Питайте правителството!

За Локо София и за канабиса също

Много ми става неприятно, прелюбезни, когато деца реват на публично място. Та какви проблеми имат те?! Ако някой трябва да реве, това сме ние, възрастните! Ето – и телевизия „Алфа” излъчва черен бланк и никой не смее да пита правителството „Защо?”
Горкият ни премиер – с тези коалиционни партньори, жив да го ожалиш! Да перефразираме Вазова от края на „Хъшове”: „Бедни, бедни Македонски, защо не умря при…Тройната коалиция?!”
Ама като е решил Борисов да е ятак на нашите патриотични хъшове, хак да му е! Ни благодарност да чака, ни плата! Също Македонски! Защото повечето от тях са от онез патриоти, които в петък вечер страдат за България, а в събота сутрин страдат за зелева чорба! Спокойно можеше да си направи едно правителство само на ГЕРБ, пък който иска да го подкрепя в парламента. По-евтино щеше да му излезе…

Повечето пък мои познати, във връзка с последните събития, са решили на Хелоуин да се маскират като български консерватори. Много е модерно, откакто Волен и Бареков се обявиха за такива. Вярно, че кръвожадността им през седмицата бе надмината от социалисти, журналисти и „умни и красиви” демократи, които яхнаха убитата журналистка в Русе така, както и ром-изнасилвач не я е яхал. Да ме прощавате за грубия израз (и най-вече – смирена прошка от близките на Виктория!), ама търсех нещо наистина достатъчно гадно да кажа, та белким настигна онова, което се случи. Съмнявам се, че ще успея! Не мога да си представя, че някой не само ще подозира институциите ни, че може да са замесени в подобно престъпление, но ще настоява и за межународна подкрепа на подозренията си. Какво да им кажеш на такива: абе, хора, ако наистина вярвате, че живеете сред подобни себеподобни… ами, бягайте бързо от тази държава и територия! Ако пък не вярвате и въпреки това се възползвате, то тогава сте още по-непоносими! Случилото се е ужасно, непростимо и травмично във всяко отношение. Може би за това някак бързат да го забравят тези, които най-високо говореха. Политици и журналисти, които държаха исото в гадния хор. После взеха да замазват, че видите ли доверието общо във властта било ниско, та те затова така. Това обяснение е същото като с турското иго, дето отдавна се е превърнало в българско его. Ти го питаш защо не си е измазал къщата, а той ти вика: „ами, брат – 500 века турско робство, знаеш как е!” Не трябва да се забравя! Не само заради паметта на красивото и добро момиче Виктория, а заради колективното прозрение какви неподозирани висоти на самоомразата можем да достигнем!

В по-малка и по-весела степен същото се разрази и около надписа на тарабите в мемориалния комплекс в Хирошима. Пак генерализиране, пак обобщения! Има всякакви българи: едни пишат по огради, други крадът от обществените поръчки, трети и четвърти създават красиви неща, правят успешен бизнес или са гениални компютърджии. И сигурно ще се учудите, но в един сравнителен анализ на безобразията, които вършат туристите по света, на България е отредено много, много скромно място. Първенство неизменно се държи от люлките на Западната цивилизация – САЩ и Великобритания, с голямата подкрепа на необятната руска душа, разбира се. После следват Германия, Франция, Италия… Китай уверено се катери нагоре в класацията, откакто на жълтоликите им отпуснаха юздите да шетат по света. Българите са много-много назад (72 място за 2016 година) по брой на официално регистрирани проблеми с туристи от определена страна. Далеч по-напред е държавата България, като страна, където има проблеми с туристи, също така регистрирани от официални държавни органи. (Статистиката не отразява жалби, подадени до тур-операторите. Изследването е на UNWTO – Световната организация по туризъм към ООН.) Та да не бързаме да се самобичуваме за неща, които наистина не си струват! Лани, когато един футболист си изчегърта името с монета върху Колизеума не вдигахме толоква шум. Всеки търси начин да се увековечи и от времето на Херострат нищо не може да ни изненада в това отношение. В крайна сметка приказката „Най-невероятното“ е на кротък и възпитан датчанин – Ханс- Кристиян Андересен. Не е от Елин Пелин! Който я е чел, ще се сети какво имам предвид! Другите веднага да я прочетат – проучителна е!

Голяма туристическа вълна, обаче, ще се насочи към Канада, която от тази седмица е едно по-щастливо и по-спокойно място. Съветът за контрол над наркотиците към ООН остро осъди легализирането на марихуаната за развлекателни цели, докато потребителите по света посрещат с възторг решението. В Италия даже кръстиха нов слаб джойнт „Трюдо“ по името на канадския премиер. И друго от света на туризма: съдбата на горките магарета на Санторини, която следя със затаен дъх, откакто „Стандарт“ благоволи да даде пространство за логореята ми тук. Правителството официално забрани затлъстели туристи да яздят магаретата на скалистия гръцки остров. За норма е определена границата от 100 кг. Ето с какво трябва да се занимават добрите правителства! А не с телевизия „Алфа“. И тя, и СКАТ, трябваше отдавна да са спрени, заради вербална агресия и език на омразата, но онази организация на не съвсем благородни девици – СЕМ – не смее. Защото са телевизии – органи на политически партии. То в самата дума – орган – си стои „присъдата“! Та ако е редно да се пита правителството относно „Алфа“ не е защо е спряла, а защо изобщо съществува в ефира. Иначе да си я направят в интернет и да си говорят каквото искат. Там контрол няма. Няма обществени средства. Доверие също няма.

