патриарха на ужаса. Сега е момента да му предложим да се засели при нас. В Перник, например. Такива нови сюжети ще почерпи от там, че ще са му нужни още три живота, за да ги напише…

При руснаците бягането е национален спорт от 1917 насам. Бежанските вълни от съветска Русия облагородиха Франция,  бежанците от постсъветска Русия в момента правят същото с Великобритания. И изглежда добре се справят, щом англичаните с голямо мнозинство решиха да се отделят от Европа, вероятно надявайки се, че по този начин и островът им ще отплава по-далеч от Русия…

Изобщо 21 век изглежда, че ще е векът на бягствата и на авариите. Съвсем закономерно: и хората, склонни да се махнат, и системите, които може да аварират нарастват експоненциално. Да не съм лош пророк, но само си представете една голяма китайска политическа авария! Арабският приток ще ни се види като разходка с лодка. Всъщност, историята на човечеството е списък от големи аварии, които са го принудили да се усъвършенства и развива. Нищо чудно и самото човечество да се е появило, вследствие на някаква авария с коацерватната капка, произтекла в знаменития бульон на Опарин.

- Реклама -  

Коментари