Едва ли има по-голям балкански юнак, с когото еднакво се гордеят и сърби, и македонци, и българи, че и турци. От години се водят спорове какъв е по народност Крали Марко- сърбин ли, българин ли е, македонец ли… Йосиф бен Йошуа, Марко Орбини, Теодор Кантакузин свидетелстват ту за един, ту за друг етнически произход, а самият Марко Мърнявчевич, син на Вълкашин, се е подписвал като „трети цар на България”. Всичко това е от значение само за студентки по история, влюбени в Ангел Джамбазки. За нас е важно, че Марко Кралевити е балканец и като всички истински балкански юнаци, в крайна сметка е загинал, биейки се на страната на турците. Защото тук, на Балканите и до ден днешен, рано или късно, юнаците пристават на турците и се съставя ново правителство. Така е било, така е и така ще бъде и след Бойко Борисов. Винаги печелят турците!

Освен това спор, че е роден в началото на октомври преди 665 години в Ливно няма, но това не изяснява кой знае колко произхода му. По онова време, когато се родяло българче, баща му заколвал прасенце. Ако се родяло турче, гордият тейко бастисвал агънце. Ако се родяло сръбче, баща му сторвал курбан теленце. А когато се родил Марко, баща му Вълкашин Мърнявчевич заклал… комшията.

Марко сукал от майчина гръд до 30-тата си годишни, за което се откриват много преки свидетелства в You Porn. Ако съседските деца го дразнели, Марко не им разбивал главите с боздуган, както се пее в песента за черен арапин, а им разказвал приказки. Разказвал им, че в електрическите контакти живеят чудно хубави феи, които се хранят с фибички. Малкият Марко също така въвел модата, вместо кучета и котки за домашни животни да се вземат усойници и пепелянки. Вследствие на това през 14 век в Душановото кралство почти не останали деца от мъжки пол, което дава основание на много изследователи да смятат, че именно Марко Кралевити е създателя на педиатрията, а не Майкъл Джексън, както твърдят от телевизионния канал HBO. Евреите настояват, че създател на педиатрията е Цар Ирод, който наредил да се избият всички младенци от страх пред Иисус, но това е част от една съвсем друга история, която също не завършва щастливо, но поне изяснява, че създателят на петинга е някой си Йосиф от Галатея…

Сега да се върнем на Марко. Стотици са подвизите му! Народните хроники и гоблени го изобразяват ту на хвъркат кон с гердан от отрязани турски глави на врата, ту надвесил се с кървав боздуган над Дарт Вейдър да произнася историческите слова: „Астаматик нещастен, щеше да ми извадиш очите с туй фенерче!” Според други народни предания това не бил Дарт Вейдър, а именно Муса Кесаджията, за което свидетелства и народната песен от Прилепско:

„Дарт Вейдър си Йода думаше:

Йодо ле, Йодо зелена,

извади сабя слънчева,

да видиш как се сторва мусака”.

Според изследователи мусаката е изобретена от това, което е останало след срещата на Марко с Муса Кесаджия и името ѝ е недвусмислено доказателство: Му- Са-Ка.

Традиционно Крали Марко се смята за националист, въпреки противоречивото му политическо поведение и за краен противник на либерализма и Истанбулската конвенция. Свидетелство за това е историята с трите синджира роби. Когато ги освободил, Марко регистрирал един синджир мъже, един синджир жени, а третият синджир се самоопределили като „други”. Марко имал две възможности: или да изколи другите, или да им създаде неправителствена организация. В тази връзка Крали Марко не е известен като откривател на фондациите и третия сектор…

Но пък е останал в народната памет с последователното си джентълменско отношение към жените. Над 200 стиха съдържа песента за Крали Марко и Арватска девойка, която три години го държала в плен, само и само да го склони да ѝ стане гадже. Но Марко мъжки издържал на изпитанието, споделяйки тъмницата с петима другари, от които са запомнени Рельо Шестокрильо, Момчил добАр юнак, Янкул Войвода и Груица Детенце. Известно е, че хърватската девойка ги подмамила като накарала юнаците да се пробват да вдигнат самурения ѝ калпак, който тя предварително била напълнила с олово. Това навежда някои изследователи на мисълта, че арватската девойка, може би не е била точно хърватска, а ромска и се е занимавала със събиране на цветни метали…

По-нататък песента във всеки припев напомня:

„Разлюти се Арватска девойкя,

сите ги йе по еднаж шибнала,/

сал Марко и дваж, и триж шибна”.

Въпреки, че в песента, на всеки християнски празник, Арвтаска девойка го шиба дваж и триж, Марко категорично не изневерява на мъжката дружба, а на края на третата година – явно досаден от постоянното шибане – организира с Рельо Шестокрильо метеж и погубват девойката. За радост на хърватската културна общественост, за която народният певец свидетелства:

Посильи се Арватска девойкя,
посильи се, Бог да я убийе,
посильи се по Арватска земня,
та не дава сватби да се праят
и не дава млади да се женят.
Цвилба цвилят клети сиромаси,
цвилба цвилят, до Бога се чуйе!”

Нещо по-страшно от конгрес на БСП ще да е било! Подобни са приключенията на Марко и с Жълта Базиргяна от Солун, която не само погубила „седемсе краля” и „осемдесе бана”, но и приватизирала Хилендарския манастир, барабар със „сички ученици и сички книги вагенлии”. И там мъжеството Марково надделява на любовта, а пък воеводата Деяна Попова още вика подир Марко из Никюпската гора на Стара Планина. За всяка от тези случки можете да прочетете в епоса на Иван Бурин „Юнак и ясно слънце”. Има го и в интернет. Това, което го няма в епоса се е случило през 1969-а и разказва за една от реинкарнациите на Крали Мрако, известна с името Марко Полов. Тогава в България основния културен обмен със Западния свят се извършвал от шофьорите на тирове и от моряците. Марко Полов бил от вторите и извършвал редовни смели рейдове със съдовете на „Океански риболов” до най-далечни земи и морета. Именно през 1969-а година, завръщайки се от плаване до френското пристанище Марсилия, Марко държал да научи местната девойка Станка как се прави френска любов в позиция „69”. Така хем щял да си достави удоволствие, запазвайки девствеността и достойнството на Станка, хем щял да се похвали какви чудесии е изучил по широкия свят. Станка първоначално се дърпала, но когато Крали Марко извадил знаменития боздуган, склонила без бой и лютив спрей да заеме исканата поза. И така, скрити от хорските очи зад дворния клозет, Марко се настанил под широкия ѝ балкански задник, а Станка се захванала да обгрижва мъжкото му достойнство, не по-малко страшно от боздугана му. Странно, обаче, нещата не се получавали така интересни и вълнуващи, както било в Марсилия. Затова по едно време Марко се обадил:

– Станке, ма… Знаеш ли, че Калоянчев се е снимал в българо-италиански филм за Галилео Галилей?

– Ъъъъъ…? – измучала Станка, защото устата ѝ била заета с мъжеството на Марко.

– А пък голям бой имало между полицаи и педерасти в бар Стонуел… някъде в Гринидж вилидж се намира това…

– Ааахааакх? – задавила се, но не от изненада Станка.

– Стига, бе! Заир са суспендирали едностранно отношения с България, а спътникът Маринър 7 е прелетял съвсем близо до Марс…

– Пфу – изплюла Станка един засукан като ДНК-молекула, балкански косъм и рекла: Марко, бре?! Много си начетен, откъде ги знаеш тези работи?

– А – начетен съм! – скромно отвърнал Марко – ей тук едно парче вестник се е залепило на задника ти, та го чета…

Както се вижда от тази история, Марко във всичките си реинкарнации е бил образован човек. И също така състрадателен. В народните песни, пропуснати от сборника на Бурин се е пее и за срещата на Крали Марко с Баба Яга. Станал една сутрин сина на Вълкашин и що да види през пенджура: цялото жито помляно, на дармадан станало… Втурнал се Марко на нивата и се люто заканил:

– Леле някаква хала тук е вършала, вършала още житото мляла, фана ли а обаче, главата й ще откъсна!

Яхнал коня Шарколия Марко и тръгнал да търси халата. Яхал що яхал до една гора стигнал. А гората – на клечки сторена! На клечки още подпалки, подпалки още обла дървесина за износ. Пак се разфучал Кралевичи:

– Леле някоя хала тук е вършала, вършала още гората помляла, помляла още на съчки сторила, на съчки сторила и на обла дървесина за износ! Ама фанала ли тая хала, главата в гъза ѝ ще навра!

Пришпорил Марко коня нататък и след ден време що да види – насред поляна килната на баба Яга къщичката, килната още, преобръната, преобърната още потрошена! А пред къщичката лежи баба Яга, цалата в кръв обляна, обляна още пребита, пребита още изнасилена!

– Леле – ревнал Марко – някоя хала тука е вършала, вършала още къщата помляла, помляла още, баба Яга еб*ла! Ама хвана ли я…

Слезнал от коня Шарколия Марко и главата на баба Яга в скута си сложил. Сложил, още занареждал:

– Яго ле, Яго хубава…ти ли Дездемона удуши… Пардон, това е от друга песен! Занареждал Марко: Яго ле, Яго хубава, кой ми ти туй зло стори, кой ти ил кащата помлял, и кой те е тъй зверски еб*л…

Търкулнала се едра сълза по старческата буза на Баба Яга, погалила тя Марко по главата му и рекла:

– Марко ле чедо, юначе! Колко си ми, Марко добричък, добричък още грижовен, когато си, Марко трезвен, кога жолта ракия не пиеш…

Можем само да завиждаме на себе си, че сме благословени с такъв герой. Другите народи нямат нищо подобно на Крали Марко и са принудени да се задоволяват с Тръмп, Орбан или Ердоган. Дори за изобретателят на радикалното лечение на увеличена простата – Влад Цепеш, известен с прозвището Дракула – има недвусмислени доказателства, че също е бил българин. Нито руските трима ботатири, нито арабския Салахдин, или пък зулусът Шака могат да се сравняват с Марко, синът на Валкашин! Крайно време е международното ни летище в София да бъда кръстено на приветливия Крали Марко, а не да носи недружелюбното име Враждебна.

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение