Ницше в Самоков и картофите на дните

 Dilov.info

Да, прелюбезни, изглежда всички сме на местопрестъплението на собствените си житейски катастрофи и усилено търсим оцелели. Или поне писмо в бутилка…

Има едно особено струпване на обстоятелствата: циганско лято, изпълнено с носталгия;  избори; 30 години от 10 ноември;  Нощ на Вси светии, която се превръща в Ден на народните будители; писмото на Ицо Хазарта до феновете и десетки писма на градската десница до Ицо Хазарта… Уж много значения, много символи, а смисълът се разхвърчава като прокажен на въртележка.

Твърди се, че съществува апокриф от средата на 19 век, озаглавен „Ницше в Самоков”. От него са останали само откъси, предавани като устно творчество. Според експерти, ръкописът „Ницше в Самоков” се занимава с това бил ли е Ницше в Самоков и какви биха могли да бъдат причините да не е бил. Едно обаче е вън от съмнение: Ако е бил Ницше в Самоков, то най-вероятно е щял да каже: „Истина, истина ви казвам, ако дълго копаете картофи, картофите ще ви закопаят!”.

Малко хора обръщат необходимото внимание на въпроса бил ли е Ницше в Самоков. Повечето се занимават с това, защо Ицо Хазарта е бил в Самоков и как така самоковлийка, като Фандъкова, ще управлява София за четвърти път. Въпроси, вън от съмнение важни, но главното остава скрито – картофите! Този благороден зеленчук, спасил от гладна смърт повечето европейски народи, също както смисълът на дните, е заровен в калта.

Картофоберачи на Ърнест Риг

В Самоковско се разказва следната история: Един местен селянин получил внезапно криза на смисъла. В смисъл, казал на жена си:

– Таковал съм го тоз живот! Какъв е смисълът да ставам в пет да ходя да вадя картофи?! Утре няма да ставам, ще спя до десет, ще се умия на герана, ще си направя кафе… А в 12 ще ида в кръчмата и ще се натряскам отрано!

Съпругата му, корава самоковлийка, само свила рамене. Но сутринта, като почнала да го бута в пет за картофите, той ѝ изръмжал: „Разкарай се! Имам криза на смисъла!”

– Ама, Иване, бе?! Кой ще прибира картофите!

– Който ще! – троснал се мъжът ѝ и се обърнал на другата страна.

Жената, проклела орисията да се омъжи в Самоков, нарамила мотиката и тръгнала. А Иван, както бил обещал, спал до десет, даже до единайсет и половина! После се умил на герана, изсърбал едно шербетлия турско кафе и в дванайсет нула-нула вече бил в кръчмата. Гледали го съселяните му, гледали го как надига мастиката с вода, мътна като живота и по едно време му подхвърлили: „Абе, Иване, бре! Жена ти сама на картофите?!”

– Сама – отвърнал Иван – аз имам криза на смисъла!

– Бе тиии, хубаво имаш таковата… как го рече, ама той и Никола с нея! Ще вземе да я натакова теб като те няма!

Сепнал се Иван, замислил се, после отсякъл:

– Ще я такова, ще я такова, колко да я такова?! Пет минути! През цялото останало време ще вадят картофи!!!

Ницше в стветлината на нашия опит

Защо ви ги разказвам тези ницшеански самоковски притчи?

Защото налудувахме се по изборите, някои получиха тежка криза на смисъла, а някои все пак ще трябва да вадят картофите. Както се очертава в София ще е пак самоковлийското Данче, а т. нар. градска десница ще се бори с кризата на смисъла. Както обикновено. Добро, или лошо е това не знам. Фандъкова мина през толкова кризи и добре, или зле, всеки ден рови по малко из софийската кал. Вероятно някой може по-добре, но очевидно не успява да убеди софиянци. Ето, този симпатичен зелен Че Гевара – Бонев не се занимава с кризи на смисъла. И успява. Но нямайте съмнение, че ще го споходят съмнения. Метеоритното му появяване на изборите в София допринесе повече от поредната криза на смисъла за градската десница. Например за първи път в новата история ДПС ще имат съветник, защото той не поиска да си направи листа и да вкара в общинския съвет още десетина като него. Тогава вече щеше да е сила! Сега ще е пак публицистика. Не, че публицистиката е лошо нещо…

От кризата на смисъла най-много го отнесе Хазарта! Ще го помни този Самоков дълго. От безгрижен градски поет внезапно осъмна с цялата съдба на десницата връз крехките си рамене. И правилно – не може само генерал Наско и Христо Иванов да са виновни! Хазарта е виновен, а останалите – както обикновено… Да перифразираме Илф и Петров: железните бедра на градската десница пак ще устоят на натиска на ГЕРБ.  Всеки си вади картофите от неговата нива, както умее. Ицо е поет, а поетите никога не са виновни. Основното им предназначение е да са опозиция. На всичко. Дори на гравитацията. А поезията на Хазарта има пророчески свойства за онези, които слушат внимателно. Изпя ли ви:  „Имаш нов проект/ демек си архитект/ респект”? Изпя ви. Вие чухте ли? Не чухте!

Празнуваме днес Денят на народните будители. Вече 110 години се упражняваме върху това кои са те, с какво се отличават от другите и как точно са ни събудили. Въпреки че всички телефони вече имат аларми, една позната продължава да си кара на будилник. Просто това е единственото нещо от мъжки род, което успява да навие нощем… Мислите, че се подигравам ли? Не. Вижте внимателно лицата и имената на тази, които честваме днес като народни будители. Единици са тези, които не са преследвани и хулени приживе. Затрупани от картофите на дните, постоянно губим смисъла на общоживеенето. Водим тъпи махленски войни, делим се по най-идиотски начин и все повече намаляват онези, които мълчаливо вадят ценното от калта… Бил ли е Ницше в Самоков?!  Няма значение – важното е от време на време да се сепваме, за да не ни закопаят картофите.

„Човекът е въже над пропаст” – пише Ницше, а ние не само ситним по това въже от Звяра към Свръхчовека, но и сме нарамили чували с картофите на отминалите дни. Пък и ни остава време да се сритаме един друг, та да не вземе някой да премине.

- Реклама -  

Коментари