dilov.info

Със “Смърт за некадърниците, свобода за цирка!” завършва последният, тъжно-смешен пост на Васко Петев, който имах удоволствието да прочета. И наслаждавайки се на безподобните му език и мисъл, дадох си сметка, прелюбезни, че е редно да напиша и аз няколко думи. Защото – вън от съмнение – имам принос към настоящия политически цирк във всичките му форми. Не само заради конкретното ми участие в 45-тото и 46-тото народни събрания, но и заради съвсем конкретното ми участие в цялата поредица от случки – от “Ку-ку” до “Шоуто на Слави” – довела до появата на “Има такъв народ”.

Първо да кажем, че справедливият отговор на твърдението “има такъв народ” е: “Ееее, чак такъв не съм!”. Както и справедливото отношение към цирка е, че циркът чак такова нещо не е. Напротив – той е едно завръщане към възхитената, светла и непреднамерена детска природа, когато с огромни очи се дивим на акробати, фокусници, дресьори и – изобщо – на приказна реалност, населена най-вече с таланти. Хора, които могат неща, които ние не можем.

Няма как да оприличим целият този немокаетлък около 46-тото народно събрание на цирк! При близо десет доктори по конституционно право в парламента, кашата, която забъркаха с гласуването на мандата, може само да ни радва, че не са медицински доктори и не се налага точно те да ни извадят сливиците.

Ситуацията с първият мандат прилича по-скоро на друга циркова история, когато при директора на трупата се явил непознат, възвисок гражданин с предложението за уникален цирков номер. Директорът се бил наслушал на налудни предложения през целия си живот, но решил да даде пореден шанс на спонтанното народно цирково творчество.

– Разкажете номера си – поканил той.
– Значи приглушаваме светлините на арената и оркестърът свири туш…
– Хъм…продължете?
– На манежа излизат десет войници със заредени пушки и тържествено ги насочват към върха на шапитото…
– Да?! Интересно…
– Предварително сме закачили на най-високата точка на шапитото огромен балон, пълен с изпражнения…
– Това е нещо ново – оживил се директорът – продължете.
– Войниците стрелят в балона, всичко се пръсва навсякъде…
– Сензационно! – иронично възкликнал директорът – Но не разбрах какъв е номера?
– Номерът е, че тогава прожекторите светват и аз излизам в бял костюм!

След удивителният цирков номер с мандата на “Има такъв народ”, който мислите, прелюбезни, че ще се появи целият в бяло? Ами той вече се появи, свиквайки съвета за национална сигурност. Точно така – кандидат-президента Радев. Посланието е ясно: партиите са schit, политиците са неспособни втори парламент да направят правителство, камо ли да се грижат за икономическата, здравна и бежанска криза. Всички са в онова, дето е плиснало от балона, само президентът, бащата на нацията, целият в бяло, загрижен работи неуморно за благото на народа. Я, да разкараме партиите, за да не му пречат да работи още по-добре за благото на народа!

Този “цирков” номер е толкова очевиден, че специалисти и журналисти чак не могат да повярват и търсят нещо по-сложно и засукано зад него. А той – с извинение за пошлото сравнение – е като крадец на гъска. Гепи гъската и тича по улицата, докато смаяните стопани дори не се сещат да го подгонят, защото не са очаквали чак толкова директно посегателство.

И, за да не остави съмнение у никого, че това е цирков номер с главно действащо лице президента, Слави Трифонов, с оттеглянето на проекто-кабинета си, побърза да заяви, че ще подкрепи Радев за втори мандат.

Добре. Това са очевидностите.

Какво не се вижда?

Не се вижда отказът от носене на отговорност за номера. Дори човечецът с налудната идея от нашия цирков анекдот не крие, че идеята е негова. Тук всички се крият зад обяснения.

Батакът, който забърква всеки ден служебното правителство, сякаш няма нищо общо с президента.

Сякаш това правителство е дошло с Трети украински фронт, или с Шести американски флот, а не е излъчено от президента.

Президентът няма нищо общо с предстоящия колапс на здравната система, с патакламата около мигрантите, със скока на цената на тока. Не. Той е зает да страда за некадърността на политиците.

И сега ще ги събере по повод третата вълна на Ковид-19 (припомнете си: трябваха му две вълни, за да признае, че все пак май има такова нещо) и ще пита загрижено, като КАТаджия: “Сега к’во праим?!”

Какво още не се вижда: Това, че Слави твърдо не иска да носи отговорност за кашата, която забърква, обяснявайки провала си с “другите”.

Още от първите предавания на “Ку-ку” в екипа ни е имало една желязна философия, на която никога не сме изневерявали: Зрителят не се интересува какво се случва зад камерите. Той се интересува само от това пред камерите. Ама дали операторът е махмурлия, дали гримьорката е неразположена, или пък токът не е достатъчно променлив – това си е наша работа. Зрителят гледа шоуто и не иска обяснения защо нещо не се е получило.

А тук, “Има такъв народ” се скъсаха от обяснение в стил “лошите другарчета ни пречат”. Мая била казала, Христо бил искал, Корнелия поставяла условия…

Така ли? Много интересно! А вие какво очаквахте?! Червен килим, партиите да се подредят в шпалир и да ви ръкопляскат, докато вие вървите към Министерски съвет само по шнорхели.

Ами да, хубаво шоу щеше да се получи, ама трябваше да бъде уговорено и реализирано, без да занимавате публиката с това, защо не се е получило.

Честността изисква като си антисистемен играч, да предложиш ясно с какво ще замениш системата.

С президентска република?

Добре – кажи го и да действаме. Хората да се произнесат искат ли, или не искат.

Или пък Велико Народно Събрание и дълбоки конституционни промени.

Също е вариант: застани зад него и поискай подкрепа. И по действащата конституция изборите за ВНС са наполовина мажоритарни.

Когато Слави и компания казаха изискванията си за референдума като ключ към дълбоки политически промени, мнозина им повярваха. Аз също. Даже правихме кампания в подкрепа на гласуването, въпреки нескопосано формулираните въпроси.

Сега и това изчезна! Изчезна мажоритарният вот – щото нали – ще кажат, че пак няма време за ново изборно законодателство. Доколкото си спомням и ГЕРБ, и ИТН ратуват за мажоритарен вот. Внасяха законопроекти. Ами заедно имат мнозинство – какво им пречи?

Свършам, прелюбезни. Със заключението – свобода за цирка, приятелю Петев, но да е ясно кои са некадърниците, кой си залага името и главата за предлаганите номера. Както в цирка е ясно. Кой “смелият млад човек на летящия трапец”, коя е “жената-каучук” и защо директорът търси нов дресьор за тигрите…

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение