Под водата забравяш всичко

На кея на пристанището в Созопол на обед е горещо, асфалтът е нагрят. Две деца, момче и момиче, които помагат през лятото в Центъра за техническо гмуркане, чакат група водолази да се върнат от тренировка в морето. Те доближават с лодката. Сред групата водолази е и Любен Дилов–син. В първия момент това занимание, на което се е отдал от известно време насам, изглежда като екстравагантност. Но гмуркането може, освен удоволствие, да има други цели. Журналистът и доскорошен депутат членува във водолазна фондация, която която всяка година организира изследователски експедиции в помощ на Центъра за подводна археология.

Под водата има повече неща, отколкото човек може да си представи. Това проличава дори от слънчевите очила, които единият водолаз от пристигналата вече група изважда някъде край кея изпод блестящия скут на крайбрежната вода, след като лодката акостира. Любен Дилов-син има шоколадов цвят на кожата и след като завързва старателно лодката за брега, навлечен  в шорти  на бели черепи, започва да слага черните, приличащи на гума дрехи в нещо като големи казани, пълни с вода. “Солта от тях трябва да се махне”, обяснява приветливо, говори оживено. След малко вече е в близкото заведение, както за интервюто, така и за обяд. Защото след гмуркане човек огладнява.

– В момента в Созопол върви интересна подводна експедиция. Какво търсите и какво правите лично вие в нея?

– Експедицията търси една съветска подводница, останки от  антични корабокрушения, ще проучи и два обекта – вероятно големи кораби, за които няма никакви данни.

Черно море по принцип е много недружелюбно към хората, то е студено, нискокислородно, нискосолено море, но в този смисъл е “любезно” към антиките, защото ги запазва. Интересно е, че през Средновековието то е почти затворено за корабоплаване от Европа, т.е. турците не са пускали кораби нагоре през Босфора, плували са само техни гемии и са се правили излючения за венецианци и генуезци. Затова под водата има толкова много антични кораби и кораби от 20 век, а няма средновековни кораби. На нашите археолози и историци им е много интересно, когато се намери кораб от 1600-а – 1800-а година. За първа година имаме и официални спонсори – фирмите Риск Енженеринг и GCR, които помагат много за един конкретен етап от търсенията.

Имаме данни за много интересно корабокрушение от 7 век преди Христа – малко проученият период на колониализацията на Черно море от древните гърци. Докато търсим следи от него, се натъкваме  и на други неща, които не сме очаквали да са там, както стана със средновековния платноход “Мина”.  Той е на 90 метра, което прави проучванията много трудни. По снимките съдим, че е най-вероятно някакъв бриг, но докато разберем, ще се казва “Мина”, на името на малката дъщеричка на Владимир Явашев. Ще се гмурнем там отново, ще потърсим някакви следи, които да го определят и датират… Или самият борд ще бъде почистен, за да се види името му. Тогава вече идва сложната задача да го открият по световните архиви, къде е бил, защо е потънал и т. н.

– Кой участва във фондацията, която ви финансира?

– Основателите на  BSTD са Владимир Явашев, който е нещо като изпълнителен продуцент на проектите на Кристо (б. р. – художникът е негов чичо) и син на актьора Анани Явашев. Владо е много добър технически водолаз, един от малкото, имащи правото да преподават техническо гмуркане. Следващият е Михаил Заимов, известен публицист, историк и бизнесмен, наскоро имаше изложба за подводна фотография от цял свят. Третият е Росен Желязков, вероятно най-добрия български технически водолаз, а в същото време представител на много марки, свързани с дайвинга за България, включително на фирмата, създадена от Жак-Ив Кусто. Тя е една от най-старите, в нея намират приложение всички изобретения, които Кусто прави, за да подобри гмуркането.  Росен има и два рекорда по дълбочинно гмуркане с автономен апарат  в Черно море – 123 и 147 метра.

– Къде се намират корабите, които търсите?

– Само когато Центърът за подводна археология, с който работим, разреши, тогава казваме координати. Преди един обект да  може да бъде предмет на туристически интереси и да бъде ползван за гмуркане, трябва историците да си сигурни, че са извлекли от него максимално полезна информация. За жалост има много иманяри, които биха се възползвали лекомислено предоставени данни.

Само под ръководството на Центъра могат по какъвто и да е начин да се третират старини. Ако те преценят – само снимаме. И  се чакат добри времена, когато държавата ще прецени да им намери пари за робот, да започнат да вадят.

– А какви средства отпуска държавата за подводни изследвания?

– Тя би могла да отпуска повече, но не иска. Никога не сме попадали на министър на културата, който да е заинтригуван от изследванията под вода. Те не че не са заинтригувани, просто не знаят колко е важно това. Има страхотни проекти, много добри учени. В момента например нямаме робот за подводни изследвания. Има надежда все пак, че може да бъде купен тази година.

За това е нужно частни организации да помагат на държавните изследвания. Фондацията помага с каквото може, включително с техническа база и умения. На такава дълбочина могат да влязат само изключително подготвени водолази, със страхотна логистика, както беше правено с “Мина”, когато около шест души помагаха  на Владо Явашев и Росен Желязков да слязат на 90 метра и за заснемат кораба.

– А вашият статут в експедицията какъв е?

– Аз съм  новопокръстен водолаз. Бях поддържащ водолаз до 40 метра при гмуркането на „Мина”, заедно със Стоян Стоянов. И при рекорда на Черно море на Росен Желязков – гмуркането на 147 метра, където освен Стоян бяха още и Явор Паунов и Илиян Добрев.

– Kaк се започна обичта по гмуркането?

– Преди 25 години още се записах на курсове. Тогава не беше много гъзарско.  Аз бях тинейджър и не изкарах курса докрая, защото ако го бях изкарал щяха да ме вземат войник във флота – там, за разлика от пехотата, където служех, се прекарваше три години. Доста неприятно. И сега, след като реших, че няма да се занимавам с политика и няма да влизам в сегашния парламент, ми се отвори една такава дупка, реших да възстановя правата си за гмуркане, които нямах. И ще опитам да напредна, колкото мога.

– Мислили сте да напишете  художествен роман за тези преживявания под водата?

– Може би един ден … Ще ми се художествено да развия една трактовка на Мишо Заимов: По принцип 70 процента от територията на земята е покрита от водата, а ние имаме по-вярна представа за повърхността на Марс или Венера, отколкото за дъното на морето. Съществува един психологически страх, сякаш хората си представят, че нагоре е раят, а надолу е адът, за това усилията на хората са хиляда към едно в полза на изследванията на въздуха. А в моретата и световните океани лежи бъдещето на човечеството – от която и да е гледна точка. Като възможност за изхранване, животински видове и биопродукти, като алтернатива. Има едни водорасли, които са абсолютен заместител на петрола. В морето лежи почти цялата бъдеща фармакопея, възможностите за създаване на нови фармацевтични препарати, нови начини за въздействие на организма, изобщо не говорим за античния свят под водата и полезните изкопаеми. В това отношение е много особен човешкият страх. Всичко под водата е различно, светът е абсолютно различен, дори и физиологически. В момента, в който  се потопиш, и да те боли нещо, след три атмосфери налягане, престава, изострят се сетивата, звукът се движи по различен начин, ти се движиш почти в безтегловност. Само водолаз може да разбере, че това е естествената среда, мястото, откъдето е бил изгонен човекът дори и в биологически смисъл.

– Бягство ли е по някакъв начин отдаването на гмуркане?

гмуркане в Средиземно море край Малта

– Да, бягство е, защото като си под водата забравяш абсолютно всичко, не можеш да мислиш за нищо друго…

– А бягство ли е от политиката?

– Не, не! Нямаше да се занимавам с политика и да не бях се гмуркал. Просто реших, че този парламент ще го прескоча, защото не ми е никак по сърце какво се случва в него. Аз съм на принципа, че едно зло не може да се поправи с друго зло и имах виждане за по-достойно поведение. Но иначе това е – не го критикувам, решението е на “Гергьовден”. А и аз винаги съм твърдял, че за да има ренесанс на десния проект в България, трябва да се сменят водачите,  защото те са обраснали със стари отношения помежду си. Затова и още преди три години ръководството на “Гергьовден”, в което бях и аз, просто се смени, така любезно и доброволно и даде управлението на ново поколение. “Гергьовден” в момента са със синята коалиция и ако има нужда, помагам.  Хвърлям по едно око, но интересите ми са другаде вече.

– Какво е сега на дневен ред като проекти?

– Една книга приготвям, доста е смешна, издателите искат да пазя името в тайна. Трябва да завършим и  втория том  на Хуйку – български антинародни приказки –  микс от оригинални текстове и модерен фолклор, с работно заглавие “Братя Крим”. Правя един сценарий за пълнометражна екшън-комедия и няколко нови пороекти в печатните и електронни медии. Много гореща есен ми се задава.

– В предишния Парламент имахте възражения срещу приемането на различни закони, свързани с културата. Коя беше най-важната битка тогава?

– Критиките ми бяха свързани най-вече със Закона за културно-историческото наследство. През цялото време твърдях, че във вида, в който го приемаха в Парламента, е антиконституционен и глупав, сякаш някой наистина иска да не работи. Сега е спрян в по-голямата си част от Конституционния съд, много членове са оспорени, други работят, но като цяло  приложението му е тотално сбъркано. Законът не само не насърчава хората, ако случайно се натъкнат на обект да го запазят и предадат, той ги насърчава по всячески начин да ги унищожат, защото, ако след намирането тръгнат по редовния път, проблемите, които ще имат са чудовищни. Ако законът беше приложен във вида, в който беше приет, Созопол щеше е затворен за туризъм и не знам какво щеше да се случи с него. Другата моя болна тема е законът за Черноморското крайбрежие, който също беше приет в осакатен вид. Можеше да бъде много добър, но тогава надделяха лобистки интереси. Най-простото нещо, което беше отхвърлено, беше какво имаш право да правиш като концесионер на плажа и какво не. Определението за временно съоръжение. Не щяха, не щяха и това е…

– Сега следите ли какво се случва?

– Да. Сега много ми се иска да има някой в Парламента, който да има някаква визия, да е участвал в правенето на предишния закон, да е наясно със силните или слабите страни на едно или друго предложение. В момента наистина не виждам друг, който да може да помогне, освен проф. Станилов, който е археолог, и може би още едно-две имена.

– Окончателно ли е отдръпването от политиката?

– Какво значи окончателно? Само едно нещо е окончателно на този свят, а някои религии дори това оспорват.  Но за момента положението е такова – на иронична дистанция.

Интервю на Невена Борисова.

Източник

- Реклама -