Лудият август

Време е и времето да се подчини на правителството!

Времето, прелюбезни, вече няма да е „преобладаващо, на места и с кратки спирания” – като Тръговския регистър, например – а, каквото реши правителството.  Така май ще се договорят председателят на академията на науките и министър-председателят, като извадят  Националният институт по хидрология и метеорология от БАН и го пратят на директно подчинение на министерски съвет. За хидрологията не знам, но дали времето ще е равно на пътя, разделен на скоростта, вече ще се решава в сряда, на министерски съвет. Някой път ще е равно, но друг път ще е повече. Ще  преизпълняваме плана, както в доброто старо време. Изобщо, август е луд месец и времето е непредсказуемо.

Молотов и Рибентроп, август 1939-а
Молотов и Рибентроп, август 1939-а

Например, през август (23-и) 1939 година е подписан пакта Рибентроп-Молотов. След като в тайни протоколи към договора, хитлеристка Германия и съветска Русия си поделят половин Европа, три години по-късно, пак на този ден, започва битката при Сталинград. Година преди това начеват бомбардировките над Лондон, три години по-късно –  завършва най-голямата танкова битка в историята –  Круската дъга.

Някои съветски носталгици смятат че изразът е „курск капан” и идва от там, но всъщност идва не от Курск, нито пък от старата българска дума за петел, която сега кой знае защо все прилепват на футболния клуб „Левски”. Идва  от „курт”, което ще рече вълк. Демек – вълчи капан и няма нищо общо със сложните отношения между двамата мустакати тирани.

 23 август се отбелязва като паневропейски ден за почит към жертвите на тоталитаризма. Известен е още и като „ден на черната лента”. Ниските хора с мустаци изглежда са опасни за здравето на Европа (без Милко Калйджиев!) Понякога и италианската храна: след вечеря в италианското посолство, на 23 август 1943 година, Борис Трети е открит на сутринта в безсъзнание след силно повръщане. Но мисля, че общото в случая не са мустаците, защото например Дуче и Мао нямат изобщо лицево окосмяване, а думата „социализъм“. В каквото и съотношение да сложите думата социализъм все се получава касапница. Някои от по-старите сред нас отлично помнят и „социализма с човешко лице”. Е, не беше чак касапница, но пък си беше социализъм само за определени лица.  За определени човеци. За да се отърват от този социализъм, на 23-а август 1990-а близо 2 млн. граждани на Литва, Латвия и Естония правят приблизително 600 километрова жива верига по пътя Вилнюс-Талин. Не знам дали са влезлзи в Гинес с т.нар. „пееща революция”, но успяха да излязат от Съветския съюз, което хич не е малко. Защото у нас, някои още не са излязли. През 1990-а, пак на същата дата през август, Армения обявава независимостта си от СССР, а  двете  Германии зявяват на света, че ще се обединят на 3 октомври – същата година. Ще излъжем, ако кажем, че в Полша не са се разтревожили малко от тази, последната, новина.

Бедните, вечно са били между Рибентроп и Молотов в конкретен и преносен смисъл – между молота и наковалнята.  Може би за това поляците, май са единствените, в чийто химн се пее, че държавата им още не е загинала – „Jeszcze Polska nie zginęła”. Сиреч – информират света за тази работа, защото общо в хилядолетната история на Европа им се събират едва няколко десетилетия държава.

Но да си гледаме в нашата хилядолетна чиния с история. Или по-скоро в гърненцата със съкровища, които археолозите вадят под път и над път. Доцент Бони Петрунова откри поредното  вълшебно гърне в Каварна, което идва да покаже, че и в древността по тези земи не са разчитали много-много на застрахователните компании. Както отсъствието на каквито и да е било македонски монети отпреди 1992 година показва само колко добре е била развита картовата кредитна система в Древна Македония. Монетите на държавата Македония не трябва да се бъркат с монетите на т.нар. македонски царе. Разликата, общо взето е като разликата между Гугъл и Гогол.

Находката от Каварна изяснява, че гражданска отговорност срещу нападение на татари не е имало. Днес се оказва, че и при отношенията с кипърци, също няма гражданска отговорност. Изобщо, както отговорността, така  гражданското сериозно и традиционно отсъстват от тези земи. Затова се и търси личност, която да носи лична отговорност. И – обикновено – се намира. Досещате се, че пак ще става дума за Бойко Борисов. Ами какво да направим като от проблемте на НИМХ към БАН, през детския радиохор, който му пее под прозорците, та до източването на мазута от „Мопанг” все на него чакаме?! За това последното съм личен свидетел. Три седмици едно прехвърляне на топката между институции, кой изобщо трябва да стартира процедура по източването на горивото от кораба, в чия отговорност са морските замърсявания, кой да отпуска пари и да избере изпълнители…

поглед отвърте към резервоарите на Мопанг – снимка Михаил Заимов

Премиерът за ден и половина успя да получи различни варианти за действие, да избере най-икономичния и най-ефективния, и дори да струпа техника и специалисти на Созополското пристанище в очакване вълната да падне, за да започнат спасителните действия. Няма да скрия, че съм лично заинтересован. Потъналият през 1921-а година 102 метров „Мопанг” е една от най-интересните, относително лесно достъпни, атракции за водолази в Черно море, заедно с корабите  „Пионер”, „Родина” и самолета на Тодор Живков. Добре е, че за обезопасяването на кораба и за изваждането на вредното гориво е избрана технология, която ще го запази изцяло или частично. Не само за радост на гмуркачите (достъпът до него и без това е на специален режим, защото се намира във фарватера зад остров Свети Иван), но и защото – за близо столетие – „Мопанг” се е превърнал в естесвен хабитат на множество редки морски обитатели. Всеки потънал изкуствен обект неизменно обогатява подводната флора и фауна, защото с годините става естествен риф – предпочитано местообитание на различни видове. Някои умни морски държави, като Малта  например, имат специално законодателство, насърчаващо създаването на изкуствени рифове, които опазват и развиват, и без това изключително привлекателния за туристите, богат морски свят на острова.

Гмуркането в Черно море е предизвикателство за всички водолази по света: по-трудно е, по-опасно, но пък поради ниската си соленост, нашето море е изключително „любезно” към потъналите обекти. Всяка втора баба по крайбрежието има в двора си я амфора, а желязна котва на стотици години, каквито котви не могат да бъдат открити в Средиземно море, например. Солта  и високата кислородност за „изяли” желязото, а тук си стои, кротко полегнало в сянката на смокините… Изобщо, времето, с което започнах и в началото е сериозно изпитание за всички, не само за Борисов и за кораба „Мопанг”. За това е хубаво, че минава на разпореждане на Министерски съвет.  Абе… хубав месец е август,  жалко че свършва.

Любимият Милко Калайджиев
Любимият Милко Калайджиев

П.П. Понеже споменах Милко Калайджиев в текста без всякаква връзка, да му се извиня – голям артист и голям  приятел е, но и да предупредя читателите:  в „Нов български съновник” пише, че ако често сънувате, че се целувате с Милко Калайджиев и имате котка, не трябва да пиете валериан преди лягане!

- Реклама -