Вътрешнообщностното доверие.

Всъщност за това исках да говоря от самото начало и все отлагам, понеже темата е отчайваща. Все пак става дума за народ, които има израза “като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар“. Този израз казва много. Доверието между гражданите е мерило за цивилизоваността на едно общество и от космоса е видно, че държави с по-голямо вътрешнообщностно доверие са проспериращи, а членовете им щастливи. И не е непременно това да са високо развити технологични общества. Може и да е полинезийско племе… За жалост няма универсален измерител. Повечето индекси са най-вече бизнес насочени. Един от популярните доклади, които може да проследите всяка година е на Edelman Global Trust Bаrometer и в него има някои общо измервани показатели, но и там натежава бизнес-ориентацията, разположена на фона на данни за доверието в институциите и медиите. Доверието в институциите, образованието, медицината, медиите и т.н. е само част от елементите на вътрешнообщностното доверие. То започва от мястото пред супермаркета, където си оставяте колелото, минава през рейтинга на политиците и пийпълметрията, и завършва с цветята, оставени на гроба на близък покойник. В България вероятността колелото и цветята да бъдат откраднати и препродадени е правопропорционална на рейтинга на парламента, полицията, църквата и висшите училища. Или – да припомним думите на Градоначалникът от Гоголевия „Ревизор“: „На кого се смеете? На себе си се смеете?“ Не вярваме на институциите, защото не вярваме в себе си, а нито един политик не се е издигнал над нивото на избирателите си. И, да – прав е Енгелс – машината е етап от развитието на общественото съзнание. Не е обратното. И най-страшното: как искаме децата ни да си повярват, като ние не си вярваме помежду си и в себе си?! Едно семейство, в което всеки ден родителите гръмко си обясняват как не вярват един в друг, какви точно деца ще отгледа и възпита?

Помните ли какви снимки се появиха в мрежата и в медиите, веднага след мерзкото посегателство в Русе? На местния шеф на полицията – имал бил ланец и пръстен, приличал на мутра. Недочакали и невярващи на институциите, медии и политици ни заляха с вълна от маразъм, която ще ни трови още дълго, колкото и да се опитваме да забравим. Какво значение има как изглежда шефа на полицията, ако успее за броени часове да разкрие извършителя? Да, през последните години почти няма знаково убийство или стопанско престъпление с големи последствия, за което да е бил посочен и осъден виновник. И това е гигантски проблем. Но още по-големият проблем е как реагирахме като общество на убийството на Виктория. Същият проблем е и когато Волен си спира телевизята, понеже е недоволен от Валери и пуска надписи „Питайте правителството“. Същият проблем е, когато комшийката на село вика през плета на съседа си: „Абе, Иване, тури една врата на тоя дворен клозет, бе! Децата ни пораснаха, за срамотите станахме!“, а той отговаря, искрено недоумяващ: „Що, ма?! Що да слагам врата, какво може да се открадне от тук?“

Най-отвратителното е, че спекулациите продължават. Те радостно бяха пренесени от политици в чужбина, откъдето да се завърнат под формата на международни упреци към България. И в момента Корнелия Нинова обикаля паланки и градчета да обяснява колко катастрофално лошо е управлението на Борисов. Вчера, в Подуене даже казала, че Борисов си отива, но оставя разрушена държава и „много години и усилия ще ни трябват да я възстановим“. Сега… Станишев и Виденов вече я възстановяваха – не беше много отдавна, та помним. Но не искам да се заяждам, а да попитам: не може ли да се прави агитация, като кажеш, че ще направиш нещата по-добри, а не като обясняваш колко е ужасно положението в момента? Освен, че е по-полезно за вътрешнообщностното доверие, по-хитро е. Във втория случай, все ще се намери да се сети някой, че и ти си част от „положението в момента“. Но, не! Още от времето на филмите за глупавите стражари и смелите партизани, Нинова си вярва, че недостатъците на опонента са нейни лични достойнства!

Ох, спирам я тази тема! Тежка е. И да питам и аз нещо правителството: не може ли да помислим и ние, като канадците… нещо за канабиса… таковата?! Повярвайте, малко спокойствие му трябва на този народ, ведрина, смях и да не мисли постоянно, че ще му откраднат колелото. Слабият канабис много помага в това отношение.

- Реклама -

Коментари