Слави Трифонов: Животът ми ясно се разделя на две –  преди „Ку-ку“ и след това

Мисля, че с повечето хора, замесени в тази история е така. Само ти, Дилов, някак успяваш да имаш живот и преди „Ку-ку“ – в смисъл, ти си единственият, който дойде там с някаква история зад гърба си.

Моята лична история между армията и първата година в „Ку- ку“ вече е и достатъчно известна, и достатъчно незначителна. Разказвал съм хиляди пъти и за продажбата на мартеници, и за това, че живеехме пет души в една квартира на „Цар Симеон“. Разказвал съм ти как пет пора могат да си отровят живота един на друг и как често ми се е налагало да търча до градската тоалетна на пазара „Кирков“, защото нашата е запушена и никой не ще да я оправи! Ако искаш, приеми тоалетната на пазара „Кирков“ като метафора за времето между армията и краят на „Ку-ку“. Да, подчертавам края на „Ку-ку“ и сега ще разбереш защо…

„Ку-ку“ винаги си е имало много ядове. Стефан Савов търсеше копчето, с което да спре телевизията след „атомното предаване“, а много шефове на БНТ търсеха копчето на „Ку-ку“. Обикновено го намираха, но пък и обикновено ставаше дума за отделни издания. Предаването излизаше веднъж на две седмици и когато му спреш едно издание, него го няма цял месец. Така че не беше необходимо някакво генерално спиране. Например Хачо спря едно предаване от Москва, което, казват, било много силно. Правеха го Светльо Дукадинов и Матей Константинов, с помощта на Татяна Ваксберг. Имало много скандални материали, включително и кадри, които би трябвало да предизвикат ред оставки във Външното министерство. Някакъв тип, български бизнесмен, който бръмчи с цигари на руския пазар, доста подпийнал и говорещ неприлични приказки,  стреля за разтуха в кабинета на българския посланик в Москва. Хачо тогава каза, че цялото предаване е гибелно за българо-руските отношения и го спря…

При окончателното спиране на „Ку-ку“ се говореше, че е жертва на влиятелни хора в бизнеса. По-специално на Илия Павлов и Краси Стойчев. По-късно, когато се запознах и с двамата, получих уверенията им, че е абсурд те да поискат от Хачо да спре „Ку-ку“. И все пак, това, което знам за спирането на „Ку-ку“ почти се покрива с официалната версия. Хачо Бояджиев го спря, заради едно предаване, което представяше България от бъдещето. Примерно през 2030 година. Тогава бяха много модерни антиутопиите и американците ни заливаха с подобни филми. „Фрииджак“, например със солиста на „Ролинг Стоунс“ – Мик Джагър в една от ролите. Или пък „Черен дъжд“, „Ловец на киборги“ и много други.

Екипът, който направи това предаване тогава и днес работи при нас – Стефка Райкова и Росен Петров. Те бяха представили България като декор от ужасяващ филм-антиутопия. По улиците хора се събираха край горящи боклукджийски кофи, големи екрани, които предават новини, а България като цяло се управлява от една обща фирма „Мултитрон“. Аз играех внука на Илия Павлов, а Камен Воденичаров – внука на Красимир Стойчев. От сливането на „Мултигруп“ и „Трон“ се беше получило „Мултитрон“. Имаше монтаж с оригинални кадри от „Панорама“ – Гарелов уж говори с Краси Стойчев и Илия Павлов. Беше използван изтъркан, но ефектен номер – играта на крупни и общи планове. В общия се вижда оригиналният запис с човека, в крупния – само ръцете му. Както беше направен монтажът в първия брой на „Хъшове“, според който Иван Костов краде часовника на Хелмут Кол.

В онова издание, докато разговаряха с Гарелов, Краси Стойчев непрекъснато подмяташе едни пачки с пари, а Илия Павлов си играеше с пистолет. На фона на удобните въпроси на Гарелов, монтажът изглеждаше доста убедителен. По-нататък в предаването ставаше ясно как наследниците на Илия и Краси – сиреч аз и Камен, се скарваме за историята. Камен – внук на Илия Павлов, твърди, че дядо му е бил класически, а не свободен борец. Спорът около Краси Стойчев беше за това имал ли е коса, или не… По темата имаше даже анкета в парламента. Питаха разни депутати и журналисти: „Вие спомняте ли си Краси Стойчев?“ Те се хилят и викат: „Да,  разбира се!“ Репортерът продължава: „А той имаше ли коса, или не?“ или пък „Според вас, Илия Павлов класически борец ли е бил, или свободен?!“

Най-якото беше, че уж е далечното бъдеще, а всичко си е същото – безутешният парламент, с безутешните муцуни вътре. Само дето ЦСКА и „Левски“ бяха един общ отбор, също като „Мултитрон“…

След спирането на „Ку-ку“ имаше един дълъг период на безвремие и ярост. В този период се пръкна „Народно движение Ку-ку“. Ти, Дилов, не мога да си спомня, защо толкова се беше ядосал на Хачо Бояджиев… Но така или иначе направихте тази партия, която беше най-забавната на света, много обичана и много популярна. Толкова много, че се уплашиха всички от нея и я спряха да не участва в изборите. Хубаво е да разкажеш за нея, защото тя е и единствената официално забранена с решение на Върховния съд политическа партия в България… Години по-късно май забраниха и ОМО „Илинден“, които опищяха орталъка в Страсбург за това… А ние никого не съдихме. Даже не направихме бизнес с емигрантските документи. Знам, че има над десет души, които получиха първо зелени карти, а май вече и гражданство в САЩ, защото доказаха в съда в Далас, че като членове и основатели на забранена партия в България са били репресирани. Един от тях е доста известен рекламен деец от близкото минало…

Аз щях да водя листата в родния си Плевен. Бях в почти всички дейности на партията, но не си ги спомням много ясно. Мисля, че бях и в изпълнителния комитет. Заедно с Курумбашев, Камен и Зуека. Дилов беше председател, а Курумбашев – главен секретар. Офисът ни – в парк-хотел „Москва“, един етаж над Кеворк и до вратата на един друг велик наш приятел – Явор Кюртев.

Бях там, когато измисли и името „Каналето“. Снимахме едни новини за Камен Воденичаров, на Перловската река – на канала. Камен пускаше новини по канала – както хартиени корабчета, – а по-надолу ги ловеше Милен Цветков. Това беше „информационният поток“ – много модерна дума тогава… Така се пръкна това име, първо беше рубрика в „Ку-ку“, която водеше Камен Воденичаров – пародия на новините. В последните предавания на „Ку-ку“ даже новините си имаха своя собствена заставка – една гадна тръба с канализационна вода, която се излива в по-голям канал. Изтичаше, разбира се, надпис „Канал 1“. Така се казваше първата програма на БНТ по онова време.

Когато спряха „Ку-ку“, Камен реши, че това ще стане отделно предаване – „Каналето“, наследник на „Ку-ку“, което той ще прави сам. С неговата еднолична фирма „Камен Во“. Тази фирма се пръкна, защото през последната си година „Ку-ку“ се продуцираше официално от една – също така еднолична собственост – фирма – КИД на Петър Курумбашев. Така и до ден днешен не знам КИД какво означаваше – „Ку-ку и други“, ли – както прочутата руска продуцентска къща ВИД „Взгляд и другие“. А може би „Курумбашев и другите“, но няма значение. За историята това не е важно! КИД и толкова! Всъщност КИД като продуцент на „Ку-ку“ може да се каже, че е началото на истинската комерсиализация, или началото на истинската професионализация на шоуто. До тогава то беше повече ентусиазъм, повече експеримент – постоянни гърчове и причудливи финансово-правни отношения с държавната БНТ. Всяка правна новост се изпробваше първо върху малкия и несплотен колектив на „Ку-ку“ и ако ние оцелеем – предлагаха се и на другите предавания. С Курумбашев като продуцент и КИД ЕООД се сложи началото на истинската професионализация. Преди него „Ку-ку“ ООД беше плах опит – т. е. то продуцираше и произвеждаше най-различни продукти – течен шоколад, бисквити, цигари и какво ли още не, но самото шоу като бизнес още не беше станало… То е като колата – ако искаш да направиш кола, която всички желаят и всички ѝ се възхищават, трябва да направиш „Мерцедес“. Необходима е голяма инвестиция. За да може да има качествено нов двигател, електрически стъкла, шибидах, специална скоростна кутия и всякакви екстри, трябват много пари. За това един мерцедес струва двеста хиляди марки, а един трабант в момента струва… Нашият голям приятел и много обичан от мен Миро Каролев купи наскоро 56 трабанта за 40 000 марки… Така е и с шоуто – ако искаш да направиш шоу-трабант – даваш 600 марки. Ако ти трябва шоу-мерцедес – 200 хиляди! Първият и, струва ми се, и единствен генерален директор на БНТ, който беше проумял тази простичка истина, беше Хачо Бояджиев. Когато преговаряхме с Хачо за „Каналето“, той каза: „Знам, че хубаво шоу се прави с много пари! Затова вие, като направите предаване, трябва да имате възможността да печелите и да инвестирате в него!“ И беше абсолютно прав – стотици добри предавания загиваха, защото тази, които ги правеха не откриваха смисъл да инвестират. Напротив системата ги стимулираше да спестяват от инвестицията, за да остане и нещичко за тях, а както знаем спестовността е майка на мизерията. Правеха се предавания – едно диванче за декор, два-три видеоматериала, и – говорилня!

Това бяха думите на Хачо на първия разговор между мен, него и Камен Воденичаров. Проведе се месеци след спирането на „Ку- ку“. Междувременно се бяха случили много неща – партията „Ку- ку“, турнето в подкрепа на „Нов избор“, делото, което Курумбашев заведе срещу БНТ за спирането на „Ку-ку“.

 

Откъс от книгата „За стърчането“.

 

Слави Трифонов

- Реклама -