Орбан, Cui bono и онзи немец, дето постоянно ми крие чехлите

Да хващаме нещата за рогата, прелюбезни. Позицията на България за Орбан! Това изглежда най-важното и по-значимо от вялия антиправителствен протест, изгонването на Нора от Биг Брадър  и думите на Папата Франциск, че секъст е дар Божий. Не, че не е, но пък сексът на католически свещенници с малолетни ми е трудно да го възприема като Господeн подарък за вярната служба на папистите. Нещо като часовник при пенсиониране?! Ама, знам ли… не случайно се казва, че са неведоми пътищата Му! Аз не съм толкова приближен, че да съм посветен. Твърдят,  че Папата му бил най-близък, неговият „камък тук на земята”, той сигурно знае повече.

Бойко Борисов
Борисов и Орбан при посещението му в България, снимка на правителствената прес-служба

Да се връщаме към Орбан, Борисов и нашите патриоти. Но да предупредя: в края на текста ще разберете, че неизбежно идва онзи германец, дето крие чехлите на бабите – Алцхаймер – и подрежда нещата. Първо да стане ясно: няма правителствено решение, няма официална позиция и ако проблематиката по някакъв начин трябва да бъде заявена в наша държавна позиция, това ще стане най-рано след година, година и половина. До тогава, я Камиларов, я Дина Шнайдерман, както казват цигуларите.  То си беше ясно, ама някой много не иска да го разбере и се налага Борисов да го повтаря под път и над път, че и от Австрия даже!

 Защо е този плач Йеремиев тогава, че България подкрепя Орбан? Каракачанов и Симеонов били казали нещо в тази посока на заседание на Министерски съвет. Те какви неща казаха досега, особено Симеонов!  Верен на собствената си политика, Валери ги казва по-тихо, след 22.30 часа, но въпросът остава открит – трябва ли на всичко да им се връзваме?! И някой иска ли от нас ясна позиция, веднага, тук и сега?  Имаше гласуване в Европарламента, българските депутати гласуваха шарено по доклада на Юдит Сарджентини, който препоръчва мерки срещу начина на упавление на Орбан. Къде е драмата?!

Постоянно използваната опорка, че подкрепата за Орбан била подкрепа за Путин, защото Путин имал интерес от слаба и раздорна Европа е дълбоко комунистическа по своя характер. Даже архи-комунистическа, защото ни отвежда директно до Лениновото „кому выгодно”, което в никакъв случай не е върха на мисленето. Дори диалектическото. Едно нещо може да е „выгодно” и „невыгодно” на повече от една страна едновременно, не ли? Всъщност Ленин цитира Цицерон, който пък цитира юриста Луций Касий и неговата постановка „Cui prodest? Cui bono?” Не че има някакво значение – докато спорили в римския сенат кому е изгодно, дошъл унгарецът Атила и ги изпратил всички да гледат кокошки…

По-добре е да се попитаме  на кого е изгодно непрестанно да се поставя на дневен ред тезата, че политиката на България е проруска и антиевропейска. Повдигането на казус „Орбан” в момента е точно такъв напън. Винаги съм твърдял, че ако темата „Русия” можеше да прави ток, щяхме да сме закрили всички ТЕЦ-ове и АЕЦ-ове и да изнасяме с пълни шепи електричество за комшиите. Политиката ни отдавна не е проруска, а просто е принудена да се съобразява с мастондонта, от когото зависи енергетиката ни, военната ни промишленост, а и изобщо оцеляването ни, щом сме имали глупостта да направим държава точно на този кръстопът. В голяма степен и поради факта, че ЕС не полага достатъчно усилия, за да осигури ефективни алтернативни източници. Явно не му е изгодно да го прави, след като може все още сравнително евтино да използва Русия като суровинна база.

За наша  жалост, от Стамболов насам, България винаги се е  движила по тънък лед, а зад нас – мечка.

Днес,  спорът каква е мечката – гризли, или руска – е второстепенен въпрос, важен най-вече за тези, които се прехранват чрез постоянното му поставяне… Първият е, че мечката е тежка, а ледът  –  тънък. Или както се пее в един чалга-опус: Животът зло е куче, а синджирът му – китайски!

Мултикултурната майка на Европа - Меркел
Мултикултурната майка на Европа – Меркел

Орбан е изключително важна и приятна тема за Европа. Да, не се шегувам!  Както и гръцката криза, мигрантите, брекзит и т.н..  Без теми като тези е немислима бъдещата силна и обединена конфедерация, в каквато Старата госпожа жаждува да се превърне. Просто всяка една система се развива чрез кризи. Никой не се е развил, гледайки Биг Брадър и подпръцквайки на дивана! За бъдеща Европа случаи като Орбан би трябвало да са лесна хапка, каквато например беше Рос Перо за американската избирателна система.  Фигури като Качински и Орбан ще се появяват неизменно, докато има фигури като Меркел. Нормално. Класически закон на механиката и не е нужно да ти пада ябълка на главата, за да се сетиш!

Основните критики към Орбан са заради влиянието на изпълнителната и законодателната власт върху съдебната. Това само унгарски проблем ли е? Защото в България го няма, или  пък в Румъния?! Или в Италия…  Да припомняме ли историята на онзи симпатичен Дон Жуан – Силвио Берлускони?!!

По-забавният въпрос, върху който си струва да поумуваме е, ще зачита ли ЕС правото на лош вкус и лош избор на своите членове? Ясно, че ще трябва да ги зачита, въпросът е до кога и доколко. Защото до момента Орбан не е попречил на някаква обща европейска политика, в която и да е област. Просто е популист,  ястреб по отношение на мигрантите и последователно неглижиращ съдебната система, което изобщо не е новост за Европа. Не казвам, че е добро и не трябва да му се противопоставят мислещите хора. Както и на закриването на университети или на обявяването на всеки отделно взет евреин (Сорос) или пък евреите като цяло за всички беди на света!

Впрочем Орбан  и по отношение на Русия е доста твърд, което прави още по-смешни опитите на нашенските либералковци да съшият двете теми. Европа не е слаба и става все по-силна след всеки подобен казус. И свидетелство за това е, че от почти десетилетие насам Прекрасният нов свят е… именно Старата Европа. Бежанците нещо напоследък  хич не бягат в Америка. За  Русия или Китай пък да не говорим. Европа, та Европа. Дори  Унгария на Орбан предпочитат, само и само да не са в Сирия, Афганистан или някъде другаде, където шетат Големите умиротворители.

Кризата с мигрантите е безспорна и безспорно полезна.  Както безспорно е, че Европа в цялата си история е била заливана с мигранти, някои насилствено дори довеждани от Африка и Азия. И това е част от нейната политическа, етическа, културна, че и религиозна идентичност. Пък да попитаме нещо загрижилите се за моралните и християнските ценности: ако една етична система не успява да издържи на, да предположим агресивното отношение, на няколко десетки хиляди друговерци, всъщност тя струва ли си да оцелее изобщо?!

Ако не ме лъже паметта целия християнски пантеон, не е ли изпъстрен с имената и изображенията  на героично устоявали вярата си личности и общности? Хайде, да не е целия, но католическия и православния – със сигурност!

Като рекох памет, да припомня, че днес е международния ден за борба с Алцхаймер. Като споменем името на германския психолог и  невропатолог Алоис Алцхаймер, който открива болестта през 1906-а, все за вицове се сещаме, но нещата никак не са розови. Прогнозите на Световната здравна организация са, че след 20 години всеки 90 човек на планетата ще бъде засегнат от болестта. Ако погледнем симптоматиката, то май вече цялата ни политическа система е засегната. Преценете сами:

  • Загуба на памет и проблеми в ежедневието и в работата (президента май забрави за указа за Младенов)
  • Трудности за припомняне на обикновени неща (правителството, пък, май забрави, че трябва да го пита)
  • Проблем с говора (пуснете си петъчния парламентарен контрол, или Биг Брадър)
  • Дезориентираност от време на време (да не кажем постоянна)
  • Проблеми с абстрактното мислене (това май е вродено на над 50 прооцента от състава на парламента)
  • Смяна в настроението и смяна в характерните особености на личността (това се нарича политическо преориентиране)
  • Загуба на инициатива (известна и с политически коректния термин субсидиарност)
Португалски плакат за Алцхаймер
Португалски плакат за Алцхаймер

 Алцхаймер е метафора на времето, когато световното информационно надвикване ни поставя в позицията на постоянно забравящи важни неща. Няма да се уморя да припомням например, глупавите обяснения за катастрофата край Своге! Докато обвивянавахме пътищата  колко още народ загина? Не ли очевидно, че над техническите проблеми стоят проблемите с т. нар. задкормилна уредба? Абе, защо не чух Лили Попова да се изказва по темата? Да не съм пропуснал нещо?!  Не беше ли тя министър, когато трябваше да се променят стандартите за проектиране на пътища?А преди нея Росен Плевнелиев – липсва ми категоричния му тембър по темата! Десислава Терзиева, Екатерина Захариева – на два пъти при това – при Райков и при Близнашки. Сигурно забравям някого в тази поредица. Евгени Чачев, например. Той май е съветник сега точно по тези теми.  Може и да забравям някого. Дано не е Алцхаймер, макар че казват, че в сравнение с Паркинсона, бил за предпочитане – по-добре да забравиш, че си изпил ракията, отколкото да я разлееш! Та да си сипем по едно и да видим какво има да става още до края на седмицата!

- Реклама -

Коментари