Интервю за в. Труд
– Какво показаха изборите, защо според вас българите заложиха на „Продължаваме промяната“?
– Мисля, че влезе в сила новото християнско правило – като те ударят по едната буза, премести айфона, за да могат да те ударят и по другата… сънародниците ни просто искаха промяна. Не е задължително да е към по-добро, но промяна. И разбира се – както обикновено – това, което търсиш, търси теб. Получиха красиви думи и намерения, изречени в условията на 6 месеца свободно падане… Получиха промяна.
– Къде се провали Слави Трифонов и той ли е най-големият губещ от изборите?
– Не мисля, че „провал“ е думата. Спомнете си, че – като изключим обещанието за повече македонци в космоса – Слави не е обещавал, че ще прави правителства и ще управлява. Обиден от непризнаването на резултатите от референдума, той просто заяви, че ще разрита политическия кошер и го направи. Желанието му съвпадна с желанието на Радев да се види нещо повече от президент – пилот на цялата държава. Е, и двамата се видяха, в ролите, които заявиха. Мисля, че всеки получи това, което е искал и предстои да установи, че не точно това е искал…
– Според Института за развитие на публичната среда при гласуване с хартиени бюлетини ГЕРБ би бил първа политическа сила, БСП -втора, а „Продължаваме промяната“ – трета. Това означава ли, че вотът е манипулиран?
– Хващам се за буквалното значение на думата – от латинското „mano“ – да. Имаме доста доказателства, че машините са пипани. Имаме удивителни сходства, не само политически, но и роднински, на хората, които обслужваха софтуера. Но дали това е повлияло на изборите като цяло – не мога да кажа. Мисля, че България е единствената страна в ЕС с изцяло машинно гласуване. Поражда ред съмнения този способ и това е вън от съмнение. В 45-ия парламент ние настоявахме хората да могат да избират как да гласуват. Хубаво би било да има възможност и за предварително гласуване по пощата, и за дистанционно… Когато говорим за избори, не може изборът да е лошо нещо.
– Машините ли победиха всъщност?
– Едно е сигурно – превърнаха се в deus ex machina – в един момент те бяха най- важният актьор в изборната драма. Богът от машината, който ще се спусне в последно действие и ще въздаде справедливост. Но и в християнската, а и в античната етики боговете раздават това, което заслужаваме. И в същото време, Свети Августин ни учи, че Бог не изпраща изпитания, с които не можем да се справим. Както казвал шопът, докато се връщал от панаира в Елин Пелин, където го били, изнасилили и ограбили – от друга страна човек се учи. Надявам се, че се учим.
– До ранния следобед в изборния 14 ноември ГЕРБ водеше с близо пет процента, как изведнъж се обърна резултатът?
– Вижте, наистина има много съмнения в коректността на вота. Има и много доказателства за недобронамерени намеси. Ако щете впрягането на целия репресивен апарат на МВР срещу определени политически сили е повече от достатъчно. Но ние следваме завета на Петко Каравелов – „Господа, в България не бият“. Това е причината нашата коалиция да не оспорва резултатите от изборите. В крайна сметка има живот и след изборите – несгоди, които заедно ще понасяме.
Съвсем скоро българите ще се убедят в това, кой модел е бил подобър. На Радев, или на Борисов. Това знание ще бъде добито по трудния начин, но пък – може би – този начин ще го направи по-ценно.
– Защо според вас българинът всеки път избира да заложи на нещо непознато? Какви са очакванията от „Продължаваме промяната“?
– Въпросът е много интересен. Според мен на него трябва да отговарят психолози, а не политолози. Моята трактовка е в неистовото желание да прехвърлим отговорността за съдбата си някому другиго. Руснаците, американците, 500 години турско робство… В случая, колкото по-малко познаваме поредния „спасител“, толкова по-добре. Така приспиваме онова гласче, което някъде дълбоко в нас вика „внимавай, тия май се телефонни измамници! Не си хвърляй парите от балкона…“. Освен това е лесно после да не носиш отговорност за изборите си. Казваш си: „ами, аз не ги познавах, излъгаха ме“. Ние не обичаме да носим отговорността за собствените си избори.
– За втори път имаме президент с втори мандат. С какво ще е по-различен този мандат на Радев от предишните?
– Всъщност, ние президент имахме само първите две години. После имахме кандидат-президент. Научен съм от семейството си да вярвам в изначалната доброта на хората и че обстоятелствата изкривяват намеренията им и ги превръщат в нещо лошо. Не мисля, че Радев искаше да създаде хаоса, който на практика създаде през последната половин година. Той просто си откри удобен враг в лицето на Борисов. И наистина успя да счупи държавата. Нещо като играчка, която двамата дърпаха и тя се счупи. Е, сега е у Радев и той ще трябва да я поправя… Той, като всички нас, ще трябва да носи отговорността за собствения си избор, за управляващата партия, която направи.
– Как в Европа ще се отнасят към президент, нарушил конституцията и към кандидат за премиер, който излъгал документално, за да влезе във властта?
– Мисля, че в сила ще влезе арабската поговорка: „Попитали камилата защо ти е крив врата, а тя отговорила: то какво ли ми е право?!“ Мисля, че с дружни усилия затвърдихме убеждението, че България е почва, на която виреят различни сортове демокрация. Различни от познатите в Европа. Но, докато не създаваме големи проблеми, ще ни търпят. Първата проба за тяхното търпение ще е Северна Македония, после Истанбулската конвенция…
– След като врагът на Радев вече е изчегъртан от властта можете ли да прогнозирате как ще звучи новогодишното му приветствие, ще стане ли по-ведро?
– Ще трябва. Най-малкото ще трябва да разсее драгия зрител от декемврийските сметки за тока, парното и водата. Драгият зрител ще бъде подканен – както в съдбата на чукчата преди и след революцията – да изпитва чувство на глад, чувство на студ и чувство на благодарност…
– Кого ще обвинява занапред Радев за неудачите, след като неговата служебна формация е първа политическа сила?
– О, това е въпрос за античната драматургия. Нарича се драматургична вина. В Хаоса, Кронос ще бъде принуден да изяде децата си, или те ще го свалят от власт. Каквото и да сторят Едип, Тезей, Херакъл, не могат да избягат от съдбовното предназначение. Но може и да е сюжет за гоблен. Литнал в небето сребрист самолет, който ръси кемтрейлс… Но, сериозно, мисля, че следващият виновник и противник, в когото Радев ще се огледа е българският парламент. Дано съм лош пророк, но поуките от българската история сочат точно това.
