Светец, прелюбезни, е не онзи, който наръгва змея с копие, а който живее с него 25 години, имат три деца и ипотека… Тази свята декада, която започна с почитането на процеса, превърнал маймуните в социалисти, мина през празника на храбростта и овчарите, и завършва с Деня на Европа, беше така изпълнена с именни дни и празнуване, че мислите ми са разхръляни като прокажен на въртележка и категорично отказват да се съберат около нещо конкретно.

Допълнително ме разсейва новината, че от началото на кризата само в САЩ милиардерите са увеличили богатството си с 282 милиарда долара, а собственикът на „Амазон” – Джеф Безос е на път да стане първият трилионер в света. Неговата компания е инкасирала приходи от 75.5 млрд. долара за първото тримесечие на 2020. Аз също направих ревизия на средствата си установих, че в края на седмицата ще се подредя на 6 734 113 268-то място в списъка на най-богатите хора на Форбс.

И все пак светецът Георги доминира, сякаш, защото олицетворява толкова много неща. От храбростта и овчарската грижа, до фактът, че всеки мъж поне веднъж е забивал копието си в страшен змей (тук си поставете хаш таг феминизъм). Ние в „Гергьовден“ имаме една притча за овчар, който си направил странен иконостас. Три крила, на които имало три изображения. Традиционното – Свети Георги убива змея; малко неканоничното: змеят е отхапал главата на Свети Георги и третата – най-странната – змеят, впрегнат в рало и заедно със Светиня му орат нива. Поуката: От всяка ситуация има поне три възможни изхода: два очевидни и един интелигентен! Нека интелигентността ви да ви пази, защото светците в момента са заети.

След малко ще кажа още за светците, но сега за това, че съм изпълнен с празнични чувства и към добрия български народ. Една женица, коментирайки охлабването на мерките по телевизора, каза „Да не стане така – цялата котка одрахме, опашката оставихме” Моляяя?! Абе, защо дерете котки, бе? Какви са тези народни метафори?! Националната мъдрост съдържа и други поговорки, издаващи последователно отношение към котките – „бия го като мачка в дирек”, например. Иде реч за народ, който така е свикнал да удря коте в дървен стълб, че дори сравнява други свои дейности с това…

Старият библиотекар на Зографския манастир, дядо Пахомий, ми каза веднъж: „Пуснеш ли котката, пуснал си дявола“. Имаше пред вид, че това красиво и независимо божие създание никак не се подчинява на забраната за всякакво същество от женски род в градината на Богородица – Света гора. Този простодушен, но изключилетно набожен и българолюбив мъж се представи през март 2008 година за голяма жалост на всички, които го познавахме и обичахме. На два пъти спасява Зограф да остане български манастир, а покрай тютюмахата с Паисиевата история, даже и в затвора беше за кратко. Сладък, свят човек! Та, с него сме умували над тази свирепост на патрона на Зограф – свети Георги и изобщо на фигурата на конника пронизващ пълзяща твар. Въпреки, че беше библиотекар, дядо Пахомий – цял живот монах – не беше много начетен и обичаше да му разказвам версията си, как християнството не е могло да се справи с култа към мъж, убиващ голяма змия (има го не само при траките и персите, но дори и при маите и ацтеките!)и просто го инкорпорирало като важна част от собствения си иконостас. И православните, и католиците, и англиканите дори. Все едно дали ще е Свети Георги, който пронизва с копие огромна змия, или пък Свети Патрик, който разгонва с тояжка змиите… Всички са фанали по едно дърво и – удряй! И все за Божия прослава…

А Гергьовден е велик празник, отбелязващ как лудата кръв на Балканите се събужда с пролетните трели, плисва по обредните камъни, източва спарената самота на зимата, страха и омразата, трупани през дългите зимни нощи. На Гергьовден всеки пробожда чудовището, което най-често е онова, дето сутрин му се пули от огледалото. По Гергьовден бащата, повел агнето, извървява стъпките на библейския Авраам, повел сина си към жертвения връх. И убийството и жертвоприношението се смесват така, както са се смелили древните и християнските истории за конника и змията. Убиецът често е и жертвата, а прободената твар е ту смиреният агнец, ту злото, което – ако окончателно пронижем – ще се озовем сами в Стивънхокинговата вселена, пронизали сами себе си. Пронизани от самота…

През седмицата премиерът съвсем основателно заподозря, че много хора са си боядисали яйцата по Великден, но още повече – само са си ги почесали! И ги нарече по начин, в който мнозина се припознаха и обидиха. И друг път е ставало дума за непосредствената му реч, така че сега няма да му придирам за израза. Само се, чудя, след като ние си позволяваме да го наричаме как ли не, що толкова се гневим като вземе, че отвърне? Избрали сме си човек, да гаси пожари, а не да говори високо и възпитано като Петър Увалиев или Харалан Александров!

За всяка работа си има хора, а премиерската изисква и населението да се понапържва от време на време, когато съвсем му отпусне края. Има си време за всяко нещо, както пише в Библията , има време за събиране на камъни, има време и за сменяне на прозорците после… А че населението, силно изнервено от карантина и неясните трудови перспективи, е на път да му изпусне края е повече от очевидно. Дори жената с драната котка от телевизора го разбира. Мерките лека по лека се отпускат, разчитайки на съзнателността и личната хигиена на хората… Вие бихте ли заложили 10 лева на съзнателността и личната хигиена на хората?

И да завърша с братята македонци, които пак нещо се разфучаха, че им застрашаваме идентитетот и езикот. Ние ли ви ги застрашаваме?! Откак се помня, все съм подчертавал македонския идентитет. Ето пример от онзи ден: Когато се ражда родопчанче, баща му заколва агънце. Когато шопкиня се ражда, тейко и заколва прасенце. Когато добруджанче изписка за пръв път, заможният стопанин заколва теленце. Когато се ражда македонче, баща му заколва…комшията. Туй не е ли идентитет? Още хиляда примери мога да дам, ама този хубав вестник е и за да прочетете умни и важни неща, а не само каламбури!

Айде, всички да сте живи и здрави и – както казва ингилизите – May God be with all of you! Сиреч, майска добра пчела да е с вас! Пчелите са важни! Без пчели няма живот, а България се слави с трудолюбивите си пчели. Особено с пернишките, които – освен мед – събират и други цветни метали!

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение