Непосилната лекота на водата

Или колко е важно да ходиш на места,

да срещаш хора и да правиш неща

Изобщо не пиша тези редове, за да се похваля, че съм чел Милан Кундера. Под водата е нужно да си чел за парциалното налягане, а не Кундера. Това не е просто отделното налягане на всеки газ в сместа. Това е метафора за собственoто ти присъствие в света, под и над водата. Основен житейски принцип, символ-верую и необходимост, без която животът ти се превръща в нещо като състоянието на Майкъл Джексън в момента… Дори да е интересно на световните медии, няма атмосфера. И една атмосфера няма, камо ли двеста…

Любен Дилов синЛекотата е измамно посилна

Всичко под водата е по-леко. Дори хеви-метълът е по-лек под водата, както и тежкото наследство, оставено от кабинета Станишев. Бойко Борисов да потопите и той даже ще олекне и ще започне да изспуска весели мехурчета нагоре, които иначе – когато е при Бареков, например – не се виждат. Под водата, както казва поетът, лесно път се ходи и леки са световните несгоди. И както всяка лекота и тази е измамна, прелъстителна, опасна. Никоя любов не може да те завлече така, както подводната лекота. Под водата се полудява, както никъде другаде. Дори хората, които са гола вода, под водата изглеждат достолепни, тържествени и важни. Движенията им са изпълнени със смисъл и съдържание. Потъванията и изплуванията са еднакви философски категории под водата, а нормалното състояние на тялото и душата е реенето. Да се рееш, означава не просто да имаш добра плаваемост. Означава постепенно да ставаш едно с водата, която така или иначе съставлява 90% от твоето тяло и природа. Да се рееш означава да си себе си, така, както никога не си бил. Носим 90% море в нас и съвсем малко ни трябва, за да го усетим и проумеем. Да заживеем с приливите и отливите на собствената си същност, а не с приливите и отливите на фондовата борса. И цялата тази прелест и лекота са измамни, защото уви – отдавна вече не сме едно цяло с морето и ако искаме Любен Дилов синда се завърнем, трябва да се откажем от всичко, ама наистина от всичко човешко…

Голямото изравняване

Изравянване, изравняване, изравняване!” – това ще ти повтарят инструктурите по гмуркане през първите дни. Повтарят го с такава страст и постоянство, че започва да прилича на политически манифест. Ако не успееш да изравниш, може да се върнеш малко назад и пак да пробваш. В живота, на сушата няма как да стане. Няма как да се върнеш малко назад и пак да пробваш – иначе всички щяхме да сме тотомилионери. Или щастливо женени.

Или… изобщо щастливи. Изравняването е щастие, достъпно за дълбочинните и височинните хора. Тези на кота нула могат да се занимават само със социалните неравенства. При щастливото

Любен Дилов син

изпукване на ушите под водата всички наши глупости и мънички делнични злодейства ни напускат като малки мехурчета. Главите стават леки, просветлени и всички наистина са равно изцелени от онова, което на повърхността наричат „големия син аспирин”. Можеш да изравниш ако стиснеш носа си, или ако преглътнеш, или… всеки си намира начин. На повърхността ако преглътнеш нещо можеш само да изравниш собствената си незначителност с тази на останалите. Колкото и да стискаш носа си и да духаш в него, най-много нещо сополиво да се получи… Казвам ви, изравянването под водата е повече от политически манифест. „Свобода, братство, изравняване” са казвалифранцузите, но при превода се е променило на „равенство”. Няма равенство, хората не са равни! Дори по различен начин изравняват. Французите знаят. Не случай Кусто е французин…

De profundis,

влечението на бездната

Aко достатъчно дълго гледаш в бездната И бездната ще погледне в теб, казва Фридрих Ницше. Авторът на „Човешко, твърде човешко” никога не е се е гмуркал освен в бездните на разума си, но текстовете му са като писани в състояние на азотна наркоза. „Истина, истина ви казвам – кален поток е човека и трябва да си море, за да приемеш човека у себе си”. Така казва Заратустра. При преводът може и да се загубило нещо, но смисъла е този. Всеки гмуркач ще ви каже за калните потоци и колко незначителни са те в морето. Как стремежът към бездната ги помита за час от секундата. Няма гмуркач, който да не е изпробвал разумните граници на собствената си издържливост, спускайки се надолу, заблуден от измамната лекота на намаляващата с всеки метър необходимост да дишаш. Под водата не само гравитацията ни се струва навик, от който можем да се откажем. След определена дълбочина и дишането ни се струва досаден навик… Влечението към дълбокото, безвъзвратното влюбване в границите с безграничното. То поглъща не само поети и философи, поглъща и водолази, колкото и да са подготвени точно срещу това. Дори световните рекордьори по дълбочинни гмуркания като Джон Бенет, например. Първият преминал границата от 300 метра. Затова и дълбоочинната еуфория се превръща често в метафора. Като в това стихотворение на Блага Димитрова:

„Седя в чакалнята и зяпам през прозореца.

Потъвам постепенно като водолаз

 все по-дълбоко във вълните на мъглата.

Явлението дълбочинна еуфория

на близо 70 метра глъбина

 при мен настъпва към 70 години.                     

Човек изпада в транс, в пияно състояние –

изхвърля си дихателния апарат,                        

като хриле излишни. А пък аз изхвърлям

надеждата като измамно оперение”

Блага е казала в строфи това, което иначе звучи  така:  „Начално  азотно  опиянение започва при налягане 0.4 МРa (мегапаскала). Признаците     са   намален     самоконтрол, повишена разговорливост и безпричинен смях. Възникват и противоположни реакции – потиснатост, страх. При парциално  налягане  0.5-0.6  МРа  се развива състояние сходно с лекото алкохолно опиянение,   подчертават   се   по-горните симптоми, водеща става еуфорията, повечето водолази остават работоспособни. При  парциално  налягане  0,7-0,9  МРа  се нарушават координацията на движенията, разтройство на общата ориентация, подтиска се съобразителността, усилва се  чувството  на  опиянение,  губи  се работоспособността. Водолазите      лошо изпълняват  или  не  могат  да  изпълнят работата  под  вода,  губят ориентация  и контрол над водолазните съоръжения, извършват необмислени действия, които водят до аварийни ситуации. При налягане на  1-1,2  МРа  се  появяват  зрителни  и слухови халюционации, след което, загуба на съзнанието и наркотичен сън” ( доц.д-р Валери Стоянов за psychologyjournalbg.com).

Медицинската терминология не е в състояние да опише гласът, идващ от бездната, зовът De Prоfundis , нашепващ спомени за друга наша същност отвъд надеждата и разочарованието, спомени от околоутробниите  води  на човешкото начало. Дълбочинната еуфория не е някакво азотно опиянение. Това е нахлуващ спомен, който ни подготвя да се завърнем там, откъдето сме излезли…

За курсовете на PADI

или колко е важно да ходиш на места, да срещаш хора и да правиш неща

Толкова за подводната философия. Мога да продължавам безкрайно, но по-добре всеки да открие своята си песен на водата, защото въздействието и е общо и – същевременно – свърхориинвидуално като уникалния генетичния код. Останалото го пише в PADI. Не се дразнете от привидното малоумие на някои формулировки в курса. Колкото и глупави да ви се сторят по време на обучението, след време ще започнете да откривате у тях неподозирана мъдрост. Мъдрост, до която може да достигнат и учителят по дзен и безпросветният американски турист, записал дайвинг-курс на Бахамите. Глася се да напиша философски речник според PADI, но това ще стане по-нататък, защото изисква тежка подготовка и сравняване на учебниците на различни езици. Сега искам да се спра на основното послание. Всеки междинен курс завършва с откритието, че гмуркането дава възможност да „да ходиш на места, да срещаш хора и да правиш неща”. Ако случайно ви стане скучно под водата, според PADI, това може да означава само едно – не правите неща. А нещата трябва да се правят! Затова – стане ли ви скучно – веднага си направете минитест: „На места ходя ли? Хора срещам ли? Неща правя ли?”. Честният отговор на тези три въпроса ще обрисува относително точна картина на духовната ви нищета. Но аз съм сигурен, че веднъж преминали 15-те метра, никога няма да ви хрумне да си правите минитеста на PADI. Защото където и да ходите, каквото и да правите, минете ли 15-те метра, започвате да срещате себе си. Да се гмуркаш, означава не друго, а да се приближиш до себе си.

Желая ви щастливи срещи.

Просто не забравяйте да дишате, да ходите на места, да срещате хора и да правите неща.

- Реклама -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.