Любен Дилов пред “Марица”: Ние сме шампиони по оцеляване – надживяхме три империи

Ако се справим  успешно с епидемията, едва ли ще се отървем от комплекса на вечно губещи. Този комплекс е нещо много симпатично. Той идва от високото, в което все се целим. Няма български цар, който да не е страдал от това, че Константинопол не е наш.

 – Какви качества показва българинът в борбата с коронавируса?

– Не откривам някаква специална национална специфика в начина, по който и българите, и българките посрещнаха това събитие. Мисля, че в равни съотношения с всяко друго общество има и паникьори, и оптимисти, и любители на конспиративни теории. По-скоро сред по-старото поколение, което имаше афинитет към външната политика (при липса на вътрешна по времето на социализма), се забелязва отново разпалване на интереса към събитията в чужбина. Специално в социалните мрежи сякаш постовете за Италия, Русия и Китай са повече от тези за ситуацията в страната.

Като цяло сме търпелив народ, което е спомогнало за повече от 700 години столица да ни бъде красивия Цариград. Ала в конкретната ситуация сякаш е за добро. За пръв път.

– Кои наши скрити страхове извади кризата? Успяваме ли да ги овладеем?

– Мисля, че тепърва ще се проявяват стаените страхове. Очаквам фрустрации около 30-ия ден от карантината. Ала грижата за децата и родителите, която се проявява навсякъде, показва, че семействеността и патриархалният модел не са напълно разрушени от модерния свят. Въпреки стенанията на средния и малък бизнес, съвсем оправдани впрочем, страховете за насъщния сякаш отстъпват на страха от загуба на свободата за придвижване, на някои демократични придобивки, с които сме свикнали. И пак намирам това за симпатично. Разбира се, в момента впечатленията са ми основно от социалните мрежи и медиите, а те кривят картината.

– Тушира ли кризата разногласията в обществото ни?  Циментира ли  политическото статукво у нас?

– Ще излъжем, ако кажем, че тази криза не е неочакван подарък за управляващите. В нея героите се раждат всеки ден, а хората, взимащи решения, са осветени в максимално добра светлина и стига да не правят очевидни глупости, трупат популярност и доверие. Още повече че нашият премиер плува в свои води в момента, защото от ранна възраст е обучаван именно на това – да гаси пожари.

Опозицията е в крайно неизгодна позиция и повечето и действия само доказват, че това „о” в началото на думата опозиция, май не е буква, а цифра. Но е рано да се говори за циментиране на позиции, защото обикновено когато кризата премине, хората търсят генерална промяна. Дори само и само да сменят лицата, които <210> напомнят за нея. Много ярък пример в това отношение е начинът, по който Уинстън Чърчил губи първите следвоенни избори, въпреки че всички го смятат за спасител на нацията и големия победител от Втората световна война.

– Защо традиционно критичният към власт и политици българин одобрява толкова  високо наложените драконовски ограничителни мерки?

– Защото вижда, че работят. Защото бяха поднесени сравнително логично и с достоверна загриженост и експертност от лица като генерал Венцислав Мутафчийски. Защото особено Борисов, верен на непринудения си стил, говори на техния езика, включително и с недомислиците, които пуска от време на време. Т.е. създава се чувството за общност, която заедно понася нещастието, а това е повече от важно. Това сега е най-важното – не само за момента на кризата, но и за живота ни после. Наистина вярвам, че

ще излезем по-бедни от тази криза, но и по-умни

и по-сплотени. Това е една страхотна новина, която си струва да полеем! Например с вино Змеево! Изобщо с хубаво тракийско вино.

– Би ли преглътнало обществото ни още по-строги мерки? Докъде би приемало твърдата ръка за знак на стабилност?

– В момента да. Как ще реагираме след двайсетина дни, е не съвсем трудно да се предположи. Има още един много положителен ефект, обществото захвана сериозно да се самообразова по въпроса за личната хигиена, която съгласете се – доста ни куцаше.

– Трагедиите стимулират развитието на науката и обществото. Шанс за какво е тази?

– Безспорно много области ще получат мощен стимул за развитие в тази криза. Не само медицината и микробиологията. Всяко ограничение отприщва човешката изобретателност. Но аз искам да кажа за възможностите в личен план. Както казват нулевите пациенти – китайците – всяка криза е възможност. За нас трябва да е възможност да открием отново семейството, уюта, природата, ценността на общуването, децата и родителите си. Да се научим пак да бъдем щастливи с очевидни неща.

– Как ще ни промени изпитанието КОВИД 19? Ще станем ли по-смирени, по-мъдри или бързо ще забравим изпитанието?

– След всяка криза хората са по-щастливи. Вярвам, че ни очакват щастливи дни. За мъдростта е прекалено оптимистично да се надявам. В крайна сметка на върха на планината няма да откриеш друга мъдрост освен тази, която носиш със себе си. С кризите е същото. Но изолацията поне ни дава време да се замислим, да се вгледаме в околните и в себе си. Надявам се да не го забравим бързо.

– Кои качества на българина ще му помогнат да преодолее и  това сериозно изпитание?

– Ние сме шампиони по оцеляване. Надживяхме три империи – Византийската, Османската и Съветската. Така добре оцеляваме, че понякога забравяме да живеем дори.  Често сме люти присмехулници, обичаме да завиждаме, понякога дори сме зли, но като цяло обичаме себеподобните си и не сме така алиенирани, както Западното общество. Мисля, че това е голямо предимство.

– Ако се справим успешно с епидемията, ще се отървем ли, поне частично,  от комплекса на вечно губещи?

– Този комплекс е нещо много симпатично. Той идва от високото, в което все се целим. Няма български цар, който да не е страдал от това, че Константинопол не е наш. Ние все се сравняваме с руснаци, с турци, с англичани или американци. С големи нации и мощни държави. Не се сравняваме с гърци, румънци или сърби. От там е този комплекс. Вземете дори „Чичовци” или „Българи от старо време” – чувството ни за геополитическа изключителност е изумително на фона на нереалността. Та в легендарната Санстефанска България населението – цялото, барабар с турци, арменци, цигани, каракачани и какви ли още не, с малко надхвърля 4 милиона! Така че и по тази тема съм оптимист. Ние се справяме. Не, ако се справим”.

ДАНО НЯКОЙ ЕВРОЧИНОВНИК ЧЕТЕ “МАРИЦА”

Питате ме възможни ли са трусове в ЕС предвид критиките на страни членки към липсата на достатъчно солидарност и ефикасни действия на евроинституциите? Искрено се надявам това да се случи. Европейците трябва да си дадат сметка, че лидерството им в момента е доста нефелно. ЕС пропусна изключителен шанс да действа единно, да налага общи мерки и обща воля, да превърне разнородните европейци в европейска нация. Това се дължи основно на националните представителства, ала и на европейските чиновници, които поне да го бяха поискали, та да го поставят на дневен ред. Не знам за България, но за управлението на ЕС със сигурност се нуждаем от нови, по-адекватни на предизвикателствата лица. И искрено се надявам, че някое такова лице в момента чете този текст, публикуван в “Марица”. Хубаво би било, нали?

ЦИВИЛИЗАЦИЯТА РУХВА ОТ НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ УБИЕ СЪС САПУН

– Защо супер подреденият ни довчера свят се оказа толкова крехък пред една зараза, макар глобална?

– Това е чудесен въпрос. Цивилизацията рухва от нещо, което може да се убие със сапун. Чудесен въпрос е, защото показва, че изобщо цивилизацията е крехко нещо, което твърде лесно може да се разпадне и да го загубим. И че всеки път, когато кресливи популисти ни убеждават, че трябва да ограничим нечия свобода в името на общия интерес, ще си припомняме тези дни. Нищо не е даденост – нито ЕС, нито познатият ни начин на живот. Сега поне сме свързани със социалните мрежи, но представете си какъв ужас би било, ако вирусът поразяваше не само човешкия организъм, но и интернет сигнала. Хаха, въпреки забраните сигурно паркът щеше да е пълен с хора, които си разнасят снимките от последното летуване, за да им ги „лайкнем”. Като всяка загуба и тази показва ценността на това, което губим.

Интервю на Хенриета Костова

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение