ИВАНКО НА СЕБЕ СИ, ИВАНКО НА ПУБЛИКАТА

 

(на публиката) Добър вечер, добър вечер…

(на себе си) Даааа бе, добра вечер!… я си еееее майката… тук шъ ви се прая на маймуна за сто лева…

(на публиката) Много се радвам, че съм сред толкова много полковници… простете, поклонници на театъра!

(на себе си) Поклонници!!!! Гледали Иванка Курвоазие в Сфумато и Ножица-трепач в Армията и вече – пооооклонници на театъра!

(на публиката) Все пак да ви кажа, че в театъра най-важни са ремарките. Още в една  от първите ни драми „Иванко, убиецът на Асеня” репликите са подредени така – Иванко на публиката, Иванко на себе си… За да стане ясно кога репликите се отнасят към действието и кога към вътрешния свят на героя.

(на себе си) Абе, кво им обяснявам на тия бе, аз добре ли съм?! Кажи ми нещо от Хорхе Букай и да си бегаме в Хамбара… Погледни как гледат… като Тодор Живков на десети ноември…

(на публиката) Тази нощ искам да ви поговоря за магията на театъра… Ще разберете, че актьорите са светли, добронамерени и любвеобилни хора… Преди това, за разчупване на атмосферата, една гатанка. Можете ли да познаете откъде е този откъс…

(на себе си) ше познаят те!!! Те баща си не познават, ще познаят откъс…

(на публиката)

Рибица от блатен смок,
остро жило на слепок,
мъх от прилеп, клюн на сова,
от усойница отрова,
кълка на дъждовник гаден,
пух от бухал кръвожаден,
рог на охлюв, кост на пес,
в общото вариво влез!

Сетихте ли се откъде е?! Не, не е рецепта за кренвирши… Пише с „н” – кренвирш. Идва от немски, не е от крем… Кой каза Макбет? Каза ли някой Макбет?! Даааа… Макбет! Браво! Знаете, че никой не знае кой е бил Шекспир всъщност, нали?! Сигурни сме, че не бил КОЙ само….

(на себе си) Абе тия и за Пеевски не са чували сигурно… Виж, Цветелина Янева, ако им кажа – ще знаят.

(на публиката) Ха-ха, това беше шега. Ние, актьорите много обичаме да се шегуваме, защото иначе животът ни е тежък… Когато бях в Москва на турне, например, падна ми една тежка буква от хотел на главата… Не ме уби, само защото беше мяхкий знак… Ха-ха… Да не говоря какви заплати получаваме…

(на себе си) Абе спри се, бе! Я малко по-достойно… Какво им се обясняваш на тия. Телефоните им само струват колкото бюджета на едно детско представление…

(на публиката) Така, де! Днес е нощта на театрите и трябва да вдишаме с пълни гърди магичния прах на кулисите! Да се качим за малко на балкона на Жулиета, да страдаме с Отело и да се смеем с Арлекин и Пулчинела… Знаете какво казват руснаците за театралната сцена…

(на себе си) Абе откъде ще знаят, бе?! Те като чуят Чехов викат наздраве, а за Гогол си мислят, че е интернет търсачка…

(на публиката)  Казват, че ако на стената в първо действие има пушка, в трето действие тя ще гръмне. Така е в руския театър.

В индийския – още в първо действие  пушката ще попее и потанцува.

В израелския, във второ действие ще стане доктор на науките и ще се влюби в психоаналитика си.

А в турския театър, ако в първо действие на стената има пушка… абе още от първо действие си е рязана пушка! Ха-ха… Нали?

Смешничко така да стане… публиката обича комедии…

(на себе си)  Ти им кажи, че в българския театър, ако в първо действие на стената има пушка, в антракта някой ще я открадне…

(на публиката) Днес в театъра се поставят най-вече комедии… Нищо, че той някога е започнал с гръцките трагедии. Никой не ходи да се натъжава в театъра. В театъра се ходи най-вече за да се смеят хората…

(на себе си) И да кашлят, най-вече… Аз просто не знам как са кашляли хората, преди да бъде измислен театъра… Онзи ден в Народния, абе това не е народен театър бе… това е пулмология!!! Какво беше това кашляне, какво беше това чудо… Добре, че по-модерните ходят в антракта да шмъркат… Спират да кашлят, ама  пък почват да подсмърчат и кихат…

(на публиката) Колегите, които поставят сериозни пиеси… губят. Ето, поставяха „Три сестри” и в началото беше пълно. Защото хората, научени от телешопа си викат – супер далавера! Плащаме за едно представление, а получаваме цели три сестри… Ама после разбраха, че нито е смешно, нито е докторски сериал и се върнаха отново към представленията по текстове на Сиромахов… Трябва да е смешен театъра… И актрисите, ако може да са голи….

(на себе си) ама и те колежките за нищо не стават, ама като са голи ги гледат… Органично им е някак, естествено… все едно гледат ю порн… в смисъл познато им е… така домашничко…

(на публиката) Понякога театралите не се съобразяват с вкуса на публиката… Ето, например във виетнамския театър е много трудно да бъде поставена „Дамата с кученцето”, а на Бродуей не поставят Отело… понеже всички актьори са коректно епидермално вариативни, не можеш да разбереш кой е Отело, и кой Яго…

(на себе си) Абе… вкуса на публиката! Какъв вкус има публиката, бе?!!! Виж има мирис със сигурност… Къпете се преди да идете на театър, бе! Няма да настинете… Боил Банов дава пари за парно, поне…

(на публиката) Ама… вие… вие май чувате това, дето го говоря не на публиката, а на себе си?! Чувате ли?! Добре, край вече! Няма „Иванко на публиката, Иванко на себе си”. Само на публиката и същевременно мъъъничко на себе си:

Противно на българската поговорка за дрехите и ума, на този свят ни посрещат без дрехи, а ни изпращат без ум… На този свят, където всички сме актьори. Прахът на сцената е по-пристрастяващ от кокаина, а всяко кихане е едно прескачане на сърцето, което – ако не отдалечава смъртта – поне създава илюзията за безсмъртие.

Искам да ви кажа едни думи на Елин Пелин, които със сигурност не знаете. Написани са преди повече от сто години. Ето ги:

„По всички пътища на земята, по стъгдите на големите градове, по тесните улички на малките, откак свят светува, се мярка като блуждаещ пламък бледен младеж с горящи очи, с изтрити дрешки, гузен, неловък, срамежлив и гладен. Той спи по масите из крайните мръсни кръчмички или в сламите край чифлиците, той се храни вън от града, скрит от хората, срамувайки се от оскъдната провизийка, която носи увита в кърпичка при неговите три-четири книжки от Молиера или някой неизвестен писател, или собствени негови съчинения, които съставляват скъпоценната му библиотека.
Той върви като блуждаещ пламък. Той мълчи.

…Той се срамува, той се страхува, но в душата му гори вдъхновението, мечтата за величие и слава. Той сънува театрални блясъци, пищна публика, богата любовница, която полудява за него, и шум от нескончаеми ръкопляскания стряскат сиромашния му сън. Когато чуе и когато произнесе думата изкуство, очите му заискрят и овлажняват от скрити сълзи, дъхът му се спира. Изкуство! Идеал! Какво небе! Какво опиянение! На изкуството е посветен целия му живот и на него ще го даде той. Бедният симпатичен комик Аркашка – великият страдалец и мечтател!”

Много ви благодаря! Сега пляскайте на Елин Пелин… Аз не съм свикнал на ръкопляскания. За мен може да покашляте малко. И за автора на този текст, Любен Дилов-син.

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение