Любен Дилов – в манастир ли ще влезе, селото ли ще подпали

Любен Дилов синНа какво прилича това – да се съгласиш да хвърлят ножове по теб?! Когато Любо Дилов го направи в „България търси таланти“, се убедих отново, че има вкус към това да провокира и цени да бъде провокиран. Той е изключително любопитен към живота. Всъщност е един от най-търсещите хора, които познавам. Не спира да търси – нови измерения, посоки, истини, себе си в различни изкуства и усещания. Търси и млади писатели, таланти, съкровища (на дъното на морето, в антиквариатите, в хората, в смеха), емоции, интелектуални предизвикателства…

Интервю на Лилия Илиева, eva.bg

На какво прилича това – да се съгласиш да хвърлят ножове по теб?! Когато Любо Дилов го направи в „България търси таланти“, се убедих отново, че има вкус към това да провокира и цени да бъде провокиран. Той е изключително любопитен към живота. Всъщност е един от най-търсещите хора, които познавам. Не спира да търси – нови измерения, посоки, истини, себе си в различни изкуства и усещания. Търси и млади писатели, таланти, съкровища (на дъното на морето, в антиквариатите, в хората, в смеха), емоции, интелектуални предизвикателства… 

До бюрото в кабинета му във в. „Новинар“ водят отпечатъци от стъпки на йети, а на него има сладолед за космонавти и “ръкавичка за пишка” (цитирам го) – жълта, плетена на една кука и на нея пише да не се ползва вместо презерватив. Размахвайки дълга гега от Атон, където ходи всяка година, с висящо кръстче на нея, Дилов споделя, че е учил бой с тояги – древно овчарско изкуство, известно с името бо-до. На стената виждам прекрасна черно-бяла фотография на баща му и отделно – снимки на децата му. И си говорим за всичко около Любо сега – шоуто, гмуркането, бижутата, които прави.

ЛЮБО ТЪРСИ ТАЛАНТИ

Научи ли нещо ново за арменците в „България търси таланти“? 

Че са нечовешки скромни… Шегувам се. Открай време съм влюбен в кухнята, чувството за хумор и изкуството на този народ. Вярвам, че когато Ной е приближил с ковчега си планината Арарат, го е посрещнала сюрия арменчета с викове: „Циркът дойде, циркът дойде!”

Какво те впечатли в участниците?

 Имаше невероятни таланти и много, ама много странни хора. Зад кадър останаха и тайни, които нямам право да разгласявам – като например за човека, който, пускайки слаб ток на кучето си, го беше научил да играе покер. Ама не съжалявайте, че не го видяхте – кучето не беше добър играч. Ако му дойдеха две аса, започваше да маха с опашка… Мисля и че всички се убедиха още веднъж в направо неземните ни способности в областта на музиката. Изключителен народ сме в това отношение – сюнгер някакъв, попил цялата музика на света…

Имаш ли собствен талант, който си отложил във времето?

 Да бъда евреин, ама вече е късно… Може би мога да водя собствено стендъп комедийно шоу.  Имам не малко предложения, ще ме подкрепят и от Комисията за защита от дискриминация – защо хора с говорни дефекти да нямат собствено шоу. Но още обмислям –  защото може да пострадат писането на книги и гмуркането. Имам доста проекти, несвързани точно с таланти. Много съм запален например да се направи подводен атракцион в акваторията на Созопол. Да се потопят няколко десетки монументални паметници от времето на комунизма – на дълбочина между 10 и 12 метра, за да са достъпни за начинаещи водолази. Паркът ще се нарича „Потопени величия” и освен като символ на преходността на историческите фигури ще е много интересен за чужди туристи. Ще е полезно за туризма много.

Правиш ли още бижута? Разкажи ми за тях.

Да. Всъщност последното, което правих, май беше преди година. Всичко започна от един пръстен във формата на числото 13 с малки бели и черни диаманти. Поръчах го по моя идея за тринайстата ни годишнина с Елина (съпругата му). Наложи се да пратя материалите на бижутери в Амстердам, защото тук не успяха да го направят, въпреки че познавам много добри майстори, с които се разбираме от половин дума. Обикновено рисувам, доколкото мога, идеите си за бижута.

От какво ги изработваш? Имаш ли любими материали, камъни? 

Не харесвам златото, даже и бялото ми изглежда твърде лъскаво и му липсва живот. Предпочитам сребро – много хубав материал е. Не е скъп и с времето се променя красиво. Включвал съм и камъни – смарагди или малки диаманти, но по-скоро имам вкус към  елементите от антики и особено монетите. Защото разказват истории и съхраняват духа на минали епохи. Най-много харесвам тракийските монети, макар че не са достатъчно ценени от колекционерите.

Колко бижута си направил досега и на кого си подарявал?

 Около 40-50 – пръстени, колиета и обици, има и гривни за глезен. И са по цял свят у мои близки и приятели. Карина Сълова – лекарката на българската експедиция до Еверест ми донесе вкаменелост от рибена кост от самия връх  и я направих на бижу. Много е вдъхновяваща символиката във факта, че най-високият връх някога е бил дъно на море. За себе си съм запазил само три от накитите, които съм правил.

Имаш ли любими? 

Да, този медальон с образа на Нерон (показва ми снимка). Виждаш ли белега върху него? Той е от германските племена, варварите. Те понеже не са сечали монети, като плячкосвали, удряли знак върху монетата, за да обозначат, че е на тяхното племе. Впоследствие тези монети били приемани за унищожени заради това преотсичане. И много малко от тях са съхранени. Сред любимите ми бижута е и един медальон, който нося често, с ликовете на императорите Марк Аврелий и Адриан. Те са управлявали по време, в което старите римски богове са били напълно обезценени, а християнството не е провъзгласено за основна религия… Посланието  на бижуто е специално – че човек сам си е господар и Господ и е отговорен за своите действия и решения пред себе си, пред времето си, пред съвременниците и пред близките на сърцето си. Няма скриване зад висша сила или осланяне на благоволение свише!

ЛЮБО ТЪРСИ СЪКРОВИЩА

Как се появи интересът ти към гмуркането?

През 82-ра карах професионални курсове. Ама не ги завърших, защото ако ми бяха дали тапия, ме чакаха 3 години казарма във флота. И миналата година, след като приключих с политиката, в края на лятото отидох в Созопол заедно с Евтим Милошев и изкарах курс отново при великолепната инструкторка Ина.

Да не си се разочаровал нещо и да ти се е приискало да се гмурнеш вдън земя? (Смее се.)

Не. Няма символика! Винаги съм бил запален по гмуркането.

Защо го правиш?

Светът долу е невероятен. Удивително е! От момента, в който се качиш на кораба или лодката, или започнеш да се обличаш, забравяш абсолютно всичко. И няма сила на света, която да промени това. И интересното е, че нищо не правиш достатъчно бавно. Може още по-бавно и много плавно.

Интерeсно! Мислех, че си човек със зверска нужда от динамика…

И съм. На брега. Но под водата е различно. Ако се стрелкаш напред-назад, нищо няма да видиш. А като застанеш на едно място, ще видиш акули, риби чукове – светът  ще дойде при теб. Любопитно е и още, че по-голямата част  от световното историческо наследство, както и природните богатства на земята са под водата. Огромен свят. Още една неоткрита земя си стои така.

Сещам се за долната земя.

 Да, прилича на място, което някога си обитавал. И е много силно. Като да преоткриеш мита за изгонването от Рая. Ако приемем, че като се раждаш, те изгонват оттам. И сигурно е така, защото всички излизат с писъци. И няма друго такова колективно преживяване. Защото с партньорите си сте толкова много заедно, че няма как да мърдате. Да не говорим за сафаритата – където сте на кораб. И то не голям, защото трябва да е евтино. Там ядете, спите – на някакви си десетина квадратни метра площ. И се гмуркате – по цял ден.
Има изключителни моменти, като например подводните течения. Правихме спускания на едно място, където се беше обърнал кораб, карал вани и клозети. И товарът му се е изсипал на 17-18 м. Представяш ли си колко е зрелищно?
(Докато разглеждаме снимки от гмуркаческите му пътувания, на една от тях – от Блу хол в Дахаб –  виждам паметни плочми на загинали водолази. На едната пише „Карл Маркс“. Гледай ти, как се е споминал? – шегувам се.)

Любен Дилов синВзимаш ли си нещо за спомен от тези гмуркания?

 Един истински водолаз не прави такива неща. Всичко, което виждаш, можеш и е достатъчно просто да му се насладиш. Нека този свят си остане там, а – особено за антиките – те трябва да се вадят само от подводни археолози – с предварително заснемане на мястото, иначе най-ценното – информацията, се губи.

Има ли връзка гмуркането с глада за адреналин? Казват за Скорпионите, че дишали, пиели, хранели се и живеели благодарение на адреналина. Вярно ли е? За теб имам предвид? И кога успя да скочиш с бънджи? 

Скачал съм и с парашут. Не знам за скорпионите как е. Изглеждат ми доста спокойни и мъдри същества. Любителите на адреналина и другите, които ценят продължителния живот, са антиподи, а скорпионите са сред най-древните обитатели на земята. При мен няма особен адреналинов глад. По-скоро любопитство и страст към границите, към граничните състояния. Не съм екстремен тип. За истински големите приключения – странстванията на духа – са необходими авантюристи, които да си седят вкъщи.

ЕДИН МЪЖ НА 45 ТЪРСИ….

Как би се описал, ако се погледнеш отстрани в този момент? 

Объркан, фъфлещ граничар, опитващ се да охранява личния си живот от публичния си образ. От онези съм, за които Достоевски казва, че никога не си сигурен – в манастир ли ще влязат, или селото ще подпалят.

Какво е да си в средата на 40-те? Как се усещаш? За какво си любопитен?

Това е време, в което започваш да се чудиш, ако си купиш надуваема кукла, секс ли да правиш с нея, или да я напълниш с топла вода и да я използваш вместо грейка. Извън шегата е великолепна възраст, която те дарява не само с увеличена целуваема площ – плешивостта, но и с истинския вкус за живота. Всичко е по-вкусно след 40, но човек трябва да мисли и за линията си. Сиреч – с мярка!

Какво е важно за теб сега? 

Няколко важни книги за написване и няколко особено важни гмуркания. Трябва да стана технически добър водолаз. Поне толкова, колкото добър гранатометчик бях в казармата. Така никога няма да съм безработен.

Какво пишеш в момента? 

Няколко неща. Една абсурдистка пиеса. Едно „Ръководство по стил и етикет за изпреварили времето си”, заедно с художника Андрей Кулев готвим втория том на „Хуйку, български антинародни приказки” с работното заглавие „Братя Crime”. Стои и един подкаран роман, при който имам усещането, че сам се пише. Чак ме хваща страх от него, защото е свързан с мутренското време в България и претендира да е хроника на душите, не на събитията…

Как изглежда идеалната ти неделна утрин?

Дъжд. Цигулков концерт или клавир на Шопен. Голяма чаша кафе. Цигара, любими хора наоколо или с които ще се срещна след обяд… Има и друга възможност – яхта, изгрев над Червено море (и над Червен бряг е хубаво, ама предпочитам Червено море), аз съм на път за гмуркане и си стягам екипировката. Бреговете на Синай се отдалечават…

А какво кафе обичаш? И по колко са на ден? 

100% арабика. Сутрин започвам с около 250 г, сварени в класическа италианска кафеварка на котлон. През деня пия още пет или шест – съвсем къси, еспресо. Вечер, ако вечерям навън – задължително последно кафе, много късо и много силно, с 80 грама фернет бранка или лимончело. Изцяло италиански вкус…

За първи път обявяваш публично своя връзка с друга жена освен Елина. Във facebook се появиха ваши снимки заедно, каза името й в едно телевизионно предаване. С какво те провокира момичето до теб? Каква е? И 🙂 прави ли хубава мусака?

 Вероятно имаш предвид смешката, че добрата домакиня трябва да умее 70 неща. „69” и мусака? Но не знам откъде си останала с впечатление, че обявявам връзка. Аз не се крия, но и не обичам да обявявам каквото и да е било, защото всяка връзка се състои от двама, не от един. В този смисъл едностранните декларации обикновено са израз на проблем. Марчела е безразсъдно млада, умна и хубава. Предстои й цял един живот и цял един свят. Когато съм с нея, понякога се чувствам като седнал на брега на остров… А на Елина никога няма да бъда адекватно благодарен за великолепните 20 години на общия ни живот и за чудесните ни деца!

- Реклама -

Коментари