Или защо парламентарната декларация за полицейското насилие е лицемерна и безсмислена

dilov.info

Нямаше как да бъде друго, прелюбезни. Изслушването на служебния вътрешен министър Рашков във вторник се превърна в лицемерен спектакъл, от който всеки участник се опита да извади нещо “полезно” за себе си.

Най-много бяха тези, които държаха да си осигурят революционно минало. Следваха втренчените в поста на Главния прокурор, после желаещите да подчертаят, че не са били там и никого не са бѝли и – накрая – онези, които са влюбени в гласа си и използват всеки повод, да се видят по телевизора и чуят по радиото.

В известен смисъл горките младежи, бити на 10 юли бяха за втори път бити с безсмислието на парламентарния вторник… Патетичната декларация в края можеше да е срещу полицейското насилие, срещу колорадските бръмбари, или по повод пакта Рибентроп-Молотов.
Бързам да кажа, че аз също гласувах “за” тази декларация и се въздържах да изригна в зала, това което ще ви напиша сега, именно заради уважение към битите протестиращи. И от уважение към българските полицаи, които бяха вкупом обругавани от политиците заради прегрешенията на десетина от тях.

И преди изслушването на Рашков беше ясно, че още седмица след побоя от 10 юли, МВР се е сдобило с тези записи, те са прикрепени към личните дела на разследваните полицаи и след наложените им служебни наказания, конкретните случаи на проявено насилие са изпратени на прокуратурата. Нищо не е било укривано!

Малки и недостатъчни ли са били административните наказания на полицаите? Вероятно.

Но я си представете как в разгара на протестите вътрешен министър уволнява десет полицаи за проявено насилие – точно, когато хиляди техни колеги бяха подложени на постоянни провокации от протестиращите, удряни, замеряни, пръскани със спрей против мечки…

Как би се отразило това на духа на целия състав?

Познавам Младен от времето, когато като редови полицай охраняваше концертите ни със Слави Трифонов. Той почтен, спокоен човек и страхотен полицай, напълно наясно с това какво може и какво не може на улицата. Наясно, защото е прекарал много години там, извървявайки пътя от сержант до министър. Направил е единственото възможно – наказал е административно провинилите си и ги е предал на прокурора. Защото е имал друга, по-важна работа – ежедневно да удържа на постоянните провокации, които се предприемаха срещу полицията именно с идеята тя да започне да бие.

Бях там и не веднъж видях провокациите с очите си. Просто организаторите на протестите тогава бързо разбраха, че реална революционна ситуация в страната няма и за да я предизвикат им е необходимо полицейско насилие. Точно като знаменитата реплика на Ленин от броневичока: “Колкото по-зле, толкова по-добре”.

И в тази връзка да припомня онази снимка на адвокат Хаджигенов, на която той героично опъва голяма прашка. И да го попитам: има ли, дори и бегла представа, какво ще му се случи ако опъне прашка срещу немски, френски или – недай си Боже – американски полицаи? Мога да припомня и постовете на Минеков, че “трябва кръв” и още ред целенасочени думи и действия, целящи именно невъздържана ответна реакция.

За вината на тези хора изобщо не стана дума на вторнишкото заседание на парламента, разбира се. Напротив – точно един Ленин, както го рисуват върху бронираната кола, те се покатерваха върху парламентарния броневичок и държаха гръмки речи с единствената цел да докажат какви герои са. Ставаше дума за това, колко са виновни полицаите. Десетина полицаи от десетки хиляди! Изрекоха се куп откровени лъжи, обиждаха се двамата министри, пренаписваха се биографии…

Насилието, което видяхме в клипа е ужасно, безсмислено и категорично неприемливо. Тези хора трябва да понесат максимално тежко наказание по съдебен път именно, защото го проявяват носейки униформи на българската полиция. Трябва да го понесат и заради битите, и заради колегите си, положили стоически усилия да поддържат мира и закона в условията на пълно беззаконие, нерегламентирано блокиране на улици, тормоз върху останалите граждани.

И те вероятно ще го понесат, но да се твърди, че властта е наредила да се бият протестиращите, за да се “запази” е нелепо, защото беше точно обратното. Властта допусна куп беззакония и нарушения на правата на гражданите, само и само, за да не бъде упреквана, че проявява насилие.

Министър Рашков нищо не каза за досъдебните производства срещу групи, подстрекаващи към безредици и насилие по времето на протестите. Нищо не каза за данните, свързващи един или друг икономически и политически интерес със събитията от площадите. На няколко пъти се споменаваше, че имало подслушвания на хора, заради участието им в заговори за дестабилизация, но и това се направи не, за да се каже имало ли е, нямало ли е такива хора, а за да се използва като бухалка срещу полицията и правоохранителните органи…

В залата се чуха патетични реплики, че едва ли не битите са били жертва на революционен устрем, който е успял и свалил Бойко Борисов от властта. Да, много им се иска да е така на нашите Лениновци и лелички, покачени на малките си политически броневичок-чета. Но и на двата последвали избора се оказа, че съвсем няма революционна ситуация.

Електоратът на управлявалата ГЕРБ просто се раздели с този на “Има такъв народ” и отново именно този електорат е първа и втора политическа сила в страната, с впечатляваща преднина пред останалите. Въпреки тежката и здравна, и икономическа обстановка тогава, както и сега, настроения за революционни промени няма. Напротив – има патова ситуация, налагаща на политиците да търсят компромис, а не революции.
Впрочем, и когато Ленин се е покатерил на броневичока, пак е нямал достатъчно депутати в Думата, за да управлява. Затова му е трябвало насилие, на което да отговори с насилие. Така се случва Октомврийската революция, чиито залпове още гърмят в главите на – уви – и много наши сънародници.

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение