Карикатура от Ф. Барбиери, символизираща обявяването на България за независимо царство и политиката на великите сили, публикувана във в. „Le perroquet“ 1908 г. в Болоня, Италия. (БНР)
Независимостта е свободата да си избереш зависимост.
Еднакво е в любовните отношения и в междудържавните.
Това са направили нашите управници през 1908-а, получавайки цар срещу 82 млн. златни лева, дължими на Русия, при 4.75 % годишна лихва.
И днес, дори най-независимата държава в света – САЩ – е силно зависима от вярата на китайците в долара.
Сто и седем години по-късно е наистина късно да съжаляваме за избора, въпреки че формално той слага край на един период на икономически и духовен подем на народа ни и отваря широкия път към ада на пет войни и две национални катастрофи. И трябва да си наистина добър фантаст, за да прогнозираш какво би се случило с България и света, ако българите бяха участвали наравно с турците в революцията и модернизацията на Кемал Ататюрк…
“…Прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за несазивисимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят..”
заявява от Търновград Фердинанд в нарочната си прокламация, написана му от Александър Малинов на гара Две Могили.
Одобрение на Великите сили – иди-дойди и временно.
Съчувствие на целия просветен свят – съвсем пък не.
Може би изразът “този Ми акт” и – най-вече -главната буква би трябвало да предупредят политиците ни преди век какво ги очаква.
За свободата песни и стихове много, за независимостта – йок.
Аз поне не знам народно песенно умотворение, възпяващо провъзгласяването на Фердинанд за цар и обявяването на независимостта…
Независимо от независимостта, 22 септември е хубав повод да си припомним ентусиазма, с който предците ни се намесват в делата на пустите Велики сили, дълбоко вярвайки, че българският народ е онзи знаменит и жилав балкански бацил, без който няма как да се скваси световното кисело мляко.
