Страстната седмица на националната ни памет

Dilov.info

Както е обичайно, прелюбезни, за бащата се спори. В случая – за това кой  е бащата на валутния борд. Спорят Стив Ханке, Иван Костов и – вероятно – президентът Петър Стоянов също ще каже нещо.  Виж майката е сигурна. Това е нашата майка, която ни се разгони точно в навечерието на въвеждането на борда. Сега, този израз „разгони ни се майката” е доста смущаващ, признайте си! Някак не се замисляме над него, като го употребяваме, но ако вникнем в съдържанието… абе, май не става дума за много събрани на едно място майки, разгонени от полицата?! Изразът съдържа всички основания да се разколебаем в нравствената устойчивост на родителките си. И да си кажем, че често в историята си сме ставали жертва най-вече на собствените си бесове…

Изобщо дните около 19 февруари са сякаш  страстната седмица на националната ни паметливост, изпълнена с тежки истини. И тези истини висят „със страшна сила”, както е популярен онзи уж сгрешен ред от прочутото стихотворение. Разказвали сме вече подозрението си, че не Левски виси със страшна сила, а гарванът грачи „грозно зловещо”. Страшната сила на този грак не е преставала вече близо 150 години. И той ни кара в къщата на Левски да говорим за въже всеки февруари! Всъщност този грак е обичайното ежедневно зло, което съпътства цялата ни история. Далеч преди Димитър Общи, Атанас поп Христов и даскал Иван Фурнаджиев-Топала, които са фактическите предатели на Левски.

Седмицата на  19 февруари е времето, когато да  „поменем”  хан Телериг и списъка с предателите, предоставен му Константин V през 770 г. В сравнение с историята на  Самуил и брат му Арон Игра на Тронове” е благонравна и скучна като петък следобед в банков клон!  От цялото избито Ароново семейство само Иван Владислав е спасен от Самуиловия син Гаврил Радомир. Години по-късно спасеният Иван Владислав избива цялото семейство на Гаврил Радомир в угода на Василий II Българоубиеца…

Това е седмицата, в която да говорим и за Иванко, за убийството на Калоян, за патриарх Йоаким III. Необходимо е да се разкаже цялата история на Светослав Сапунов, известен повече с името Миларов. За Нею от Бросен трябва да се разкаже и за издаването  на Бенковски. За дядо Вълю Мечката от Тетевенски колиби и застрелването на отец Кирил. Трябва да знаят и малките, и големите българи за Климент Търновски и Ганьо Чолаков, за д-р Васил Радославов и есента на 1913 г., когато за първи път се търгуват гласовете на българските турци в името на 5-6 мандата в повече от изборите за 17-о обикновено народно събрание. За реките от земеделска кръв, лети през 20-те години. За самоизтрепалите се комити на ВМРО. За слънчасалите от светлината на Коминтерна българи, които бяха готови да разменят 1300 години история за първите 2 стиха на “Интернационала”…

Да спра с този угнетителен списък! Той само подчертава, че каквото сами сме си причинили, никакви международни експерти не могат да ни го измислят. Въже ли е борда? Извлече ли то българския удавник от блатото на Жан Виденов, или го простря да се суши и души повече от 20 години? По едно нещо се приличат икономистите с лекарите – освен, че понякога пишат грозни рецепти. Колкото икономисти, толкова диагнози ще чуете за станалото по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски и фактическото управление на президента Стоянов. Защото  точно през февруари 1997 година започва и 7 години отлагания преход.  Няма парламент, на набързо съставеното правителство на Софиянски са му необходими месеци само да огледа кашата, която е заварило… На практика управлява Петър Стоянов.  Президент, служебен премиер и екипът на Краси Ангарски- това са фактическите бащи на борда, а Стив Ханке е част от масовката, при това доста несъществена. Пиша тези – вероятно скучни за мнозина – редове, за да не стават обърквания и защото ми писна от „освободители” и „благодетели” със задна дата.

Левски на трафопост – общинското хрумване щеше да е още по-сполучливо, ако Апостола не го бяха обесили, а екзекутирали на елктрически стол…

Имаше ли предателства през тези дни? Колкото искаш, както в цялата българска история!  Разгонената майка юнашка излизаше със 5000 лева сутринта за хляб, и – ако не го купеше до обед – следобед вече бяха се стопили на 50 лева… За две седмици цената на долара от 500 стана 3000 лева. Комсомолският дебилизъм на правителството на Жан Виденов е поредното ярко историческо доказателство, че редом с предателствата, собствената ни глупост е един от големите мотори на историята. Освен, че беше в конфликт с целия свят, Жан преследваше дори онези, що-годе внятни люде и експерти от собствената му партия, групирани около Андрей Луканов, които можеха да му помогнат да се оправи с батака.  Не случайно в онези дни тайните срещи между лидери на СДС и Луканов бяха понякога повече от три на ден! Могат да ви се сторят стряскащи тези редове, но убийството и демонизирането на Луканов също е едно от грозните предателства спрямо националната ни памет, което рано или късно ще ни връхлети със страшна сила…

И пак да се попитаме въже ли е борда? Важен въпрос, особено на фона на все по-налудничавите коментари около приемането на еврото. Като се вързахме за марката преди две десетилетия, обесихме ли се?! Защото – да си го кажем направо – и сега сме вързани към еврото, само че през марката. Разгонена майка юнашка тръпне, че ще посегнат на драгоценния й лев. Вярва,  че я очакват нечувани увеличения на цените и изобщо – мъка. Сериозно ли?! По-голяма мъка от Жан Виденовата?! Вярно е, че разгонената майка преживя не едно и две изпитания, но напоследък май си самосъздава повече, отколкото в действителност и се случва. Да споменем само “норвежката епопея”, Истанбулската конвенция или сексуалното образование на подрастващите в Перник. Да не говорим за всички ужасии като уринолечението при Гала, или самолечението в БеГемама. А сега и Еврозоната, влизането в която явно е по-страшно за разгонените майки из интернет, от влизането в критическата възраст… Затова, ето няколко лаишки довода  за ползата от еврото, окито – надявам се – малко да ги успокоят.

  1. И в момента левът е „вързан” към еврото. Фактически ние се разплащаме с евро, но през национална валута, която се съотнася с него така както се съотнасяше немската марка. Така че цялата операция няма да се отрази на цената на детските градини.
  2. Не мога да  сметна с колко точно, но горното положение води до подценяване на лева. Това от една страна е добро, от друга – лошо. Но за потребителите няма голяма разлика, има за производителите. Т.е., ако разгонена майка юнашка произвежда нещо, различно от мартеници, което се и изнася на външни пазари, тя ще се пчели от еврозоната, а мяна да загуби.
  3. Въвеждането на еврото ще свие първоначално потреблението, което не е добре, но пък ще облекчи кредитната система и със сигурност ще намали таксите за транзакции, а – твърде вероятно – и лихвите по кредите. Т.е. при равни други условия тя ще плаща по-малко на банките.
  4. Кризата в Гърция, с която ни плашат, беше породена от съвсем други причини и еврото вероятно е най-малката от тях. Приемането на еврото само оголи тежките структурни проблеми на гръцката икономика – с една дума лъжливия им задник лъсна пред цяла Европа. Еврозоната ще направи още по-достъпни и плажовете на Халкидики, към които майка юнашка явно има слабост през последните години.
  5. Строгата финансова дисциплина, в която сме признати отличници, не зависи от това дали ще се прилага спрямо еврото, или спрямо лева. Нещо повече – с еврото ставаме част от европейската банкова система – т.е. повече контрол и по-умно харчене на пари от администрацията.
  6. Парадокслано, но еврото ще даде повече финансова независимост на цялата ни система, отколкото фиксирания лев и ограничената от борда парична циркулация. Дори и да се изкушат бъдещи управници, няма как „да напечатат” пари и да предизвикат инфлация, с която да ни разгонят майката. Просто  ключа от печатницата не у тях. Ще трябва да мислят други по-гъвкави походи за управление на бюджета.
  7. Някои казват, че с влизането в Еврозоната щял да ни се наруши суверинета! Ако ще делегираме суверенитет на ЕС това може само да ни радва. Най-малкото безобразия като КТБ ще се невъзможни! Сигурен съм, че и аз, и разгонена майка юнашка с радост бихме им делегирал и съдебната система, и поддържането на  пътищата и язовирите, че и образованието и здравеопазването. Ама кой знае защо те не ги искат в момента. Това е като географският факт, че Швейцария се нанасяла пет пъти в територията на Тюменска област, ама кой знае защо не иска…
  8. И – може би най-важното – желае ли разгонена майка юнашка наистина да е част от Обединена Европа, или ще се ослушваме още, както традиционно правим. Или искаме, както обикновено, всичко да е малко почти, с леки хитрувания, уж сме с вас, ама нали… Искаме да сме част от тези, които взимат решения, или да сме си периферия? Граничен гарнизон, който се издържа основно с контрабанда, хазарт и  проституция, както повечето гранични зони?

Да не съм пророк, но имам усещането, че влизането в Еврозоната ще е втората най-важна крачка в новата ни история след влизането в ЕС и НАТО. Със сигурност има и рискове, но това са рисковете пред целия ЕС…

Айде в заключение и за Левски пак да си кажем. Има тежки истини, които трябва да се преглъщат. И да се живее с тях. Не е случайно това, че народът в сляпата си мъдрост тачи не рождението, а екзекуцията му.  Не е въпросът  вечно се самобичуваме, а –  станали наясно със себе си – да се опитаме с това сакрално въже да се издърпаме от блатото, в което постоянно сами се вкарваме. Иначе какъв е бил смисълът и от жертвата на Левски, и от всички жертви, които правим?

П.П. Винаги съм искал да питам тези ,които си татуират Левски на най-различни места: Смятат ли, че само с къпане ще могат да опазят чиста и свята Републиката?

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение