Dilov.info

Винаги съм подкрепял идеята за даряване на органи, прелюбезни, включително и с лична декларация за съгласие. Опасявам се обаче, че с начина на живот, който водя, дори и от Зоологическата градина ще откажат да ги вземат. Казвам това в подкрепа на инициативата „Да! За живот!” в името на която двама забележителни българи прекосиха Атлантическия океан в сезона на ураганите, в направена от тях самоделна гребна лодка.

 През седмицата (на 6 октомври) след невероятни перипетии и 105 дни в океана, Макс и Стефан Иванови пристанаха в столицата на Барбадос – Бриджтаун. 8 230 километра само с гребане, сред урагани или дни на безветрение и течения, непозволяващи им да минат и метър в желаната посока! 17-годишният Макс Иванов стана и най-младият гребец, прекосил Атлантика. Следях цялото плаване на „Neverest” и се постоянно притеснявах за тях. И след  нелепите откази на ред държави да им разрешат акостиране, заради Коронавируса (3 месеца  сами в океана, ако не е изолация!), и при засядането в Тропичната конвергентна зона…

Сега ще има салюти и гръмки слова, но да не забравяме именно каузата, заради която Макс и Стефан поставиха този рекорд  – необходимостта от разбиране на цялото ни общество, че съгласието за даряване на органи наистина спасява живот и е израз на хуманност, надхвърляща дори религиозните саможертви.

Съвпадение е, че отваряме дума за саможертвата точно на 9 октомври – датата, на която през 1934 година, Владо Черноземски се жертва, за да убие краля на Югославия Александър Караджорджевич в подкрепа на македонската и хърватска борба за независимост от Сърбия.

Години преди това, терорист номер 1 на Европа, както са го определяли, е предлагал на Ванче Михайлов да се самовзриви по време на заседание на Обществото на Народите (първообраза на ООН) за да обърне внимание на света към македонската кауза.  Духът на българите! Не винаги разумен –  както е и плаването на Макс и Стефан – но винаги вдъхновяващ.

Симпатично съвпадение беше и концерта в края на миналата седмица в Пловдив –  „Духът на България”, съчетаващ бокс и музика. На огромните плакати, първи под надписа „Духът на България” седеше неподражаемия лик на рапъра Сто кила. Да, прелюбезни, полуграмотен ром, пеещ рап, също е част от духа на България – при това лично на мен изключително симпатичен!  Защото Килата извърши личен подвиг преодолявайки зависимостите си и изкушенията на славата. Да не говорим за нищета, от която тръгна Явор, отраснал с брат си буквално на улицата. Вероятно точно този път на интеграция на ромите няма да срещне бурното одобрение на Европарламента, но е факт, че то съществува.

Духът на българите се проявява и в момента, макар и доста под сурдинка по отношение на войната в Арцах. Въпреки интересите ни с Турция и Азербейджан, въпреки мощната азерска пропаганда из нашите медии, мнозинството сънародници  със сърце, душа, а доста и с пари се опитват да помогнат на арменците. Тежко са свързани историческите ни съдби и сме склонни неразумно да обичаме арменците, както и те нас. Неразумно, не само заради страхът от бежанците от Турция, или заради апетитите към азерския газ. Дори и на най-запалените русофили вече им е ясно, че в конфликта между азери и арменци, Русия е не страната на…конфликта. Като се замислим, прелюбезни, ще излезе, че и българи и арменци, сме сполетени от нерадостната съдба близо хилядолетие да живеем в разпадащи се империи…

И други проявления на духа български имаше през седмицата – тези от дебата в  Европарламента, но за тях наистина не ми се говори!  По-скоро ще припомня историята с Петко Каравелов, посетен от куп чуждестранни журналисти, докато е затворен и малтретиран в Черната Джамия в София. През 1891 година той произнася знаменитата фраза „Господа, в България не бият!”. Петко Каравелов – един от най-битите и затваряни български политици, комуто принадлежи и знаменитата фраза, че „най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата”. Не знам какво очакват да постигнат надяващите се Европа да ни дърпа ушите и да спре финансирането за националните ни програми, но ако съдим по социологическите проучвания на нагласите – нищо не постигат. А стои и въпросът – да речем, че стане чудо и Радан Кънев и Елена Йончева управляват България през следващия парламентарен сезон – колко време ще им трябва да убедят ЕС, че в България вече всичко е наред? Че „в България не бият”.  Сигурно тези ми думи ще ядосат поддръжниците на идеята, че всички средства са позволени, само и само да падне омразната им власт. Съжалявам, но не е така. Всички средства не са позволени, а и всеки път, когато сме се надявали на освобождение от вън, получавали сме ново робство. Вероятно това ни качество също е част от българския дух.  Не случайно тук казват, че умрялата крава на съседа заменя половин година посещение при психотерапевт!

Не искам да опростявам явлението, но какво излиза от Резолюцията на ЕП за върховенството на закона в България? Приемаме Истанбулската конвенция, не затваряме ромските квартали по време на пандемия, осигуряваме повече права на еднополовите двойки, признаваме ОМО “Илинден” за легитимна политическа организация и всичко ни е наред?

Никой не казва, че в България няма ред несправедливости и има не лошо, а направо отвратително работещи сфери и институти на публичния ни живот!

Но тези, които ликуват, че с Резолюцията на ЕП за върховенството на закона в България са постигнали гигантска вътрешнополитическа победа, мисля

че току-що зрелищно се простреляха в крака. И – парадоксално – отдалечават шанса за стартиране на  реални реформи в съдебната система, например.

Защото сега дебатът ще се измести в съвсем друга посока!

Прилича малко на ситуацията, при която бомбардировките над Югославия, удължиха с години политическия живот на Слободан Милошевич и така причиниха изключителни страдания на сърбите, доведоха до убийството на хора като Иван Стамболич, които можеха да променят не само Балканите, но и Европа …

Но да не униваме. Доналд Тръмп ни даде нагледен урок как се бори корона-вирус за три дни с прочутия американски дух. Казват, че решението му да напусне болницата дошло, след като получил поздравителна картичка от Байдън с окуражаващото „Stay positive!”. Но американците са прави да не се страхуват от коронавирус. Статистически шансът да се разболеят е много по-малък от това да ги застрелят в училищен двор!

Ние да му мислим.

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение