Тропика на Алцхаймер

Преди историята, малко география.

Освен Тропика на Рака, имало и Тропик на Алцхаймер, но никой не може да си спомни къде е…

Спорът да се изучават ли престъпленията на комунизма в училище или не няма да приключи. 

Депутатите имаха възможност да решат умно и с перспектива този казус,  но…ако бяха някакви други депутати. Испански, немски или фински, например.  Българските няма да могат.

Нито тази, нито през следващите 40 години.

Докато не се изпълни библейското предсказание, че трябва да умре и последният, който помни робството.

Разбира се, че трябва да се изучава червеният терор, точно както и „белият“. Може ли като разказваме за Гео Милев и Йосиф Хербст, да не разкажем и за Райко Алексиев и Данаил Крапчев?

Не трябва ли децата ни да знаят, че Нюрнбергския съд постановява 14 смъртни присъди, а Народният съд в България – 2730?!

Не е нужно децата да наизустяват имената на десетките хиляди жертви на политическия терор, но е добре да знаят, че конниците от едноименното стихотворение на Фурнаджиев нямат политически цвят. Те са просто кървави конници, предвестници на апокалипсиса, който редовно брат на брата устройва по тези земи.

В хилядолетната история на братоубийствата в България, комунизмът е не само най-масовото, но вън от всяко съмнение – най-необикновеното от гледна точка на мотивите си.

И точно за това престъпленията на комунизма не трябва да се загубват някъде из тропика на Алцхаймер.

Най-малкото, за да не стане поговорката, че пътят към ада е постлан с добри намерения, неразбираема за следващите поколения.

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.