Само в рамките на два дни, Бойко Борисов очерта сочен и пълнокръвен портрет на българите: пият, пуша, ядат сланина и карат неразумно кайените си, постоянно оплаквайки се, както от цените на винетките, така и от лошото и скъпо медицинско обслужване.
Лекът срещу този, ставащ все по-лош „човешки мат`риал“ е ясен: повече и по-високи данъци.
По-висока цена на винетките, по-високи местни данъци, данък „вредни храни“ и отпечатъци от пръсти, не само в носа на министъра на здравеопазването, но и за вход в здравната система.
Казвах ви аз, че Бойко е десен, но вие – не, та не, ляв му бил генезисът.
Не трябва да се бърка генезис с генералисимус.
Бъркаме ние, защото ние сме малък, беден и много прост народ.
Първото и второто са следствие от третото.
Разбира се, възможно е причинно-следствената връзка да е обратната. Но това няма никакво значение.
Важно е какво да се прави. Спешно са необходими следните мерки – за някои вече писахме:
- Всички арабски дюнери да минат под управлението на АДИС – държавната фирма за дипломатически имоти. Както стана ясно, пак от думи на премиера, разчитаме главно на дюнерите да ни опазят от ислямския фундаментализъм;
- Да се разчисти мястото от територията на България, където според новите геополитически реалности, ще се пресекат Южен поток и китайската високоскоростна железница;
- Да не се допуска кметът Ценко Чоков да е кмет някъде наблизо. СЕМ да спре, както клипа на Гери –Никол, така и клипчето, където Ценко полива нов джип.
- Всички да си продадат кайените, за да могат да си платят здравните вноски и винетките. Ценко също.
- Репликата на Борисов от днешното обсъждане за здравната реформа : „щастието на едни се гради върху нещастието на други“ да замени надписа над вратата на Народното събрание.
Имам и разработена програма за замяна на българското население с мигранти от Близкия Изток. Много е европейска, но ще ви я споделя друг път.
В крайна сметка, едни споделяме демократични ценности, докато други – управляващите – споделят просто ценности. Важното е всичко да е споделено.
Кажете Вашето мнение