Так считать…

dilov.info/Любен Дилов син

За обществено-политическия живот – ако беше една личност – можем да кажем, че отново пръдна в киното преди да загасят лампите. Политолозите тръпнат като ученички, ощипани от Слави Трифонов и вещаят небивали катаклизми, студени войни преминали в горещи и  пълен спектър от медийни изненади. От предсрочни избори, през президентска партия, до специално изявление на Майк Помпео, с което се забранява на кметовете  на Несебър и Галиче да посещават САЩ. Едно изречение, поднесено с нужната тържественост и съвсем не на време предизвика всичко това. Ето го изречението:

„Считано от днес, официално снемам доверие от правителството…”

Лошите съветници на президентът не са новина. Откровеният русизъм „считам” е радост за всички, които залепят Радев към руското влияние в България. Но има новина! Президентът си е свалил доверието от правителството. Политическата сила, която го издигна, миналата седмица внесе четвърти пореден вот на недоверие и президентът изведнъж се сети, че и той си сваля доверието. Четири вота ли му трябваха да минат, за да се сети? Или нещо друго го е подсетило? Може ли да се счете (сметне), че предишните три вота Радев е имал доверие на правителството, за разлика от БСП и ДПС, които са нямали…

Пример за използване на думата “считам”

То и „снемам” е русизъм, но да не се заяждам на дребно! Актът на президента е единствено морален и символичен. Конституцията му е отредила роля в политиката като на кибика в таблата: има право на две обаждания и едно местене. Ако ги надхвърли става неприятен на всички играчи. И сега голямото умуване на политолози и социолози е това с доверието, което е действие без практически политически последици,  обаждане ли беше, или местене. Как да го броим?!

Критиките на президента към политическия живот в страната не са новост. Много от тях се споделят от много българи. И още повече българи, обаче, не виждат в обажданията на президента изход от констатациите. ГЕРБ поне твърдят: ще направим това, ще направим онова. И правят нещо. Някои им вярват, други не. Останалите приказват или пишат във фейсбук.  ДПС, традиционно загадъчни, говорят за междуинстутиционален диалог, което неизменно досега е означавало да получат още някакви позиции в изпълнителната власт. БСП традиционно бранят президента, а останалите – традиционно го лепят за БСП.  На мен лично съпротивата срещу Наредба 18 ми е по-важен граждански акт от обаждането на президента. Приемам го (“считам го”- за русофилите) за обаждане, защото за “местене” по-скоро трябва да се смята смяната на шефа на НСО, например, връщането на закон, или друг практически акт. Протестите срещу наредбата поне има изгледи да постигнат нещо реално за бизнеса и най-после да обясни на данъчните, че от една овца можеш да вземеш вълна, мляко, агнета, месо, кости… но никога всички тези неща едновременно…

Казано направо, речта на президента може би щеше да има по-голям ефект, ако не беше придружена с това изречение за „доверието“. Не само заради двата русизма в него. Президентът няма в правомощията си нито даване, нито сваляне на доверие. Със същия практически успех може да го даде/свали от мен, от Фики Стораро или от новата Мис Плеймейт. Какво означава в практически план: няма да приема представители на изпълнителната власт по никакъв повод, или ще ги приема, но няма да им вярва? Няма да работи с правителството, или ще работи, но няма да му се доверява? Или пък ще подаде оставка като президент (така поне БСП без всякаква мимикрия вече ще си бъдат там посредством Илиана Йотова), ще направи партия, ще се яви на избори и ще помете управляващите, на които няма никакво доверие? Практически какво означава това изречение е загадка…

По-вероятно е президентът да продължи да съобщава наблюденията си върху публичния живот с още по-категоричен тон, „считано“ от днес. И това не е малко, защото – като президент на всички българи – той отлично е разбрал, че в България няма истинска опозиция и се е наел с тази функция. Понеже без опозиция е лошо. Така че, радостта на БСП от поредния политически сблъсък между управляващи и президент е прибързана. Не би трябвало да се радват, защото силата на президента Радев е всъщност епикриза на тяхната слабост като опозиция.

Не знам само народът как ще понесе толкова много жълта радост – битка между президент и премиер, гонене на Божков (изглежда и Ковачки ще има ядове), драматизъм около съдбата на “Левски”, забрана на съдия, жена му и дъщеря му, да посещават САЩ – и най-важния въпрос: истински ли са лотарийните милионери, или част от платената публика? И не знам политиците дават ли си сметка, че начинът, по който говорят отеква в душите на цялото население и по силата на предхристиянски магии – изреченото често се превръща в действително.

Свети Фотий Константинополски – гръцка икона

Като написах „християнски“, сетих се, че е точно в седмицата, когато честваме паметта на Свети Фотий (цариградския патриарх, останал в историята и с писмото си до княз Борис-Михаил Покръстител) бяха изречени тежки думи от всички страни във властта. А ето какво е написал  Фотий на българския кан Борис, преди 1156 години:

“Не трябва да бързаш и когато говориш. Защото бързото говорене при словопренията и наддумванията може да не е качество долно и за презиране, но при публични речи е глупаво и опасно; а пък при заповеди, особено при политически и общи, то е просташко и долно…” и добавя по-нататък в наставленията си:  “Колкото човек превъзходства по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по добродетел. Който върши противното, прави три неща много лоши: себе си погубва, подбужда към зло ония, които го наблюдават, и кара да хулят Бога, че на такъв човек е дал толкова голяма власт. Затова всеки човек трябва да отбягва от злото, но най-много тия, които имат власт”

П.П. Защо пък да не се заям и за втория русизъм в изречението – „снемам“?! На български това означава, че сте заснели някого с фотоапарат. А на руски е „свалям“. Имаше такъв президентски виц по времето на Елцин. Говори си Елцин с портрета: “Ех, Боря, Боря, снимут нас“ (ще ни свалят), а портретът му отговоря: „Это меня снимут, Боря, а тебя – повесят…“ (мен ще ме свалят, теб ще те обесят)

- Реклама -  

Коментари