Простора отсреща

Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога.

Август.
Прашен следобед.
На простора отсреща-булчинска рокля…

Лятото с тъжните курви

– Обожавам начина, по който Роби Уилямс става гроозен, когато се разплаче! А, ти?!
– Че кога е плакал?
– Как, бе?! На концерта в Албърт хол, „Май уей“ на Франк Синатра, последното парче… Разплака се.

Мълчание.

– Ти какво пиеш, мили?!
– Уиски…
– Не е ли горещо за уиски? Нали си поръча перно с тоник?
– Ами, изпих го. Сега ми се пие уиски…

Неодобрително мълчание.

– Не е истина! Това отсреща булчинска рокля ли е?
– Къде?
– Ето там… Простора, на втория етаж.
– Ами… на такова прилича.
– Е, как може?!
– Защо? Какво не е наред…
– Как, бе?! Кой пере булчинска рокля?!
– Не знам… кой?! Това някаква загадка ли е?
– Добре, помисли малко… Кога се облича булчинска рокля?
– Предполагам, на сватба…
– Точно така. Облича се веднъж. За да я переш… какво трябва да се случи?
– Ами, може би си я изцапал?
– Глупости! По-скоро някой иска да я облече пак… А няма как да облечеш втори път собствената сих булчинска рокля, нали?
– Защо да няма как? Не разбирам…
– Ти какво ли разбираш! Уф, колко си скучен…

Мълчание. Отпиване. Задух.

– Добре, де! Наистина ли не те интересува?!
– Кое, мила?
– Защо някой ще иска да изпере булчинската си рокля? -Ами… може би вече си се убедила, че не съм много забавен човек, но… наистина не ме интересува много.
– Напротив. Не се прави! Забавен си и аз те обичам. Освен това сексът с теб е страхотен. Просто искам да си малко по-чувствителен за нещата около теб.
– Не съм ли?
– Ами, ето конкретният случай. Това е страхотна загадка. Някой, предполагам жена, е изпрал булчинска рокля и я е проснал на простор? Това не те ли вълнува. Защо? Какво ще се случва? Може би иска да я даде на най-близката си приятелка, която е бедна и няма пари за своя… Но не разбирам – как може да се омъжиш с чужда булчинска рокля?
– Никак не ме бива по сватбените въпроси. Защо? Много ли е страшно, ако се жениш с чужда рокля…
– Еее, страшно не. Ама… Абе, ти наистина ли нищо не разбираш, или се правиш?! И кога ще ми предложиш най-накрая?!! Адски тъпо е жена да те моли да ѝ предложиш брак!
– Знаех си, че пак ще стигнем дотук…

Мълчание. Сърдито. Той се покашля:

– -Добре, наистина. Какво е твоята версия за роклята? Може би ще има маскарад?
– Никоя жена няма да отиде на маскен бал с булчинската си рокля!
– Защо?!
– Това е гавра.
– Добре… какво може да е станало. Едва ли я е изпрала, за да я даде на Червения кръст. Нали не се
даряват булчински рокли на Червения кръст?
– Престани, моля те, с твоите глупости!!!

Мълчание. Сърдито.

– Добре. Не се сърди. Знаеш, че те обичам. Знаеш и за… брака, какво мисля. Дай да поговорим за тази рокля, наистина ми стана интересно.

Мълчание. По-малко сърдито.

– А… нали няма да ми се смееш, като го кажа?!
Свиване на рамене. Тип „изобщо не ме интересуваш!“.
– И няма да се ядосаш, обещай?!

Мълчание.

– Обещай! Иначе и аз ще млъкна. И няма да ти кажа моята хипотеза…

Колебание.

– Добре. Обещавам…
– Представи си… Тя е булка. Била е булка. Съвсем скоро. Но нещо се е случило… Нещо трагично.
Катастрофа, разочарование и самоубийство, нещастен случай… Нещо. Тя е мъртва. В момента е в моргата.
Погребението е утре… Не, вдругиден. И някой… обичащият я неин любим или майка ѝ… Някой е решил да я погребат в булчинската рокля…

Смаяно мълчание.

– Изрод си, честно!!! Как можа изобщо да си помислиш това?! Какъв човек си, за да си го помислиш?
– Е, недей, де. Просто фантазирам. Драматично е…
– Как ти хрумна изобщо?!!
– Ами, не съм ти разказвал… имаше в квартала едно циганско семейство. И тяхната дъщеря, Миша… така ѝ викахме, даже не помня как се е казвала действително… Тя се залюби с един корейски студент. Абсурд да стане нещо повече и те се отровиха. Момчето май оживя, спасиха го, но цигането сдаде багажа… Бях на погребението. Миша беше в булчинската рокля на майка си.

Мълчание. Отново смаяно…

– Защо? Майка ѝ е искала да се оженят с корееца?!
– Не знам… Предполагам, че просто са нямали друга рокля, с която да погребат момичето.
– Това е ужасно тъжно… Наистина ли се е случило?!
– Да. Това беше единственото циганско семейство в квартала и… тогава си ги обичахме. Не като сега да ги мразим… циганите, де. Цялата махала бяхме на погребението, а Миша беше в булчинска рокля…

Мълчание.

– Това е едно от нещата, заради които те обичам!
– Кое?!
– Че винаги ме изненадваш… Представям си това погребение. Толкова е… шекспировско. Все едно Костурица го е измислил! Циганско погребение. Малко момиче в булчинската рокля на майка си… Нали тази Нуша е била малка, когато това се е случило?
– Миша… Да. Не знам колко точно. 15 или 16-годишна…
– Ужас! Колко е тъжно!
– Тъжно беше, да…

Мълчание. Развълнувано.

– He! He може да е това! Нещо друго е. Някаква друга причина има някой да изпере булчинска рокля…
– Добре. Искаш ли да отида и да попитам?!
– Дааа, бе?!!
– Не, наистина ще отида. Ще звънна отдолу и ще попитам: „Защо сте изпрали тази рокля? Моята приятелка се побърка да се чуди…“.
– Да. Нали?!Трябва да се оправдаеш с мен… Не можеш ли да кажеш просто: „Минавах по улица та…“ или „Седях в кафенето отсреща, видях булчинска рокля на простора и… дойдох да попитам какъв е случаят?!“.
– Добре. Така ще кажа. Да отида ли?!
– Не!

Мълчание. Всеки е замислен.

– Кога ще се оженим?!
– Как можахме да седнем точно срещу тази рокля…
– Роклята няма нищо общо!!!
– Знаеш, че… първо трябва да се разведа.
– Знам, да. Просто не исках да те питам направо… Но сега ще ти го кажа. Искам да се разведеш. Ако го направиш, може и да не се женим… Просто не искам да излизам с женен мъж!!!
– Какво значи „да излизам“?! Ние сме заедно от пет години!!
– Не ми го натяквай!!! Не ми казвай, че няма да се оправя без теб!!!!
– Никога не съм ти казвал такова нещо. Никога!!!

Сърдито мълчание.

– Казвал ли съм ти някога, че няма да се оправиш без мен?!
– Не…
– Обичам те.
– И аз те обичам…

Мълчание. Нежно.

– Искаш ли да си ходим вече?!
– Да. Искай сметката…
– Оправих я вече.
– Да си ходим тогава…

Мъжът се надига. Събира от масата разни вещи. Ключ от хотел, цигари и запалка, тъничък портфейл…
После заобикаля масата и хваща количката и я дръпва леко. Жената слага ръка върху неговата. Двамата застиват за миг. Така, ръка върху ръка… После тръгват…

– Добре, все пак кой и защо може да изпере булчинска рокля?!

Мъжът свива рамене. Зает е да бута инвалидната количка. И своето лято.

 

Откъс от книгата „Лятото с тъжните курви“

*

За книгата

„Лятото с тъжните курви“ е албум със 17 истории и миниатюри, които неизменно започват с едно и също изречение: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…“ Разказите и миниатюрите се появяват анонимно през юли и август във фейсбук-профила на проекта СМУТ (само малки умни текстове) и дълго време читателите са убедени, че са писани от различни автори и инспирирани от творчеството на скандалната американска фотографка Сали Ман.

През септември 2016 г. Онник Каранфилян създава 17 графики,вдъхновени от разказите,и те се превръщат в албум със състояния в думи и форми, който предизвиква онова трудноопределимо усещане, когато Бог реши да ти бръкне с пръст в пъпа. Гъдел, гадене, смях и тъга. Но защо Бог ще иска да ти бърка в пъпа, питате се? Може би, за да ни напомни самозаблудата, че сме създадени по негов образ и подобие…

Може да купите книгата и онлайн от уебсайта на изателството
http://bookstore.enthusiast.bg/product/596/lyatoto-s-tazhnite-kurvi.html

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.