Или защо трябва да изберем Луна за президент

“Нуждаехме се от Европа като идеал, като упрек, като пример. Ако Европа не отговаряше на тези критерии, щеше да се наложи да я изобретим” Херцен

Разпнати между Ориента и Европата, в момента разполагаме с точно толкова европи, в колкото български глави изобщо се появява размишление, или поне усещане за това.

От бекяра-берач на портокали и маслини, през автоджамбазина и просяка в Парижкото метро, до командирования в Брюксел чиновник – някъде около 2 милиона българи обитават около 2 милиона европи.

За мнозинството европейци пък, ние сме неразличими от общата ориенталска инвазия.

Самият “Ориент”, както е известно, е европейско изобретение, необходимо единствено на европейците.

Оттатък Свиленград ориент няма и никога не е имало.

Попадайки в някои от европите си, ние не идваме от Ориента. Пристигаме от собствената си духовна  територия и битов свят, над които гордо се вее трибагреник с надпис: “Вашето експертно мнение не  пречи на моите предразсъдъци”.

Модернизационният проект на България, тръгнал след 1989-а, създаде представата за една и единна Европа, мантрически налагана почти до 2010.  Ред събития, бомбардировките над Белград, например, или затварянето на 4-те блока на АЕЦ Козлодуй,  доста напукаха фаянса на тази стара и изящна ваза, но тя някакси удържа. До 2015-а година, когато – сбутана от мигрантите – малко тромавата Меркел просто я изпусна. И дебелите килими на Европейската комисия не успяха да я спасят.

Сега тя се пръсна и ние, държейки всеки различно парченце в ръка, се мъчим да конструираме собствения си образ по кривите отражения в тези парчета.

След 500 години поданичество на султана, преди това – 200 на Василевса, а след това две национални катастрофи и близо половин век господстващ утопичен кич на комунистическата идеология, ние не сме наясно с почти нищо за себе си, освен че трябва да сме европейци, за да не ни помислят за ориенталци.

Изобщо ситуацията наподобява онзи лаф на Мел Брукс за негъра в древен Рим, който се правел на евреин, за да не го помислят за християнин…

Най-големият ни страх е да не ни помислят за ориенталци и затова така яростно се нахвърляме на мигрантите, които щели да опорочат и претопят нашата християнска и национална идентичност. Ще ни вземат мартениците, представяте ли си и ще изнасилят жените ни отзад…

Заставаме в гордата поза на народ, веднъж спасил Европата от Ориента (това за битката пред Виена много-много не го учим в училище), ще я спасим втори път.

Не ние де, Бойко. Той ще построи още телени огради и ще възправи снага, същи един балкански Орбан…

Прогнозните мигранти в България не съставляват и един процент от реалните роми, по- малко от 3 процента спрямо нашенските мюсюлмани  и са стотици пъти по-малко от заселилите се вече за постоянно в България руснаци, англичани, германци, че и японци. Но това няма значение – вече казахме, че фактите няма да попречат на нашите предразсъдъци.

По-важното е какво се сучва с Европата. 

Таман я бяхме изобретили и нещата ни потръгнаха и тя взе, че се пръсна на парчета.

Днес Камърън заби още четири гвоздея в ковчега на обединението, обявявайки четири условия, при които Великобритания ще остане в ЕС и се оттегли да пие чай с мляко. Млякото в чая му е от гърдите на Меркел, което допълнително обърква представите ни. Знаем само, че нашите земеделски производители са зверски прецакани с дотациите и затова е виновна Кунева. Тя е лошата, иначе Европата си беше изначално добра…

Не само Кунева, но и националистите ни капитулираха в опита да създадат евроскептицизъм. Те се отдават на далеч по-лесните сражения с ДПС, циганите или клекшопове за цигари. И капитулираха, не само защото са бездарни, с онази радостна бездарност, която ги кара в петък вечер да страдат за България, а в събота сутрин да страдат за вода. Провалиха се в евроскептицизма, защото самата Европа се пръсна на хиляди парчета, също като Хъмпти-Дъмпти от “Алиса” и сега цялата кралска войска, НАТО, САЩ, че и руските изстребители в Сирия не могат да я съберат.

Преди да успеем да я изобретим до едно задоволително и полезно за България състояние, Европа се саморазизобрети и ние сега, нещастните, кое по-напред да създаваме – собствената си или европейската идентичност. И двете ни се струват много несигурни, но – вероятно – ще изберем онази, за която е по-сигурно да не ни помислят за ориенталци.

Когато Ленън изпя, че жената е негърът на света, побърза да се ожени за японка, за да не го заподозрат, че се е оженил за негър.

Имаме един смел ход – ако изберем Луна за президент, никой няма да ни заподозре, че сме ориенталци. Такива неща в Ориента не се случват. Дори Беназир Бхуто не си позволяваше да пее публично.

- Реклама -  

Коментари