Лилия Стамболова, текст
Ангел Коцев, снимки

Това е изключителна възможност да го погледнем различно.

Зад гърба му са толкова интервюта, коментари и медийни изяви, отговорил е като че ли на всички въпроси. Аз искам да знам чий огън е запалил неговият огън? „Това е голяма тема!“, реагира. Съгласява се да ми покаже снимки на важни за него моменти и знаковите личности в живота му. Някои от тези снимки впрочем показва за първи път.

„Виж, като млад всеки се пали много – продължава. Аз съм правил какво ли не.“

„Например?“ „Бил съм санитар след единадесети клас в Раковата болница (за да видя как изглежда смъртта), автомонтьор в сервиз „Лада“. Работил съм в Кремиковци и в бригада „Пеньо Пенев“ – с деветнадесет виетнамци, които лъжеха, че са ветерани от войната. Всъщност се бяха измъкнали с връзки от казармата, за да работят в България.“

„Явно нещата, които са те палили – казвам – са…“

„Много са – ме прекъсва. – Опитвам се да пробвам каквото мога в живота и
не съжалявам. Това е добър опит.“

„Тогава да започнем оттам – от кого какво си си откраднал?“ „Да започнем“, казва Дилов.

Целият материал в линка Dilov (PDF)

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение