Нямало било шоу-бизнес в България?!

 Dilov.info

Точно това изречение викаше с иронична възторженост Камен Воденичаров по времето на първите халтурки с “Ку-ку” всеки път, когато видеше препълнения салон на “Ресторант и спални вагони” – Своге, например!

Спомних си с умиление за думите му, защото през изминалата седмица, точно в деня, когато стартира новото вечерно шоу на БиТиВи и медиите с притаен дъх следяха сблъсъка между гологлавите титани на българското тv-развлечение, се навършваха 30 години от старта на студентското предаване “Ку-ку”. С всеки ден от тогава основанията да викам “Нямало било шоу-бизнес в България!” нарастваха като мая, хвърлена в дворен клозет. Вот на недоверие в парламента, зрелищна атака срещу най-недосегаемия български бизнесмен, президентско-прокурорски кадрил, сблъсък между кръчмари и полицаи на площада,  а… в края на седмицата и изпращане на 66 милиона англичани по живо по здраво от ЕС.

Както казват по-старите хора, в селото на въртоглавите всеки ден е панаир. Чувствам се така преял от зрелища, че напълно разбирам онзи герой на Данил Хармс Цитирам го цялото – не е дълго, но за сметка на това – поучително:

“Една баба се надвеси от прозореца от прекомерно любопитство, падна и се преби.

От прозореца се подаде друга баба и се загледа в размазаната долу, но от прекалено любопитство също се изхлузи от прозореца, падна и се преби.

После от прозореца се изтърси трета баба, след нея четвърта, след нея пета.

Когато и шестата се прекатури, ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевския пазар, където, казват, на един слепец му подарили плетен шал.”

Може да приемете цитата и като “използване на СРС-та извън целите на наказателното производство”, може да го приемете и като алегория за вотовете на доверие, инициирани от БСП (за сега са още на четвъртата баба). При всички случаи той доказва, че формулата “хляб и зрелища” по тези географски ширини все пак е по-силна от нашенското “никой не е по-висок от хляба”. Тази  поговорка винаги съм я мразил! Просто… ако попитате повечето българи “свободата или хляба”, те ще замълчат. Защото са възпитани, а не е възпитано да се говори с пълна уста…

Впрочем, още във втория си албум, “Ку-ку” има парче “Рок на падащите бабички”, инспирирано точно от този текст на Хармс и изпълнено от Стефан Радков.

Камен Воденичаров в студентското предаване “Ку-ку”, гримиран от непрежалимия Митко Коклин

Та, за шоу-бизнеса да поговорим. Несъмнено една от тайните на  телевизионната дълголетност на Дългия се крие в произхода му от “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове”. И за негова чест той никога не го е отричал. А това не бяха обикновени шоу-та. Те не се родиха от нуждата тв-зрителя да бъде развеселяван. Точно обратното – стремежът им неизменно е бил да отместват границата на свободата колкото се може по-далеч, всеки ден, с всяко предаване, каквото и да им струва. Свободата като хляб, по алегорията на Радой Ралин, който всеки ден се меси, втасва, пече и изяжда.

 Това не е панегерик за “Ку-ку”. Каквото и да кажа за него, трудно ще е по-голяма възхвала от простото изреждане на онези, които излязоха от него:  от Милен Цветков до Бойко Василев, от Алгафари и Християн Ночев до Иво Палмов и Илиян Джевелеков, за актьорите и журналистите, които се пръкнаха от веселите му недра да не говорим – повече от сто от най-забележимите днес имена! “Ку-ку” и традицията, която създаде винаги е било територия на нон-конформизма и затова няма по-страшна съдба за всеки негов наследник от това да се превърне в официоз.

Мистър Ку-ку – непослушното дунапренено дете на демокрацията, което стана баща шоубизнеса в България

В този смисъл съдбата беше благосклонна към Слави Трифонов, връщайки го отново в хъшовския период по кабеларките. Достатъчно ли ще е това за ново вдъхновение, предстои да видим. Засега погледите са вперени в двете шоута на БНТ и БТВ. Дони приключи бързо, именно поради конформност – обидили се били хомосексуалистите! Стига, бе?! Те не се ли бореха за равноправие? Част от равноправието е да търпиш същите тъпи шеги, които търпят блондинки, дебели, фъфлещи и заекващи, поляци, македонци, албанци и т.н. и т.н. Дони е ранима будистка душа, даже джайнист – на мравката път сторва, да го преведа на фолклорен български –  и като такъв, напълно непригоден за вечерно шоу. Но вината не е в него – БНТ е обречена на конформност и “Ку-ку”, а и скоропостижно загиналото му братче – “Пипе” са изключението, което доказва правилото. Там няма как да се появи политически некоректно, смело и антиконформистко шоу, защото “парите на данъкоплатците” тегнат на врата на всеки генерален директор повече, от колкото Искра Фидосова тегнеше на ГЕРБ…

БиТиВи е друга бира. Факт, че близо 20 години тя търпеше “Шоуто на Слави”, което и донесе звезден рейтинг, но и ядове отровни. В нейната творческа биография трябва да запишем  безпрецедентния президентски дебат при Слави Трифонов и ред други телевизионни рекорди. Гостуването на Горбачов в шоуто, например, се изравни по абсолютен брой зрители с мача България-Германия от Световното по футбол в САЩ`94, а тогава телевизията с национално покритие беше само една. Политическите инвенции на шоуто, за които БиТиВи бе принудена постоянно да се оправдава, са още повече – от скъсана в ефир снимка на президента, до цял национален референдум!

 Не говоря за харесване-нехаресване, а за факти и статистика. Как на това място  ще се справи Цитонамазис (шеговит прякор на новия водещ, който аз мога да напиша, но не мога да произнеса) предстои да видим. Стартът му е обещаващ, но остава в полето на телевизионното развлечение. Ако иска да стърчи като предшественика си, каузата “да държим населението в състояние на постоянно развеселен идиот” не е достатъчна. За да има истински  успех, трябва да се опита да го надскочи.  За пример ще дам “Господарите”, при които социалната и публицистична част беше равностойна на актьорските скечове. Но и световните образци са повече от красноречиви – нито Конан О`Брайън, нито Джон Оливър са особено политически коректни, а социалната им ангажираност и подчертана недружелюбност спрямо силните на деня са пословични. Да не говорим за Хауърд Стърн или т.нар. кейбъл-старс, при някои от които “некоректността” стига до бруталност.

Не се правя на някакъв страшен разбирач от телевизионен шоу-бизнес. В крайна сметка съм написал само 600-700 сценария за телевизионни шоута, но и от тази позиция мога да кажа, че за Николаос работят страхотни автори – наистина най-доброто, което пазара може да предложи в момента и на техните крехки плещи лежи отговорността да направят нещо по-голямо от хляба и зрелищата. Но това не става като си “пазиш хляба”.  В този смисъл вечерни шоута продуцирани от самата телевизия са винаги в неизгодна позиция. При външни продуценти, телевизията просто коректно споменава, че отговорност за съдържанието носи продуцента, а тя е само разпространител.  Когато самата телевизия е продуцент, първата саботажна вълна идва от юристите на телевизията, следват политкоректните редактори, съображения от висшия мениджмънт, забрани за лица, които “не са от нашата телевизия” и т.н. и т.н.  Стискам му палци на гърчето – не само да преживее телевизионната Клокотница, която го очаква, но и най-вече заради екипът зад кадър, с който неведнъж съм работил и наистина мога да сипя само суперлативи.

От Вазовата “Тлака в Алтъново” насам шоу-бизнеса в България е леко по домашному спарен, доста фолклорен и като цяло далеч от американския стенд-ъп или руските “капустници”. Просто нямаме такава традиция – ние сме домашни присмехулници, силни и етилови, като домашната ни ракия. С една дума – обичаме да се тровим повече, от това да се веселим…

И, за да види, че съм добронамерен, ще му подаря на гърчето един хубав гръцки виц, измислен от българи. Развива се действието в Северна Гърция по време на гладните 60 години на миналия век. На една местна мома (да не я наричаме красавица, защото най-яркото доказателство, че Омир е бил сляп е факта, че е описал в “Илиада” красива гъркиня- хубавата Елена) ѝ писнало да кара на маслини и козе мляко и решила да емигрира в Америка.

Добре, ама –  χωρίς χρήματα (хорис хримата), пари няма по гръцки! Затова тя отишла в кръчмата, където се събират моряците, огледала се и приближила най-куцото коте от тях. Младеж, който видимо единствената жена, която бил виждал е майка му. “Ще ти сбъдна всички сексуални желания – казала му тя – само ме качи на кораб до Америка и ме храни и пои по пътя”. Момъкът не чакал дълго да го навиват. Казал ѝ че още на другата сутрин тръгват с отлива и тя трябва да е преди изгрев на пристанището. Скрил я в една спасителна лодка, завил я с чергилото и корабът тръгнал. Десет дена я хранил с вафли и поил с портокалада, а пък тя му се отдавала по всички, известни от рисунките по старогръцките вази, начини. На единайсетия ден един страшен мустакат капитан отметнал чергилото на лодката и изкрещял:

  – Ти какво правиш тук, ма?!

– Каквото и да правя, платила съм си! – нафукано рекла младата гъркиня – А и вече десет дни плаваме, няма как да ме върнете обратно…

– Ти хубаво си си платила – рекъл капитанът – ама това е ферибота за Тасос…

Така де, всички сме на ферибота за Тасос, все едно какво си мислим и как си плащаме.

- Реклама -  

Коментари