Нашият гост е известен с това, че с еднаква лекота може да организира политическа партия и конкурс за красиви голи жени. Така се оказа, че на него се падна тъжната задача, поне за България, да сложи точка на една легендарна марка – Playboy, както и на конкурса, направил щастливи много спортисти и политици – „Мис Плеймейт на годината“. От гледна точка на богатия му опит, интересно е как той вижда пандемичния свят, как вижда работата на правителството, отношенията ни с Македония… и най-общо казано, световния мир.

– Господин Дилов, във фаталния ден 13-и, неделя, се проведе съдбовният, последен „Плеймейт на годината“. Кой ще пострада най-много от това? Мъжкият блян, футболният елит или момичета обожаващи да показват божия дизайн, в съчетание с достиженията на козметичната индустрия? 
– Може да ви се стори странно и дори клише, но всъщност страда свободата на словото и свободата на въображението. Защото Хю Хефнър отвори една нова епоха и разшири полето на откровеността до нечувани преди него пространства. „Плеймейт“ беше част от великата марка Playboy, която скоропостижно си отиде с появата на новите собственици. Те не са биткаджии и искат да правят пари от великия бранд, а не да трошат пари по дела и да воюват за каузи… Така че, това е голямата загуба. А иначе и догодина ще има списание, подобно на Playboy – ще се казва PlayStar и към него ще има конкурс, който да се надяваме, че ще стане също толкова популярен. Още повече, че ще е и за мъже, и за жени.

– Сякаш някакво проклятие тегне над мъжката част от човечеството – Хю Хефнер си отиде и се появи COVID-19. Това наказание ли е?
– Добавете и безвременната кончина на Христо Сираков към тази тъжна поредица… Не знам дали е наказание, но е повод да се размислим. Както вече споменах Playboy го спря не грипът, въпреки че го използваха за претекст, а нежеланието на новите собственици да водят битки с правозащитни организации. Така например политическа коректност се превръща в някакъв нов фашизъм и се страхувам, че въпреки сериозната ми възраст, ще доживея времето, когато ще започнат отново да забраняват книгите на Хенри Милър, на Буковски.

– Покрай Македония постоянно се говори за традиционните български ценности. Как Playboy промени традиционните български ценности?
– Всъщност, с бляскавата му поява у нас, когато Мартин Захариев, Нойзи, Сашо Жеков и другите момчета започнаха да правят списанието, то почука на отворени врати. Българите си бяха разкрепостени, но някак тихомълком, така под юргана, хихикайки. Изведнъж с появата на Лили Иванова още в първия брой, те категорично разбраха, че женската красота и разкрепостеността са неща, които не се изключват, а напротив – синергични са. И са официално признати от един световен бранд. Парадокс е, но Playboy направи за женската еманципация доста повече от движение като #MeToo, например. И дори последните броеве, които правехме ние с Христо, се четяха от над 80% женска аудитория.

– Марката Playboy беше много повече от еротично списание. За списанието интервюта са давали включително и президенти. Каква епитафия бихте написали за списанието? 
– Няма нужда от епитафия. В България ние ще направим опит да го заместим. С Playstar. Най-вече като свободолюбив дух. Самата марка продължава да съществува, но вече като лайфстайл агенция и регионални сайтове. Излизат някакви „списания“, но не хартия, а само на файлове, имитиращи списание… Вижте, ние няма да се дадем без бой. Гледам и руснаците, също. Изданията в Южна и Латинска Америка, които следя онлайн, също правят чудеса и отстояват една територия не само на еротичността, но и на свободата на мисълта. И в техните издания гостуват най-големите писатели, религиозни водачи, политици и журналисти с изключителни текстове.

– Как гледате на пандемията – като наистина опасна зараза, като биологична диверсия или като манипулация, в смисъла на теориите на конспирациите?
– Гледам като на естествен спътник на човечеството през цялото му развитие. Винаги е имало подобни пандемии, да не изреждам сега най-известните. Днес просто новата форма на публична комуникация – социалните мрежи я превръщат в свръхновина. Да не пропускаме, че пандемията е изключително удобна за политиците. И те, да не са луди да се откажат от такова воле! Хубаво е, че ми задавате този въпрос – и във фройдистки смисъл, Ерос и Танатос вървят ръка за ръка. Повярвайте ми, чудесна любов се прави по време на пандемия… Истинска!

– Вече е късно за плеймейтките, но вие бихте ли се ваксинирали?
– Ха-ха. В тазгодишния конкурс имаме изключително отговорни млади дами, а и не съвсем дами. Имаме майки, домакини, студентки… И всички те ще се ваксинират, защото искат да пътуват. Аз пък, покрай дайвърските ми пътувания, само срещу марсианска марка не съм се ваксинирал още. Не се притеснявам. Ваксината е начин да приемеш болестта и да живееш с нея. Тя е революционно откритие на човечеството. Все едно да се откажа от виното, което също е революционно откритие на човечеството…

– Кое е първото място, което ще посетите, в момента, в който паднат ограниченията за пътувания? 
– Дълбоко в Индийския океан. И не чакам нищо да падне. Още на 11 януари заминаваме една сериозна водолазна група. Поне съм планирал Зазнизабар, Индонезия – остров Комодо и Коста Рика. Дано не ми мине котка път, но докато има полети, ние летим. Аз всички пари, които изкарам, давам за гмуркачески пътувания, така че не мога да си представя живота без това. С плуване ще тръгна, но ще стигна, ако трябва. В разгара на пандемията бяхме два пъти в Червено море и, да, върнахме се заразени, но общо взето всички го изкарахаме доста леко…

– Кога се появява една теория на конспирацията? Защо хората вярват в невероятни неща, а не в науката, в авторитетите?
– Това е от комплекс за маловажност. Много е гот да си живееш в Полски Тръмбеш и да си мислиш, че Бил Гейтс по цяла нощ не спи и се чуди как точно да те излъже, за да те чипира. На тази страна лежат всички конспиративни теории – за тайните общества, за световния еврейски заговор, за вездесъщата Държавна сигурност от времето на комунизма. Едно нещо искам да попитам, като казах ДС. Преди 10 ноември как работеха пощите, железниците, плод-зеленчука? Добре ли?! А какво ви дава основание, че някакви извънземни българи са работили в Държавна сигурност – толкова страхотни професионалисти, че и до днес да управляват живота ни. Нали ги знам – същите мърльовци са като мен, ха-ха! Ето подобни хора също чудесно се възползват от теорията за конспирациите…

– Вашият баща винаги е влагал контекст в творбите си. На мен ми е любим разказа „Напред, човечество!“. Там, уж хората са се запътили към Марс, пък се казват изречения като „Никое правителство не е лудо да подаде оставка, заради опозицията“ и „Ако една държава не може да се грижи за лудите, няма да може да се погрижи и за нормалните“. Ако беше свидетел на днешните събития, накъде би пратил човечеството? Как би описал ситуацията? И с правителството и с пандемията?
– Да, това е един от най-превежданите му разкази. Човечеството изведнъж се сеща, че лудите му трябват… Всъщност фантастите много пъти са описвали световни пандемии, като причина за дистопията, в която искат да сложат героите си. Но тъжната истина е, че ужасно изоставаме от гоненето на големите си мечти. От 1972-а година човек не е стъпвал на Луната! Петдесет години, човече, петдесет! Само да си припомним за вторите 50 години на миналия век какви неща се случиха. Почти ги преполовихме в този век и – уви – технологичният ни напредък в почти всички области е нищожен. Може би само в комуникациите скокът е голям. Надявам се заплахата от пандемии да ни мобилизира отново…

– Вие обичате да се самоиронизирате, но не виждаме самоирония сред управляващите, че и сред опозицията? Къде изчезнаха вицовете? Дори и при Тодор Живков имаше вицове за властта, а днес сякаш изчезнаха.
– О, аз продължавам да пиша вицове. Ето един: Събужда се Борисов, поглежда през прозореца и се стресва: Леле, или сме продали снощи и Витоша, или е такъв смог, че не я виждам… Охраната му казва: Снощи си легнахте в Банкя, господин премиер, затова не я виждате… Социалните мрежи са доста свободни, някои медии също. Само си спомнете какви неща отнесоха Дани Кирилов, Ангелкова, председателката на парламента… Изобщо писъкът, че някой е ограничил свободата на словото е доста пресилен. Трудно е да искаш от властта да има чувство за самоирония, дори премиерът u да го притежава. Но, виж, истински смешно е, когато и опозицията започне да се взема на сериозно. Напъните на Корнелия или генерал Атанасов да изглеждат сериозни, отговорни и съдбовни, мен лично ме развеселяват много…

– Справя ли се властта с кризата?
– Съвсем отговорно го казвам: никога не сме имали по-диалогична власт от тази на Борисов. Това съвсем не отменя въпроса, че правят и страхотни глупости. Но аз не помня друг управник толкова пъти да си е променял мнението, да кляка, като се казва пред натиска на понякога наистина маргинални групи. Хиляда примери мога да дам. Тази особеност често им играе лоша шега – изглеждат сякаш неуверени и че не знаят какво правят. Тук, типично в банкянски стил, бих напомнил на премиера, че „трибуквие и народ угодия нямат“. Мисля, че се справят на добро европейско ниво, а често и по-добре. И това не се дължи толкова на някакви техни вълшебни качества, а в голяма степен на факта, че опозицията не може да сформира ясно връзката между своите претенции и нуждите на обикновените хора. Може ли сто дни да протестираш със сериозната подкрепа на някои от най-влиятелните медии и за тези 100 дни да не обясниш на баба на село защо, ако сменим Гешев или Борисов, тя ще живее по-добре?

– Следите ли престрелките между Дондуков 1 и 2? Какви са поуките от битката между държавен глава и премиер?
– Малко се уморих. Мисля, че президентът пропусна историческия шанс да напусне поста си и да оглави улицата. Тогава можеше да има и някаква сериозна заявка за промени. В момента все по-често изпада в позицията на дежурния мърморко, а тази поза не е особено очарователна. Фейсбук е пълен с такива…

– Като човек на словото как обяснявате езиковия спор между България и Македония? Кой трябва да отстъпи?
– Мисля, че се създава погрешно впечатление, че претенциите ни към Македония са заради езика. Официално България не поставя такива претенции. Всички книжовни езици на този свят са изкуствени и измислени по поръчка на някаква власт. Всички! Проблем е, когато Македония не се отказва от идеята, че в България има македонско мнозинство. И когато, за да укрепва младата си държава припознава чрез пропагандата си за власт точно най-близките си по вяра, език и произход хора. Не е ли парадокс – най-страшния враг на Македония е държавата, която първа призна нейната независимост?

– Станахте сериозен, като заговорихме за Македония. Да кажем нещо Коледно за финал, някакво пожелание за обединение на човечеството, например. За световен мир?
– Да, чудесно ще е! Ето едно… по-скоро не пожелание, но научен факт: ако всички хора на земята се хванат за ръка и се подредят около екватора, повечето от тях ще се удавят…

– Давенето не е много коледно. Да пробваме пак?
– Добре, ето нещо Коледно! Една плеймейтка изпратила до Лапландия следното писмо: „Скъпи Дядо Коледа, в това писмо изпращам твоя снимка от сауната… с три джуджета. Внимавай да не попадне в детски ръце. Списъкът с подаръците, които очаквам, изпращам в следващо писмо…“

– Добро! Светли празници!
– И на вашите читатели, също!

Нашият гост
Любен Дилов-син е телевизионен и киносценарист, писател, журналист, медиен предприемач и политик. Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927 – 2008 г.). Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика на Софийския университет “Климент Охридски”, специалност “Печатни медии”. Редактор е в няколко печатни издания, като вестник “Поглед”, списание “Литературна академия” и др. От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания. След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение “Гергьовден”, а през 2003 г. става и негов председател.

 

Интервю на Емил Спахийски за в. Труд

 

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение