Минималната работна и професионалното спасяване на планетата

Dilov.info/Любен Дилов син

Заплатата, прелюбезни, е онази минимална сума, която ви накара и през първата седмица на новата година, сутрин да отидете на работа, вместо на барикадите. Има нещо недоизмислено в света: купувате си кола, за да можете по-лесно да ходите на работа, а ходите на работа, за да изплатите колата?!! Ето, на барикади никой не ходи с кола. Напротив – често колите се използват за построяване на самата барикада…

Сакън, да не си помислите, че ви подсторвам за някакви разрушителни мисли и действия. И да се опитам, нямам как да се меря с Фейсбук, например. Не! Искам поговорим за увеличението на минималната заплата. Не съм икономист и може би за това не разбирам какъв е смисъла изобщо на този странен индекс – „минимална работна заплата”. Наистина не знам за какво служи, освен за занимавка на статистиците. Тук работата е като твърдението, че делфините били единствените същества, освен човека, които правили секс за удоволствие. Не е изяснено, за собствено удоволствие ли го правят, или за удоволствие на наблюдаващите ги ихтиолози.

Наясно сте, прелюбезни, че каквато и заплата да ни дават, тя винаги е минимална спрямо представите ни за собствените значимост и принос към работата. Вие, ако сте чули някой да казва: „Заплатата ми е прекалено голяма за работата, която върша”, моля – запознайте ни с този човек – да го направим поне президент на Републиката. Защото – ако не друго – то точно президентът на републиката има пълно основание да го каже. Той казва други неща, разбира се. Хубаво е секунди преди Нова година да си припомниш, че „липсата на възмездие и справедливост разколебава вярата ни в утрешния ден”. Абе, изобщо – човек звучи гордо, както е казал знаменитият руски писател. Освен ако не го ритнеш в топките – тогава звучи по много смешен начин. Или пък ако е от Симитли – там винаги е много смешно, не само когато „слънце грее, дъжд вали…”. И в новогодишната нощ е било смешно, когато кметът и най-известният местен бизнесмен влезнали в ръкопашна схватка по повод пиратките.

Връщаме се на минималната работна заплата: защо държавата трябва да определя нещо, което по принцип е плод на основния пазарен механизъм – търсене и предлагане? В краен случай, държавата би могла да се произнася за минималното възнаграждение в своя си сектор – държавни и общински служители. От всички – близо 3 милиона и 300 хиляди заети в България, по-малко от една пета са в т.нар. обществен сектор. Останалите работни места се генерират от частния бизнес. А и заплатите на общинарите също трябва да са си политика на общините. Няма как да има еднакво заплащане в София и село Злокучене, нали? Но, айде – да речем – общинарите зли кучета ги яли!

Минималната работна заплата е страхотен бич за по-бедните общини, а пък за работодателите – мощен стимул да поглеждат по-често към сивия сектор. Т.е. да наемат неофициално работници. Те пък хем работят, хем се водят безработни. Като прибавим и увеличените възнаграждения и осигуровки на държавните чиновници, в крайна сметка набъбва не благосъстоянието, а масрафа, който всички ние трябва да покрием с данъците си…

Всъщност, сега като се замислям, хубаво е да водим точно такива спорове: да съществува ли минимална заплата, или дали да не приемем четиридневна работна седмица (ще се отрази крайно положително и на потреблението, и на заетостта) и да не допускаме полит-аутисти като Нинова да ни задават дневния ред. Според нея един вот на недоверие рязко ще свали напрежението от водния режим Перник(?!!)

Исус не само спасява, но и спестява за онези, които я карат на минимална работна заплата

Годината започва и с друга блага вест, освен увеличението на минималната работна заплата: след Грета Тунберг и принц Уилям се включва мощно в спасението на света. Дано не прозвучи светотатствено, ама след Спасителя, чийто рожден ден празнувахме преди 10 дни, броят на спасителите експоненциално нараства. Програмата, която кралското семейство обяви – „Earthshot” – е консултирана с над 60 организации и експерти по опазване на околната среда. Земята скоро ще започне да се задушава от спасители, а и годишното потребление на енергия нараства значително, понеже офисите им денонощно работят. И още една много интересна закономерност: почти е невъзможно да откриете спасител на света или радетел за опазване на околната среда, който да работи на минимална работна заплата…

Откъде, прелюбезни, ще се запитате, тази ярост към природозащитниците, която се наблюдава напоследък? Ако не ярост, то поне сериозен присмех… Темата само изглежда забавна, всъщност е доста сериозна. Един голям български поет (Господ здраве да му дава още дълги години!) беше написал, че няма по-голям враг на религията от бездарните попове. От „Рейнбоу уориър” насам природозащитниците полагат сериозни усилия да станат неприятни на целия свят. И колкото и да приемаме, че те, завалиите, са станали жертва на ужасяващи кампании, платени от богати замърсители на околната среда, все пак собствения им принос е значителен. Както са я подкарали, скоро ще се намери някой да напише, че и „екологията е опиум за народите”…

А, може би, нещата не са толкова сложни. Има достатъчно сериозни учени и научни центрове по света, които постоянно задават стандарти за опазване на околната среда. Стандарти, които да се прилагат в производствата, в градския живот, в селското стопанство. От спирането на ДДТ-то насам, те са неизменна част от живота ни. Дори и в не много напреднала България.
В повечето цивилизовани държави екологичното образование присъства сериозно в училищните програми. И никъде тези стандарти не са предвидили екологията да се превърне в обществена пералня за публични средства и индивидуални индулгенции. А това, което се получава в момента е, че гласът на сериозните учени потъва в невероятната какофония, създавана от професионалните спасители на света и природата.

И точно на това място, смятам да направя едно революционно предложение. Ако се приеме, светът ще стане едно наистина по-защитено място: всички професионални еколози по света да работят само и единствено срещу… минималната работна заплата на съответната страна. Така, извън учените, с екология ще останат да се занимават само онези, които наистина не могат без това. Предложението ми може да изглежда наивно, но чунким еко-предложенията, които ни заливат всеки ден не са? Сега ще го преведа на шведски и ще го разпространя по целия свят посредством лястовички, направени от рециклирана хартия.

Ето, заради такива разсъждения, прелюбезни, не ми остана време да постигна нещо по-значимо в политиката. А това – съгласете се – е истинско щастие за всички ни!

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение