dilov.info

Винаги съм се чудил прелюбезни, когато кажат по телевизора, че температурата е минус 5 градуса, но се усещало като минус 10… Има ли някакъв специално назначен човек, който да ги усеща тези работи! Същото е като кажат, че пътищата се проходими при зимни условия. Всички ние, отлично знаем, че и пътната, и епидемиологичната обстановка са проходими в… български условия. Т.е. може да се проходят, но е свързано с много друсане, блъскане, скубане и грозни изрази. Много ме сърбят ръцете да напиша за културният диалог между Ицо Хазарта и защитниците на здравния министър, който също протече в български условия. Някой вече предложи в социалните мрежи да се нарисува картина „Зъболекари пишат писмо на Хазарта”. То и оригиналното писмо предизвиква трийсет вида смях, колкото се твърди, че имало на прочутата картината на Репин с казаците, така че по-смешно едва ли ще стане…

Още повече ме изкушава предизборната обстановка, която също е проходима в… български условия. Вместо да напиша, обаче, пускам ви една стара снимка на Цветан Цветанов от благотворително мероприятие. Тя казва всичко, а фигурата на Цветанов можете да си замените, с която си поискате българска политическа фигура…

Цветанов иска ебе

Зарязвам тези теми, защото открих, че на днешната дата – 29 февруари – но през 1944 година, американската стратегическа авиация срива параклиса Santa Maria dei Bulgari в двора на Болонския университет. Вероятно са били същите онези симпатични момчета, които обичаме от „Параграф 22” на Джоузеф Хелър. А и от хубавия сериал на Джордж Клуни. На този удивителен храм не веднъж е посягано! През 1798-а Наполеон Бонапарт го ограбва, като нарежда великата фреска с тялото Христово и Йосиф Ариматейски, Йоан Богослов , дева Мария, Мария Саломе, Мария Клеопова и Мария от Магдала да бъде разглобена и пренесена в Лувъра. Но друго е по-важното: има веществени доказателства, че съществува Света Богородица на Българите и те са доста по-стари от възклицанието на онзи известен футболен коментатор, че Господ е българин.

Параклисът Санта Мария дел булгари в двора на най-стария европейски университет – Болоня

Разбира се, необходимото е смущаващото обяснение, че параклисът и прочутата зала по анатомия на знанието в най-стария европейски университет са кръстени не на българите изобщо, а на най-известният средновековен гласатор – Булгаро. Гласаторите са особено важни фигури за Европейската цивилизация. Те са били изключителни оратори и богослови, които възстановяват принципите на римското право, а и култура в Средновековна Европа. Задачата им никак не е била лесна – постоянно дебнени от светата Инквизиция, непрекъснато в прения с най-прочутите схоластици и официални богослови на времето си, а в същото време и с мисията да върнат гражданското право в руслото на традицията на Юстиниян Първи – CORPUS LURIS CIVILIS. Всъщност гласаторите са били нещо като ходещи университети и не е чудно, че Болонският университет се образува около ядро от подобни мъже, събрани от прочутият Ирнерий. А сред тях най-бляскавият, най-образованият и най-облажаваният пост мортем е бил именно Булгаро.

Сега, сигурно се чудите защо ви ги разказвам всички тези неща! Казвам ви направо: човекът – въплъщение и символ на върховенството на закона в Европа – се казва… Булгаро! И вероятно е потомък на нашенските катари, емигрирали в Северна Италия, подгонени от Златния век на Симеон. Ами… няма такава ироничка като Клио, музата на историята!

Клио – ироничната муза на историята

Днес, когато и правото, и пътищата и – изобщо всичко – са проходими главно в български условия, вестта, че наш предтеча е основател на правовия ред в Европа е вълнуваща почти колкото новината, че скоро ще отворят моловете. Явно наистина има светица-покровителка на българите и ако за нея не можем да твърдим със сигурност, че е дева, света и богородица, то няма спор, че е дама със силно развито чувство за хумор и гореща любов към смотани народи с велико минало. Тя ни е пазила през целия път от азиатските степи, за да можем да си спретнем Татковината на най-опасното кръстовище между Европа и Азия, противно на съветите на мъдрите хора, че на кръстопът не трябва дори да се пикае, камо ли държава да се прави.

Българската светица-покровителка се грижи (пак иронично) дори за най-древните транспортни средства на българите.

И понеже е притежателка на наистина гениално черно чувство за хумор, направила е така, че колчем се разправим със заядливите си съседи, да захващаме да се трепем по между си, за да нямаме мира нито за миг. Явно за нейна прослава и увеселение. Историята ни изобилства с кървави и братоубийствени сцени, в сравнение с които „Игра на тронове” е като телевизионно предаване за братенето на пролетниците. Организираме си живота в едно перманентно състояние на иронически дебилизъм, еманация на който – вън от съмнение – е политическият ни елит. И това е обяснимо.

Винаги съм твърдял, че българската демокрация може да бъде наричана и обиждана всякак, но едно нещо е вън от съмнение – тя е свръхпредставителна. 240 народни представители наистина представляват всяко и обичайно, и девиантно състояние на българския народ. Нещо повече – българската политическа класа, като в стих на Вазов, представлява „в едно и живи, и умрели“, защото на всички избори фантомите в избирателните списъци гонят милион. Безспорно българската светица-покровителка с черното чувство за хумор има пръст в тази работа. Явно тя праща и умрелите в помощ на живите, само и само да тече изборен процес. По тази причина и не бързаме с ваксинацията – живи, умрели, ваксинирани-неваксинирани все ще гласуваме! Или, както е в онази приказка на Лафонтен – каквото и да каже гаргата, сиренето все ще падне при лисицата…

Дори в знаменитият български апокриф „Ходене на Богородица по мъките“, нашенската „Божия майка“ е принудена да проси от Господ отсрочка за наказанията на грешниците „от велики четвъртък до света петдесетница“, сякаш е клиент на фирма за бързи кредити по време на пандемия. И въпреки, че често споменува, прекосявайки ада, че всеки „каквото е извършил, такова е намерил“, симпатията и към нашенските грешници прозира отвсякъде. Затова и книгата е толкова вълнуващ и популярен апокриф (заимстван от Данте, цитиран от Достоевски), защото новозаветно се усъмнява в способността на Бога за състрадание към собствените му творения. Българската Богородица жали всички грешници, но далеч преди изобретяването на лошата кредитна история, тя подчертава националното отношение към банковата система: „И видя Света Богородица мъж, увиснал на нозете си и червеи го ядяха. И запита ангела кой е той и какъв грях е извършил. „Този получаваше лихви от своето злато и сребро и затова ще се мъчи вечно“ отвърна и архистратигът“.

По всички тези причини ми е трудно да се съглася с онзи автор на българската редакция на „Дойче веле“, който намекна за смрадливото ни историческо минало. Факт, че на народ, който си честити банята – хигиената му е приоритет, колкото на здравен министър нощните клубове, но все пак миналото ни е много повече интересно, отколкото миризливо. А вълнуващото настояще е пряко следствие от интересното минало. В този смисъл някои нови „традиции“ създават погрешно впечатление. Например, че с кукери се гонят джендъри, а в река се влиза само, за да се играе хоро, а не за къпане.

Както пътищата, метрото, съдебната, здравната и прочее системи, така и историята ни е проходима в български условия. И няма обхождане! Но аз съм оптимист, прелюбезни, защото биологически факт е, че за да се скваси световното кисело мляко, необходими са точно бацили като българския.

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение