Интервю на Петър Гаргов с Любен Дилов-син

Жури сте в предаването „България търси талант“. Има ли таланти в България?

Жури съм от самото начало на предаването. Т.е. следя го повече от десет години и това е вън от съмнение. А и от много други прояви на талантливи българи и у нас, и в чужбина – успехът на младата госпожица Бакалова в „Борат 2”, но да не изреждам. Това е факт, вън от съмнение.

Защо талантливите хора нямат досег до публичните пространства, както е логично да бъде?

Напротив. Имат повече от достатъчно. Просто са различни форми, а и съгласете, че социалните мрежи предоставят възможност за светкавична популярност, немислима в предишни десетилетия. Днес повече от всякога един талант може да бъде забелязан.

Какви послания отправя съвременното изкуство към възприемателите?

Не мисля, че е по-различно от това, което е отправяло по времето на Шекспир или Чосър. Сблъсъкът между индивида и обществото, любовта, която неизменно е под обсада… Това са няколко архетипни сюжета, които се „въртят” от столетия – „Едип-цар“, „Антигона“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“, „Хамлет“… можем да ги открием навсякъде. Бунта на младите срещу старите, например… И посланията са горе-долу производни на тези архетипи.

А съвременната журналистика?

Тук е по-сложно. Днес медиите са различни както никога досега поради революцията на социалните мрежи. Всеки човек е медия; знаете, един от основните закони на журналистиката е, че медията е медиаторът. Или – съобщението е съобщителят. Границите се размиват много, защото всеки може да е „съобщител”, но в същото време тези граници съществуват. Особено битката с фейк новините ги детерминира всеки ден.

Поезията или прозата оказват по-силно въздействие върху съвременните читатели? Защо така мислите?

Меметата май са най-силни в момента. Всъщност само привидно изглежда, че поезията въздейства по-емоционално… Мисля, че няма такова състезание и е трудно да бъде определен победител. Поезията, вид древно разказваческо изкуство, и меренета реч вероятно са били способ за по-лесно запаметяване. Менестрелите и бардовете всъщност разказват истории, епоси. Дори с журналистите можем да ги оприличим, защото така са били пренасяни „новините” в древните времена.

Какво не харесвате и какво не одобрявате в съвременната поезия?

Странен въпрос. Тя няма едно лице, съвременната поезия, за да бъде харесвано и
нехаресвано. Има милиони лица, различни гласове, форми, съществувания. Повече я харесвам…

Кое е любимото Ви стихотворение?

Не мисля, че бих могъл да имам любимо стихотворение. Хиляди са… Лилиев особено много обичам, модерни руски поети има страхотни. Както и класици. Чета доста руска поезия в оригинал. Модерни български, включително от ъндърграунда… Ето Ви едно велико четиристишие на Аци:

Иисус идва.
Изглежда зает.
Носи две ябълки…
И пистолет.

 

Защо в съвременната литература няма поети като Шекспир и Пушкин или като Ботев и Яворов?

А може би има. Необходимо е време да разберем, че са подобни. Борис Христов, Добромир Тонев… Мисля, че техни стихотворения ще останат в паметта на българите дълго, много дълго.

Защо в съвременната литература не се раждат герои като Дон Кихот и Хамлет?

Говорих вече за архетипите. Те винаги се раждат с нови лица. Нима Холдън Колфийлд не е един Хамлет от 50-те години на миналия век? Или пък „Старецът и морето“ на Хемнигуей не повтаря трагичния сблъсък на Дон Кихот с действителността, но без комичния елемент? Дайте им 200-300 години и тогава ще говорим пак, ха-ха.

Взискателна ли е читателската аудитория към художествената стойност на литературните творби?

Разбира се, но морето от модерна литеатура и достъпността размиват единните критерии. А и не мисля, че е нужно да има такива. Всеки открива себе си, защото това, което търсиш, търси теб.

 

Доколко авторът трябва да се съобразява с потенциалната си аудитория?

Няма рецепта. Комерсиалните автори се съобразяват, някои си създават аудитория и я водят. Наистина няма рецепта за правилност в случая.

Какво е развитието на печата в последните десетилетия и какво е бъдещето му?

Оооо, това е въпрос за дисертация. Нали не се надявате точно сега да Ви я разкажа. Сменят се средствата, но функционалността остава. Тиражите падат, но пък се раждат нови фенски аудитории. Вземете за пример списание L`Europeo в България. То отдавна спря в родината си – Италия, но тук е безпрецедентен хит вече близо 10 години. Има голяма и вярна аудитория, която го следва, търси, колекционира. И тази аудитория се увеличава, защото го откриват и новите поколения.

Какво мислите за социалните мрежи и ролята им в актуалните измерения на комуникацията?

Горе-долу разказах какво мисля вече. Това пролича на внезапното откриване на телепатията. Хората могат да се свързват светкавично, новинитe са въпрос на секунди вече, светът е едно голямо село, в което говоренето и зяпането „през плета” е обичайно състояние на обществото. Това е революция, сравнима с Гутенберговата.

Литературата и журналистиката зависими ли са от социалните мрежи?

Все повече стават зависими.

Какво е бъдещето на писменото слово?

Същото като миналото. Извън комуникацията около 10 процента от населението има афинитет към това, което наричаме „слово”. Другата част функционира чрез комуникативните функции на словото в обичайното състояние на функционална неграмотност. В същото време езикът се стреми да се слее в един общ език, където емотикони, заемки и техническа терминология правят някакъв нов сленг, сравним с езика отпреди Вавилонската кула. Вървим с доста бързи стъпки към „световен език”. Както казва един голям политолог – бъдещето е на лошия английски. А може би и китайски…

Как младите хора да бъдат вдъхновени да четат повече?

Трябва да се полагат усилия, защото нищо не развива така абстрактното мислене, както четенето. Мисловно-емоционалните вериги, които се създават, са несравними с другите сугестии въпреки универсалността на музиката например. Може би не им трябва вдъховение, а разбирането, че владеенето на езика (а това става най-вече чрез четене и писане) е сила, съпоставително предимство в един свят на тежка конкуренция. Може би.

Има ли млад български писател или поет, на когото предричате бляскаво бъдеще?

Не един. Но ако го кажа сега, ще му объркам живота може би.Предполагам, че сте се замисляли как се раждат оригиналните творчески идеи? Като всички идеи – внезапно, но вследствие на натрупвания.

Възможно ли е да изчезнат книгите?

В хартиения им вид да. Могат да се превърнат в нещо, каквото са виниловите дългосвирещи плочи в момента. Не много разпространени въпреки ренесанса им, бутикови предмети, обект на колекционерска страст.

Ако човечеството овладее телепатията, какво ще стане с езика?

Няма да изчезне със сигурност, защото отвъд комуникационните функции, както казахме вече, езикът създава мисловно-емоционални конструкции, които са паралелна действителност. Дори, за да предадеш чрез телепатия една мисъл, трябва да я оформиш, нали така? А как се оформя мисълта? Чрез езика!

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение