"Терсит хули Ахил" илюстрация към Шекспировата пиеса "Троил и Кресида"

Dilov. info

Музикалната параолимпиада, наречена Евровизия, завърши. Ние, прелюбезни, се представихме очаквано за нация със сравнително малка емиграция. Сега можем да отдъхнем и отново да се посветим на незавидното състояние на свободата на словото в България. На европейската вечер за хора в неравностойно музикално положение се класирахме 11-и, а по свобода на словото сме 111-и, както с настървение ни натякват всеки ден. Или 112-и – няма значение! Честно, през последните три години не е имало случай да пусна някоя от националните телевизии и да не слушам поне 10 минутен плач за свободата на словото.

И, може би е време да си кажем, че това нерадостно 112-о място в класациите сме си самоотредили, най-вече чрез постоянното оплакване на правозащитни организации, които трябва по някакъв начин да оправдаят бюджетите, получавани за дейността им от международни организации. Защото свобода на словото в България не само има, но има и свобода след словото, което вече е забележително за неукрепналата ни демокрация…

Безспорно има медии, залегнали в един или друг политико-икономически окоп, откъдето яко хвърлят по „противника”. За кратко време и някой от слоновете на свободното слово се присъединяват към един, или друг лагер, но като цяло националните ни телевизии и големите вестници и радиостанции са отворени и гостоприемни за различни мнения. Често дори прекаляват. Няма начин да не си спомните как на протестите през миналото лято някои телевизии само гастроенетерскопия не бяха направили на двайсетимата окупатори на Орлов мост, за да ни покажат тяхната сложна, умна и красива стомашно-чревна флора.

Една национална телевизия предостави най-гледаното си време за близо 20 години на два последователни проекта, превърнали се от медия в политика – Бареков и Слави Трифонов. Впрочем и двамата направиха една и съща грешка – направиха си партийна телевизия. Превърнаха собственото си медийно присъствие в „орган”, а органът, прелюбезни, все едно на какво, си е орган, както и да го погледнеш.

Даже „7 дни” на Бареков беше далеч по-толерантна към мислещите различно от патрона ѝ, за разлика от „7/8”. Ако в телевизията на Слави случайно попадне гост, с различно мнение от това на водещите, моля ви отбележете го като голямо завоевание на демокрацията. Имам право да кажа, че това е тъжна съдба за една традиция на антиконформизма, започнала с „Ку-ку”, „Каналето”, „Хъшове”… защото – знаете – всеки орган, колкото и красив да е, рано или късно, „простата го алармира”. Това са неумолимите закони на природата изобщо, а и на природата на свободата, в частност. Да припомня: свободата на словото е най-вече свобода за другояче мислещите, по едно определение, чието авторство непрекъснато се оспорва.

През последните години беше направена сериозна крачка по отношение изясняване собствеността на медиите. Все още има бели петна, но повечето влиятелни средства за масова информация са с ясни собственици. А и за една малка душевна територия като България, където всички спим под една черга и си знаем отлично и пръдните, и парфюмите, никак не е трудно да разбереш кой кой е в медийния свят.

И моето заключение, прелюбезни е, че невинни няма. Но това не означава, че не са свободни. За загубената невинност на медиите причините са ясни: малкият пазар – и на потребителите, и на рекламите – обрича по-големите медийни организации на постоянни политико-финансови зависимости. Но това пак не означава, че една умна редакционна политика не може да гарантира свобода на мненията, равноправни гледни точки и вярност към аудиторията.

И парадоксално – някои от най-набеждаваните за „продажни” медии, всъщност се справят най-добре. Други пък, самообявили се за глашатаи на свободното слово, всъщност са проводници на най-неприятните манипулации. В днешното истерично политическо време това доста добре се забелязва. Ето само един пример. Независима анкета по гореща тема сред читателите на много независим сайт, щедро спонсориран с грантове да брани свободата на словото.

Читателите са попитани: „Подслушвани ли са политици от партиите на протеста?”.

Възможните отговори:

„Да, със сигурност;

Много е вероятно;

Не, Борисов и ДПС, които командват службите, не правят такива неща …;

Нямам мнение”.

В някоя по-обикновена медиа тази нежна манипулация би могла и да мине незабелязано, но този сайт, част от групата на едни от влиятелните медии, неизменно манифестира, че е четен от най-просветените и интелигентни българи. Ами… заслужават си го, просветените и интелигентните!

Разбира се, свободата на словото е и да манипулираш аудиторията си. Тя пък е свободна да спре да ти вярва. Във време, когато всеки чрез социалните мрежи може сам да е медия, коректността на информационните канали вече е въпрос на оцеляване за самите тях. И те май започват да го разбират. В медийната свобода животът е колело, прелюбезни. Това означава, че ако днес те ухапе зло куче, рано или късно ще ухапе и добро куче… Това е положението, но е време наистина да спрем да се оплакваме пред разни втрещени чужденци, че сме една от най-несвободните в медийно отношение страни, защото това изобщо не е вярно.

Самият факт, че толкова често различни политици и партийни терсити* се заканват на една, или друга медия е доказателство, че свобода има. Няма да ги изреждам, защото не заслужават дори имената им да бъдат споменавани, освен ако не се появи някой медиен Одисей, който да им хвърли един заслужен и публичен пердах. И това също е част от сладкото бреме на свободата на словото. Както започнах, в България има свобода на словото, а – което е по-важно – има и свобода след словото.


*Терсит, прелюбезни е образ от втора песен на Омировата „Илиада”. Марксическото литературознание го определи едва ли не като „първия социален протест в литературата”, символ на „надигащото се народно недоволство при прехода от родово към робовладелско общество”. Всъщност Терсит е един неприятен мрънкач, разбрал, че няма как да се нареди сред героите на епичната 10-годишна война

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение