Оставката на Христо Иванов

Оставката на Христо Иванов – жестомимичен превод от езика на управляващи и протестиращи

Още вчера, прогнозирайки с голяма точност какво ще се случи, от Front-а възкликнаха: „Бедни Христо Иванов, защо не умря при… протеста срещу Пеевски”. 

Този акт е морален, очакван и малко измива срама от лицето на поне част от политическата класа. Той разсейва илюзията, че съставен по този начин кабинет, може да е реформаторски.

Имам удоволствието да се самоцитирам: “Oще при образуването на т.нар. управляващо мнозинство, настоявах, че е по-честно ГЕРБ  да си направят миноритарен кабинет и да търсят подкрепа от останалите партии за по-тежките реформи. “

По-тъжното е, че извън една малка диаспора на жълтите на павета, той ще остане неразбираем за България, както все по-трудно разбираема е цялата политическа тютюмаха от последните години.

И управляващи, и опозиция, и протестиращи не успяват да формулират каузи, зад които да застанат повече българи. Дори очевидното удряне по джоба с цените на винетките, запали съвсем лека искра, а какво остава за неразбираемият за хората казус със състава и начина на избор на Висшия съдебен съвет. Гражданите  знаят, че съдебната система е меко казано неработеща. Не знаят как това вгорчава живота им, отразява се на цените, съсипва изобщо смисъла на държавата. И няма кой да им го обясни, защото всички жестове приличат на жестомимичен превод от глухата политическа класа към немия народ.

Оставката на правосъдния министър – извън знака, който дава за хода на съдебната реформа в България – отваря и врата за неминуем ремонт на кабинета. В него има поне още двама напълно неработещи министри, а като добавим и трайно отсъстващия по болест Вежди Рашидов, смените са  повече от наложителни. Този ремонт пък ще проправи пътя към предсрочни парламентарни избори, защото досегашното състояние – всички топнали хоботче в нектара на властта – няма как да продължи.

Генералният проблем не е в това кои точно от неговите си предадоха Христо Иванов, как ГЕРБ си напазарува послушна опозиция и още по-послушни, тихо папкащи коалиционни партньори. Проблемът дори не е в това, което медиите на Пеевски причиниха на  един човек с общо взето  добри намерения.

Генералният проблем е, че дори утре да има – не избори –  въстание да има, няма да се намери и една Райна, която да ушие байрак! Дори опитите на Слави Трифонов да буди студентите удрят на камък, защото студент на име Хамлет предпочита да се фехтова с Рознекранц и Гилдерщерн на Банско, отколкото да мисли за България.

И сега какво?! Радан Кънев излизал в опозиция. Ще бъдее детска планетааааа!  

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.