С цвят на сладолед

Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога.

Подобно на отраженията в прашните витрини на цветарския магазини по Главната.

Лятото с тъжните курви
– Да, да знам – мъжете различават само два вида цветя: рози и „тези там, как им беше името“…
– Все пак мисля, че рози са по-подходящи за случая!

Цветарката не просто кокетничи. Движи се на сантиметри над стария линолеум, отрупан с листенца от отдавна забравени букети. Няма нищо по-обезкуражаващо от цветарница в летен курорт. Освен клюмнали от жегата цветя, вътре се предлагат гипсови пепелници с формата на череп, бакърени картини „Тайната вечеря“, пластики от пиринч, изобразяващи котви, пастирки и русалки. Още: купища пошли магнитчета за хладилник, различни разфасовски с нещо, наричано съвсем некоректно „розово масло“, и, разбира се – неизменните катани, уж японски мечове, изработени в час по трудово в непроизносим китайски град.

– Добре. Нека са рози… Ако ги сложа в багажника на колата, ще издържат ли до вечерта?
– Ще издържат… Аз ще увия целия букет в мокър вестник, но е добре колата да е на сянка, ако може…
– Някакви предпочитания за модела на колата?! За тапицерията на багажника? За дърво, под което да я паркирам?

Клиентът така мило ехидничи, че цветарката се тресе от радостна възбуда. Поднася я нещо, това е сигурно. Но пък е толкова приятно.
– Ами най-добре да дойда и да погледна автомобила… С професионално око.
Тя има малки, тънки мустачки, влажни и настръхнали от мократа жега. Също като гърдите – лисичи
муцунки, любопитни, надигащи потника. Едва ли има 25 години. Стегнато телце, малко ниско окачване, но крачетата са мускулести и загорели, а дупето – като барабанче! Опънало сякаш тънка кожица късото панталонче на дебело синьо-червено райе.
– Може – казва клиентът, – но трябва да знам името ти. За да те запиша. Списъкът с желаещи да разгледат колата е доста дълъг.
– Ще стане ли до края на сезона? – любопитства цветарката, докато се опитва да увие 36 рози в два големи мокри вестника…
– О, ще стане още до довечера. Всъщност… защо не дойдеш с мен на партито? Така и букетът ще си остане тук, а аз само ще мина да те взема… Към девет вечерта?!

Цветарката се опитва да си увие едновременно и двете ръце в мокрия вестник.
– Не знам дали ще е удобно… Не познавам рожденичката.
– То не е точно рожден ден. Парти. И много хора са поканени, а аз съм без дама… Така и не ми каза как се казваш?
– Рая – изчуруликва цветарката.
– Ами, Рая. Това е предложението. Аз и ти, парти, букет, мазерати куатропорте, звезди море, коктейли? Как ти се струва?
– Куатро… какво?
– Куатропорте. Означава, че е с четири врати. Мазерати знаеш какво е, нали?
– Е, как, бе… – сепва се цветарката и се засмива припрянo – просто това другото ми прозвуча като сладолед.
– Ами то си е сладолед. Кожата вътре е с цвят на ванилов сладолед. А отвън е зряла череша… Нали и без това искаше да видиш?
– Ами… не знам дали ще е удобно…

Удобно е. Рая, малката цветарка, се е настанила на мястото до шофьора. Всеки път, когато той даде газ и изключителната му кола се стрелне напред, облегалката нежно се свива и притиска отвсякъде по тното ѝ гръбче. На задната седалка се мъдри букетът от 36 рози, подредени сред късове аспарагус и адиантум, увит в нежна розова хартия. Рая си игра с този букет повече от час, след като клиентът си тръгна. Вложи цялата си душа в тази работа и немалко кръв от изподраните ѝ пръсти. После – на бегом до квартирата да се преоблече. Гладене на блузка, едночасово гримиране, размазване и отново гримиране. Като свърши, се сети че е забравила да се изкъпе и… те така!

Но всичко това е минало. Тя вече е в колата, където седалките са ванилов сладолед, а отвън – зряла череша. Моторът нежно, едва доловимо бръмчи и само при форсирането леко изръмжава, колкото да напомни какъв мъж е този автомобил!!! Музиката струи отвсякъде като аромат, смесва се с дъха на седалките – лъскава и топла като птичия явор по таблото и облегалките на вратата. Осевата линия пред автомобила фосфоресцира и препуска право към Рая, сякаш се мъчи да се напъха между крачетата ѝ. Бяла, непокорна и дива…

– Знаеш ли, чувствам се напрегнат нещо… – внезапно проговаря Клиентът. Мълчал е почти през целия път и в началото Рая беше малко притеснена, но после омаята от колата и полетът в мрака я погълнах изцяло. Сега се сепва.

– Напрегнат?! Защото ме взе със себе си ли?
– Не, не… просто съм напрегнат. Трудно ми е да обясня…
Рая не знае какво да каже. Клиентът бавно намалява. Фаровете осветяват разширение на пътя, което потъва в тъмната гора отдясно. Отляво тежко диша
морето, смачкано от спомена за августовската жега през деня. Малки камъчета захрущяват под гумите, когато автомобилът излиза от асфалта. Като десетки прегазени щурци. После моторът измърква и спира изведнъж. Цялата кола издишва тежко и замлъква, едновременно със светлините вътре и отвън. Във внезапния мрак Клиентът е вече само силует… Розите на задната седалка се размирисват и ароматът им е така внезапен и неуместен. Клиентът се обръща към нея. Силуетът му закрива и последната светлина идваща отляво, от морето…
– Напрегнат съм – дрезгаво прошепва Клиентът, – трябва да ми помогнеш малко…
Стоповете на колата потъват в мрака напред. Рая е сама в отбива, между тъмната гора и светлото море.

В косата ѝ има листа от рози. В устата – нещо като вкус на топла ванилия. С лека нотка на горчив ананас.
Цветът на зряла череша е вече невидим. Изчезна заедно с червеното на стоповете. Рая дори не може да си го спомни. Но има време – по целия път, който ѝ предстои обратно към малкото крайморско градче.

Почти 36 километра…

 

Откъс от книгата „Лятото с тъжните курви“

*

За книгата

„Лятото с тъжните курви“ е албум със 17 истории и миниатюри, които неизменно започват с едно и също изречение: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…“ Разказите и миниатюрите се появяват анонимно през юли и август във фейсбук-профила на проекта СМУТ (само малки умни текстове) и дълго време читателите са убедени, че са писани от различни автори и инспирирани от творчеството на скандалната американска фотографка Сали Ман.

През септември 2016 г. Онник Каранфилян създава 17 графики,вдъхновени от разказите,и те се превръщат в албум със състояния в думи и форми, който предизвиква онова трудноопределимо усещане, когато Бог реши да ти бръкне с пръст в пъпа. Гъдел, гадене, смях и тъга. Но защо Бог ще иска да ти бърка в пъпа, питате се? Може би, за да ни напомни самозаблудата, че сме създадени по негов образ и подобие…

Може да купите книгата и онлайн от уебсайта на изателството
http://bookstore.enthusiast.bg/product/596/lyatoto-s-tazhnite-kurvi.html

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.