Мятащи се девици

Нито са девици, нито се мятат, но пък учат онлайн

dilov.info

Приемаме, прелюбезни, че българите имаме два основни култа – да не настинем и да не се минем! На тези  два олтара на националната тревожност всеки ден поднасяме щедри дарове. И днес сме силно обезпокоени – защото от една страна – грип (да не настинем), от друга – мерките ще продължат до 31 януари (да не се минем). Особено положение, както казват руските класици, човек не знае чай ли да пие, или да се обеси. Търся думи за съчувствие към сънародниците, но ми хрумва само препоръката, че ако съседът ви поиска назаем табуретка, въже и сапун, най-вероятно няма да ви ги върне!

Но има и трети олтар  на националната тревожност – да не се изложим пред чужденците! Знаете какви грижи се полагат в тази посока! Дори в менютата „запеканка с кашкавал“ се превежда като „констипейшън уит йеолоучийз“, само и само да не се изложим! Ето правителството гълта страшни жаби всеки ден, защото от една страна не искаме македонците да ни се качват повече на главата с глупостите за македонско малцинство в България, от друга страна пък – излагаме се пред чужденците в ЕС, като новия европейски мърморко. Роля, запазена през последните 23 години за гърците…

Особено и исторически  чувствителни по темата с „излагането“ са българските моми. Фолклорът ни свидетелства, че през време на Възраждането, щом ги загледа някой чужденец и те веднага са тичали да се метнат някъде, по възможност от по-високо. Затова и цялата национална топонимия е препълнена от момини скали, момини проходи, момини чукари, момини долове, момини пропасти, момини дупки. Дори една от победителките на в неделя приключилия конкурс  Playmate of the Year e  именно от Момин проход…

И повярвайте, изобщо не става дума за онези момини дупки, по-скоро отверстия, за които си мислите! Не! Става дума за мрачната традиция, щом момата бъде пожелана от другоземец, веднага да намира някое по-високо място, от което да се хвърли! Имаме и ансамблови скокове. На нос Калиакра, например. Не ми се мисли какви лоши очи са ги загледали, та да се метне цял отбор напети моми от високите скали! Фолклорът ни също е пълен с трагични песни по темата. При това не само възрожденския фолклор! Модерният също. Ето – когато чуете за пръв път куплета „покажи на тийя ора как ся мяташ…” кое е първото, което минава през главата ви? Коя мисъл? Сигурен съм, че не е мисълта, че родното на Кристо Габрово е бил индустриалната столица на България, българския Манчестър, така да се каже?! Не! Представяте си мома, която се мята, за да не се изложи пред чужденците!

Нашите моми са най-красивите, но защо е било нужно, щом ги загледа някой чуждоземец, те да търчат да се хвърлят отвисоко. И колкото по-високопоставена е особата в народната памет, която е хвърлила око на местната девица, толкова от по-високо се хвърля самата мома. Пълководци, везири, че дори и султани са проявявали постоянни щения към напетите български моми. Вярно  е – не можем да отречем – българките са хубави. Те са най-красивите жени в света! С изключение на Жени Калканджиева. Тя е шеста в света!

Особено красиви са българските в сравнение с туркини и гъркини. В крайна сметка, най-яркото доказателство, че Омир е бил сляп е това, че е описал красива гъркиня – хубавата Елена. И съвсем достоверно е отбелязал, че заради една по-хубава местна – при това не мома, а парясница – десет години се е изпотрепал целия античен свят. Това Ахил, това Патрокал, това Аякс, това Хектор и Парис – цвета на интелигенцията е избит, заради една никаквица! Но, забележете – Елена си седи на крепостните стени на Троя и през ум не и минава да се метне отгоре, че да се свърши и война, и чудо. Докато нашите моми са отговорни – загледа ли ги някой и… тичат към нос Калиакра, или към някой хотел  в Дубай,  да е поне 75 етажа…

И друго ме мъчи, освен въпроса откъде тази суицидна наклонност у нашите прабаби? Къде се е дянал този дух днес? Да сте чули наскоро някоя девица да се е хвърлила от последния етаж на „Маринела”, защото я е пожелал богаташ-неверник? Днес, не доброто възпитание пречи на девойката да седне веднага в скута на прехвърлил петдесетака арабин-собственик на автокъща, а … жестоката конкуренция. Или девичата гордост се е изпарила в наши дни, или нещо в историята не е съвсем така. Според по-патриотични историци, прабабите ни са предпочитали масово скоковете пред ласките и лукса в харемите на неверниците, защото си имали обеца на ухото след случая с Кера Тамара. Именно за нея, а не за Гюлчичек Ханъм се твърди, че е една от съпругите на Мурад Първи и майка на прочутия Баязид Йълдъръм (Светкавицата) –– потрошил по-късно половин България, че и Търновград…

„Я да са си метна аз, – сигурно са си казвали момите – че ще взема да родя някой Йълдърм да потроши градеца. Таман смениха калдъръма по „Граф Игнатиев“…”

Другото ми обяснение се корени в тежкия живот на момите през Възраждането. Свидетелство за това е песенния фолклор – всички тия весели песни, дето ги знаете -”Калугер ми смига мамо” например – са измислени по-късно. Истинските момински песни са бездна от мъка и страдание. Да вземем Лазаровден. Плетат венци и ги хвърлят в реката, за да видят лика на любимия във водата. Удавил се е завалията предишната нощ! Или носят мълчана вода – от вкъщи до кладенеца, наливат, носят обратно, слагат на прозореца в менче и чакат цяло денонощие да се смълчи водата. И всичко това без да издадат дума – без да говорят, без да постват в инстаграм и фейсбук, без смс-и. Това не е ли мъка нечовешка?

И при комунизма е било същото. Мъка! Реди се момата сутрин на опашка за хляб и мляко, после се реди на опашка за автобуса, после се реди на опашка да си плати тока и парното, после се реди на опашка да си купи дрешка от Брешка, и накрая идва некакъв с харем и ѝ вика: айде да ми станеш трийсет и третата жена! Е… сега и за к*p ли на опашка да се реди?! Ами, как няма да се метне, горката!

Сигурно се чудите откъде са ме споходили тези, съвсем не предколедни мисли. Гледам по-личните ни моми и млади майки в социалните мрежи и установявам, че към всички несгоди, към цялата 13-вековна историческа и трагическа вина, която мъкнат на изящните си плещи, към тежестта на силикона, напоследък се е добавила и невероятната мъка на онлайн-образованието. Прелюбезни,  вие, които сте пощадени от това чудо, знаете ли как протича един онлайн час по пеене, когато домочадието отказва да си сложи слушалките пред компютъра? Да ви припомня думите на Марк Твен, когато за пръв път го завели на италианска опера: „Не съм чувал такива звуци, откакто изгоря приюта за сираци в Тенеси“.

Специално спално бельо в помощ на дистанционното обучение

Ще речете, дистанционното образование  е лесна работа. Пак по цял ден седиш във фейсбук, тик-ток и инстаграм, но не с обувки, а по пантофи. Не е така! Мъка е!  Тъкмо се успокоиш, че 32 години си преживяла, без да се налага да изчисляваш котангенс и – хоп – дистанционно обучение! В стотици хиляди български домове, младите жени са подложени на масирана география, история, математика, пеене, че дори и онлайн-физкултура. Това съвсем скоро ще избие на някъде, казвам ви! И не искам да си представя накъде.

Супер силата на съвременната млада жена – онлайн обучението
- Реклама -  

Кажете Вашето мнение