Слави Трифонов: Истински се запознах с Камен Воденичаров, едва след края на „Ку-ку“

Трябва да кажа няколко думи за Камен Воденичаров. Знам, че много пъти ще се връщам към него, за това искам още тук, в началото да стане ясно нещо важно. За мен, в крайна сметка, Дилов, хората се делят на добри и лоши. Съжалявам. На 36 години съм и това може да звучи с известен наивитет, но хората са или добри, или лоши. Не знам как ще прозвучи, но Камен Воденичаров е от добрите. Той е свястно и много добро момче. Сигурно звучи наивно, но той е от добрите. Аз познавам майка му и баща му, които са невероятно хубаво, умно и добро семейство. Ходил съм много пъти у тях и съм с прекрасни впечатления. Винаги съм чувствал Камен като свой приятел. Дължа му много – това никога не съм забравил и няма да забравя. Колкото до неговата сексуалност – която толкова много вълнуваше вестниците при раздялата на „Каналето“ – съгласен съм, че това е въпрос на избор. Какво той е правил в личния си живот, никога и по никакъв начин не се е отразило на нашите взаимоотношения, нито на работата в „Ку-ку“ или „Каналето“. Никога не е било важно за мен! Когато се раздели „Каналето“, беше много удобно на жълтата преса да търси сексуални мотиви в това разделяне. Ако погледнеш пресата назад – по времето на това разделяне, ще видиш хиляди намеци от страна на журналисти, или направо твърди по темата хомосексуализъм и нито един цитат – било мой, било на някой друг от екипа, който остана да прави „Хъшове“. Нещо повече – никога не съм си позволявал да кажа лоша дума изобщо за своите бивши колеги, нито пък съм позволявал на някой от моя екип да каже такива за когото и да е било. Много трудно ще бъде на бъдещ изследовател да открие подобно отношение от наша страна към тях. Обратното ще му бъде значително по-лесно, защото ако теглим сега чертата на тази раздяла – нападките, директните обиди, комплексарството беше не при нас – при „Хъшовете“, които бяхме наврени на кучето в мишата дупка – излъчвахме се по „7 дни“ и по кабелите, записвайки предаването си в разни мазета, или дискотеки в студентския град… Не! Обидите идваха от тях – тези, които останаха да правят „Канапето“. И по вестниците, и в самото предаване дори… За голяма радост на журналистите, които си умираха да стане скандал между „Хъшове“ и „Канапето“…

В началото, когато дойдох в „Ку-ку“ Камен изобщо не ми обръщаше внимание. Той е човек от жълтите павета, завършил ВИТИЗ, а аз селянин, който не е завършил Консерваторията. Много дълго време ми беше нужно, за да се сприятелим и изградим доверие помежду си. Когато това стана, аз имам само прекрасни спомени от него – за участията ни в страната, когато обикаляхме със старото му беемве, за концертите, за самите предавания… За времето, прекарано заедно, според мен, Камен се беше убедил, че въпреки скромните ми актьорски способности имам много Други качества – упорит съм, преследвам целта си докрай, и най-вече – мога да намирам пари. Дали от аудиоалбуми, дали от спонсорство. За това и той ми предложи новото начинание – „Канапето“, което щеше да се продуцира от неговото еднолично притежавано дружество, аз да бъда на процент в тази фирма… Твърдеше се тогава, че Хачо бил поставил условия: ще има ново предаване на мястото на „Канапето“, но ако Дилов и Курумбашев не участват. Аз не помня такива условия – по-скоро Хачо се мръщеше на Курумбашев, който съдеше телевизията в този момент, но аз не съм чул да поставя подобни условия! Идеята на Камен беше аз да съм на процент от парите, които намирам за шоуто, а ти, Дилов, да си на заплата. Като главен сценарист…

Мисля си, че краят на „Ку-ку“ бе ознаменуван не само от спирането му, но и от невъзможността на Петър Курумбашев да разбере, че времената са се променили. Че старата формула на собственост е абсолютно изчерпана. Че не може в шоуто да има звезди като Камен и те да стоят настрана от продуцирането – да бъдат само актьори, които печелят единствено от халтури… Тогавашното положение приличаше на ситуацията с онези пътни полицаи, които даваха цялата си заплата на началника в управлението, а те – каквото си изкарат от подкупи на улицата. Полицаите го намираха за съвсем естествено – нали началникът е на бюро, казваха – той, завалията, няма как да изкарва…

Все едно. Нещо трябва да бъде казано много ясно. При раздялата ни през 1995 година ние не сме гонили Курумбашев. Той се беше запънал на постановката „или всичко – или нищо“. Или сто процента съм продуцент, или изобщо не участвам. Ти често обичаше да казваш, Дилов, че освен на Христос никому друг не е позволено да казва – или сте с мен, или сте против мен. Както казват братята турци – след Мохамед всички пророци му ядат лайната. Не можеше да има такова условие. Това не беше зряло и не беше правилно. Да имаш локомотиви като мен и Камен и да не ги впрегнеш да дърпат композицията, е тъпо. Знам, че Камен е предлагал схема на равно делене – такава, Каквато по-късно се появи в „ТриВоДи“ ООД, но Петър не се е съгласил. Той не можеше да разбере и друго според мен – желанието да участваме в продуцентството не беше заради парите. Проблемът беше по-скоро творчески – желанието идваше от факта, че ние имахме други виждания за продуцентството. И ако се замислиш – изобщо не говоря за днес, в „Шоуто на Слави“, но и в „Хъшове“, а и в „Канапето“, когато го продуцираше „ТриВоДи“ ООД нормата на инвестиция беше многократно по-голяма от времето на „Ку-ку“ ООД и КИД ЕООД.

Дори в най-кучите години между 1998 и 2000, когато едвам оцелявахме, благодарение добрината на различни хора като Весела Паскова и Сашо Дончев, „Самсунг“ и „Евроинс“ пак сме инвестирали почти всичките си средства в шоуто, в апаратура, в това бенда да има най-добрите инструменти, и най-вече – непрекъснато сме инвестирали в хора! Имаше при „Ку-ку“ една странна ревност от страна на Курумбашев към лицата на предаването. Те трябваше да са непрекъснато в подчинено положение спрямо интересите на цялото шоу, както той го виждаше. Непрекъснато се изтъкваше, че трудът на хората зад кадър е също толкова важен, едва ли не по-важен. Важен е, разбира се, това е съвсем нормално и те трябва да получават все повече и повече пари, в зависимост от успеха на това, което правят. Техните доходи и признание да са обвързани с успеха на цялото начинание.

Обаче фанатизмът по темата е смешен. Едно шоу се развива – според мен, – когато произвежда лица, лидери на доверие, които в добрия смисъл на думата имат продажба и на други пазари – не само вътре в самото шоу. Като рекламни лица, като други предавания. Всичко в нашия свят се върти около личностите.

Петър проявяваше странна ревност към всичко свързано с продуцирането и разпределението в шоуто. Дори контактите, които някои от нас имаха с потенциални рекламодатели, трябваше да се прехвърлят към него. Винаги съм се чудил на какво се дължи това и може би обяснението се крие във факта, че освен да е продуцент – една функция, която му бяхте делегирали вие от „Ку-ку“ ООД, – Петър нямаше никакви други умения. Според мен той се страхуваше, че не е равностоен на ставащите все по-ярки звезди, останали участници в шоуто – и актьорите и ти, Дилов, като пишещ човек. Когато беше създадена партията „Народно движение Ку-ку“ се установи, че всички – абсолютно всички лица на „Ку-ку“, като част от старата магия имат собствена цена – и актьорите, и сценаристите, че дори и секретарката на „Ку-ку“ – Рафие, и тя можеше съвсем спокойно да води партийна листа, да бъде разпознавана като успяло лице на „Ку-ку“. Май тогава Петър осъзна силата на лицата и искаше на всяка цена да има 100-процентов контрол върху тях. Не просто да дели инвестиция и печалби с тях, отговорности, трудности и успехи, а да ги контролира на 100 процента!

Мисля, че голяма част от успеха в шоубизнеса идва от усета кога да залагаш на лица-звезди и кога – на системата, на технологията на производство на шоупродукта. Те безспорно са свързани, но успешното продуциране идва от този усет. Аз никога не съм се притеснявал да произведа звезда и за това и „Хъшове“, и Българска музикална компания, а сега и „Шоуто на Слави“ направи много обикновени момичета и момчета национално известни. Да не изброявам – и Нина Николина, и Кали, Руслан и Любо Нейков… десетки са! А най- яркият пример е самият Годжи. Когато виждах в Годжи възможност за развитие именно като звезда от шоубизнеса с особено, но много ярко публично присъствие, почти никой друг не виждаше такава възможност. Да не припомням сега – но дори открито му се подиграваха някои колеги, наричаха го Гошко Артиста и така нататък. Къде ли са те сега, Дилов?! Къде е Георги?!

Откъс от книгата „За стърчането

слави трифонов камен воденичаров

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.