От Дилов-син: За стърчането

Стърчането не е просто триизмерно положение на предмети и хора едни спрямо други. Стърчането неизменно е четириизмерно – и във времето. Да стърчиш по нашите географски, политически и душевни ширини означава неизменно две неща: Господ да те забележи и гаргите да се изсерат на главата ти. Има и мигове – особено жестоки в живота на българите, – когато една невидима коса, държана също така от български ръце, преминава през публичната нива и привежда всичко стърчащо във вид, удобен за панорамна снимка…

В тази история няма панорамни снимки. Картината е зъбата и остра, с височини и пропадания, със стърчащи повърхности, които ще бръкнат на много хора в окото. Тази история е като кардиограма. Получи се такава, защото е искрена.

Когато обръщам поглед назад, виждам много ярки и прекрасни хора, за които си струва да се разкаже. Всички те са забележителни, историите им са драматични, и – удивително – неизменно поучителни. Днес – 12 години по-късно – лошото е простено и забравено, чудесните спомени остават. Всички тези личности: Курумбашев, Камен Воденичаров, Зуека, Тончо Токмакчиев, Влади Въргала, Август Попов, Мартина Вачкова, Нидал Алгафари, Нели Андреева, Християн Ночев, и още стотици други, които сътвориха магиите „Ку-ку”, „Каналето”, „Хъшове” и „Шоуто на Слави” са много, много интересни. Има обаче един, който стърчи. Това е книга за стърчането.

Това е историята на Слави Трифонов, разказана от него самия.

- Реклама -