Има наистина редки таланти в този парламент. Ако се задържи, всички ще ги видите, казва депутатът от гражданската квота на ГЕРБ-СДС

Кабинетът на ГЕРБ не би бил обречен, ако имахме парламент, а не конвент “Ку-ку” е цяла генерация, която неизменно е присъствала в Събранието през годините

Парадоксално е, но политиката ни раздели със Слави

– Г-н Дилов, бяхте предложен за министър на туризма в евентуално правителство на ГЕРБ, което предизвика остри декларации против вашата номинация от страна на туристическия бизнес. Но пък вие, оказа се, имате радикална концепция за развитието му. Каква е тя? Възможно ли е туризмът да се развива и да печели в това време на световна пандемия от коронавирус?

– Чак пък остри декларации… Всъщност и при тази кампания в Бургаския избирателен район, а и при предишния ми мандат тук, в 40-ото народно събрание, аз имам доста подробен поглед върху случващото се в сектора. А също така и изключителната експертна подкрепа на цялата избирателна листа с дългогодишни представители и защитници на бранша. А идеите ми са радикални, да. Когато ги публикувах, те събраха рекорден брой подкрепа и коментари в социалните мрежи и още продължават да събират.

Казано с две думи – министърът на туризма нищо не “управлява”. Единствената му роля е да бъде посредник между самоуправляващи се гилдии и парламента и министерствата, от които този бранш зависи. През цялото останало време той трябва да се занимава със секторна реклама. Ако този парламент най-после заработи като Народно събрание и има съответната комисия, със сигурност ще предложим идеите си на вниманието на бъдещия Министерски съвет.

Що се отнася до развитието – не просто е възможно да се развива и печели! Това е национална, а и европейска задача точно в момента. Бургаският регион например е най-голямата зона на сигурност в югоизточния край на ЕС. Затова казвам и европейска, не само национална.

Нямайте никакво съмнение, че ГЕРБ, СДС и “Гергьовден” имаме изключителна експертиза в този сектор, а аз бях нейното по-радикално лице. В никакъв случай това не е синекурен пост – просто идеята за “управление” на сектора е остаряла. В момента здравният и външният министър са много по-нужни на сектора, отколкото туристическият.

Режимът за влизане в България, както и визовият режим за граждани извън ЕС са по-важни проблеми от ДДС ставките например. В момента. Утре ще е друг проблем. И т.н.

– Предложеното от ГЕРБ правителство обречено ли беше? Някои видяха в него просто
липсата на Борисов, след като голяма част от министрите запазват постовете си, други го определят като проевропейско и пронатовско заради кандидатурата на Даниел Митов за премиер. Имаше ли някакви знаци, подадени със състава му, които обществото не разбра?

– И да ги е имало, след като са останали неразбрани, какъв е смисълът да ги обсъждаме? Кабинетът беше повече от добър. Със смели нови идеи, които да надграждат постигнатото. С приемственост и отворен към очакванията на сънародниците ни, които желаеха по-радикална промяна в различни сектори. В никакъв случай този кабинет не би бил обречен, ако имахме парламент, а не конвент, в каквото се опитва в момента да се превърне Събранието.

Но има една историческа ирония – създателите на конвентите обикновено стават и най-ярките негови жертви. Вероятно само Народният съд в България след 1944 г. прави изключение, но и той не е запомнен с добро. Меко казано.

– Какво правителство очаквате да има или ще се стигне до служебно и до скорошни избори?

– Очаквах повече смелост от пропагандаторите на радикални реформи. Вместо това те се съсредоточиха в традиционните кулоарни игри, гарнирани с голямо желание за реванш. Но дори за реванша те нямат ясни и работещи идеи за механизма, с който да го осъществят.

Например – да правиш комисия за “разследване” е доста неумно, след като можеш да направиш ново правителство и новите ти министри да имат достъп до цялата информация, която искат да разследват.

Има ли смисъл да припомняме комедийната участ на всички досегашни подобни комисии?

Тази за Авиоотряд 28 например? Или за досиетата?

Очевидна е и “играта” на кандидат-президента Радев, както и ролята на ДПС, които дърпат в различни посоки. Едната посока е избори две в едно в късната есен, другата е бързи нови избори сега. Както обикновено се случва, единодушие се постига в негативния дневен ред.

Позитивен дневен ред изобщо няма. Т.е. идея да се управлява няма. Или по стара българска традиция от две злини на път сме да изберем не по-малката, а и двете.

Впрочем всичко това, за което говоря, ще стане кристално ясно само след седмица.

– Изброих още 3-ма депутати, били навремето заедно с вас част от легендарното студентско предаване “Ку-ку” – Радомир Чолаков (от ГЕРБ-СДС) и сценаристите Тошко Йорданов и Ивайло Вълчев (от “Има такъв народ”). “Кукувците” винаги са имали желание да оправят държавата, защо сега решиха да го направят и чрез парламента и политиката? Дойде ли времето популярни лица от екрана да влязат в политиката?

– “Ку-ку” е цяла генерация, която неизменно е присъствала в Събранието през годините. Може би има само един или два парламента, в които да не е имало наши представители. Това е едно от ярките проявления на духа на антиконформизма след 10 ноември, което има собствена героична история. Но едно е да имаш идеи и остроумни критики, съвсем друго – да поделиш мизерната държавна помощ между две силно нуждаещи се групи.

Примерно хората в неравностойно положение и асистираната репродукция. Пък и както се е случвало често в живота на “Ку-ку”- поколението, съдбата отново ги захвърли в сложен момент, изискващ нетрадиционни подходи.

Засега не ги виждам много-много, но съм изпълнен с вяра в духа и традицията.
Ако целият напън остане на нивото на хаджиТошковите изяви, несъмнено ще бъде жалко.

– Как се разбирате с останалите депутати от “Ку-ку”?

– Предстои да се разберем. И да се разбере.

– Вероятно сте един от малкото депутати, които познават толкова добре Слави Трифонов и екипа му. Какво ще свършат те в парламента?

– Надявам се само добри неща. Защото – сигурен съм – помислите им са добри. Ако внезапно добият и смелост и не се осланят на разни стари влъхви, които в момента ги съветват, може и нещо добро да се получи.

В момента малко приличат на онзи Гоголев герой, който печели кон от лотарията и накрая се обесва, защото не знае какво да го прави, а покрай коня му се случват само ужасни и нелепи събития. Но то е така – за да стане вино, трябва гроздето да се смачка, а трябва и време, за да кипне.

– Имате ли още общ бизнес със Слави Трифонов?

– Не. Да не сбъркам, но от 2004 г. нямаме общи начинания.

– Защо пътищата ви се разделиха?

– Парадоксално е, но политиката ни раздели. Движение “Гергьовден”, което заедно създадохме, внезапно се натовари с очакванията на хората, които гласуваха за него. А през 2001-а те бяха над 100 хиляди, ако си спомняте.

Едни от нас избраха да са по-отговорни към тези очаквания и да се опитат да ги реализират. Продължаваме и до днес. Други се върнаха в по-познатото и по-лесното – шоуто.

Те също не сбъркаха, защото няма съмнение, че “Шоуто на Слави” е явление без аналог в най-новата ни медийна история. Така че няма грешен път. Избираш по кой да вървиш и го следваш. И носиш последствията на избора си.

– Защо отново се върнахте в политиката? Кой ви покани за депутат в листите на ГЕРБ-СДС?

– Движение “Гергьовден”, разбира се. С ГЕРБ и СДС имаме драматична обща история. Само ще ви припомня, че в първата кампания на Борисов – за кмет на София, много от основните действащи лица бяха от “Гергьовден”. Някои и до днес са на ключови позиции там – безценният и за нас, и за тях Цветомир Паунов например.

После сме имали и остри сблъсъци. Какъвто е историята ни със СДС например. Но от последните евроизбори съвсем логично решихме да обединяваме усилия и да се опитваме да разширяваме и развиваме феномена, който ГЕРБ създаде – истинска народна партия в България. И в никакъв случай не на последно място, харизмата и огромното гравитационно присъствие на Борисов, което завихря покрай себе си не просто отделни личности и партии, а цели държави.

Новият брой на L`Europeo, посветен на българските министър-председатели от Освобождението до днес, изяснява доста добре този феномен. Мисля, че във времето ще става все по-ясен.

– Вие сте почетен председател на “Движение Гергьовден” – очевидно това е някакъв тренд в партийните постове. Какво правите като такъв? Движението има ли някаква дейност?

– Чак пък тренд… Все още сме само аз и Доган. Нямам още ТЕЦ, но пък ако и внезапно получа – честно – не знам какво да го правя.
“Движение Гергьовден” е политически клуб с повече от 20 години история, има кметове, общински съветници и доста интересен организационен живот, който последните пет години не е много публичен. Управителите му се менят по силата на един безжалостен устав, който осигурява на всеки пет години сериозен прилив на млади хора. Няма сега да се хваля, но сме дали доста министри, интересни личности в почти всяка политическа сфера.

Да го наречем едно невидимо училище за политика. И в момента интересът към нас е толкова голям, че наистина се чудя как ще се справим, при положение че всеки от нас си има и личен бизнес.

– Едно от предизборните ви обещания беше, че ще предложите отново Закон за публичност на лобизма. Защо е важен той, може ли да унищожи част от корупцията? И как смятате, че ще бъде приет, след като всичко, предложено от ГЕРБ до момента, се отхвърля?

– Ооо, два пъти съм внасял този законопроект, веднъж го докарахме дори до второ четене. В никакъв случай няма да правя сега пропагандни изпълнения с него. Ще го предложим в момента, когато сме сигурни, че има реални шансове да бъде разгледан сериозно. Защо е нужен, се съдържа в името му – публичност. Но винаги е бил “срещу косъма” на политическата класа, така че не му предвиждам лека съдба и сега.

– При евентуални нови избори ще се кандидатирате ли отново за депутат и от коя партия?

– От коя партия е неуместен въпрос. Никога не съм ходил на избори по друг начин, освен като излъчен от “Движение Гергьовден”. Въпреки че съм почетен председател, аз също се съобразявам с решението на колегите ми от “Гергьовден”. Мога да им влияя, но се съобразявам. Така че отговорът ще дойде, щом изникне необходимостта.

– С Би Ти Ви и особено със забавното предаване “България търси талант” имате странна връзка – като ви поканят за жури там, все сте или ще ставате депутат. Защо ви прекратиха договора сега, след като преди 11 години ви оставят да журирате?

– Първо да кажа, че хората, които стоят зад това предаване, са изумителен екип, с който съм готов да разглобя и сглобя за една нощ Айфеловата кула. И знам, че ще се справим. Иначе това е шестият ми сезон, а действащ политик съм бил само в първия и последния. Няма никакво напрежение по темата – не сме очаквали точно такава политическа ситуация, която поставя под съмнение възможността ми да се посветя изцяло на шоуто, и то точно по време на живите излъчвания през май.

Няма и никаква политическа репресия – все пак не забравяйте, че Би Ти Ви е телевизията, която повече от десетилетие “търпеше” политическите внушения на “Шоуто на Слави”. Със сигурност ще се появя на финала, най-малкото, за да подкрепям “златния си бутон”!

– Откривате ли таланти сред депутатите?

– Това е едно от най-представителните събрания, които са избирани. Наистина е представен почти целият народ, а българският народ е талантлив. Има изключително талантливи и красиви жени например, а както знаем, българските жени са най-красивите в света. С изключение на Жени Калканджииева. Тя е шеста в света. Може би и затова малко не ѝ достигна да влезе…
Извън шегата, има наистина редки таланти в този парламент. Ако се задържи, всички ще ги видите!

Интервю на Паола Хюсеин /24 часа

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение