Лелка с мишници или как да изпишем вежди на Вселената

Dilov.info

Има прости истини, прелюбезни. Например „по-добре „Милка“ с лешници, отколкото лелка с мишници“. Ето още една: по-добре е Вежди Рашидов да си подаде оставката като председател на парламентарната комисия за култура и медии веднага, отколкото да чака Бойко Борисов да му я поиска.  Като скулптор той може да говори каквото му хрумне, да бъде пристрастен и груб, див и свободен. Като председател на парламентарна комисия – не може!

Вярвам в това, а и не само вярвам, но съм го защитавал яростно, когато го прибраха за 48 часа поради прословутия му общински  гняв през декември 2001-а година. Имам и писмени доказателства за това. Оставането на Вежди на парламентарния му пост автоматично ангажира цялата група на управляващите с позициите му. Да припомним – това не са позиции по естетически, дори не са по политически въпроси. Това са позиции по правен казус, който е минал едва един етап от развитието си. Няма да коментирам останалите му тези и оценки за ред личности от медиите и културния живот,  но опасността това да бъдат приети като тези на управляващите е на дневен ред и ще бъде там, докато Вежди е парламентарен шеф. И тогава ще се наложи не само да ги коментираме, но и да излезем на улиците, за да ги защитаваме.

Като свободен артист мога да харесвам и не харесвам когото си искам, мога да го завявам публично. Вежди също може, стига да е отново свободен артист. Неговото изказване от миналата седмица предизвика основателно остри коментари по свръхчувствителната тема за състоянието на медиите в България и институционно засегна куп журналисти и творци. Именно институционално. Ако не беше служебната позиция на Вежди, „речта“ му вероятно би била интересна на бъдещи изследователи на културния живот в България, както са интересни попръжните на  Захари Стоянов, Димитър Ризов, Кирил Христов и Алеко Константинов днес.

Аз самият съм ял попарата на някои от споменатите от Вежди медии (например 8 месеца ме влачиха по следствия, заради малоумно „разследване“ на едно издание) и мисля, че прочутото определение за „храчките и помията“ на Стоян Михайловски, сто години след произнасянето му още е валидно. От друга страна, представете си, че сте зъболекар и трябва да лекувате зъби в същите условия, при които днешните журналисти трябва да правят журналистика… Казвам го, защото журналистиката ни не се изпорти от само себе си, а със сърцатото участие на цялата политическа и бизнес-класа. Тази класа, която с удоволствие оприличавам на лелка с мишници. И като шеф на парламентарна комисия в момента, а и бивш културен министър, Вежди е от шпица на тази класа. Толкоз по тази тема. Кой разбрал – разбрал. На неразбралите, ще им се наложи да го разберат по болезнен начин.

Чорапът с дупка едно от обичайните проявления на материята. Все още не знаем достатъчно за дупките на Вселената, обаче.

Сега да се върнем на отминалия Джулай Морнинг. Наистина нищо не може да се сравни с Джулая, ако се наблюдава на Меркурий, но и тук си го биваше – тържествено надигащото се слънце над подпорните стени на Шофьорския плаж и празните хотели в Слънчев бряг. Това явление загадъчно съвпадна със 115-та годишнина от първото публично оповестяване на Теорията за относителността на Айнщайн. Тя, както е известно гласи, че  ако носите презерватив в джоба, шансът да завършите деня със секс е относително по-малък в сравнение с това, ако имате дупка на чорапа.  Вероятно по тази причина и Айнщайн е избягвал да носи чорапи.  Но – нека малко по-сериозно: по-добре вие обяснете на децата си теорията на относителността, вместо да я научат от гамените на улицата! Най-важното ѝ откритие е доказателството, че енергията има маса, а времето не е нито абсолютно, нито равномерно. Благодарение на нея днес твърдим, че Вселената е възникнала като бързо разширение на време и материя преди около 13.8 млрд години. До скоро твърдяхме също така, че Вселената се разширява постоянно, като Гравитацията е тази, която – освен да замеря Нютон с ябълки – постоянно слага спирачки пред скоростта на разширението. Но това да преди 20 години. После разбрахме, че Вселената не само не забавя разширяването си, но става все по-бърза и бърза, тласкана от нещо, което не е много ясно и по тази причина наричано „тъмна енергия“. И при теоретичните измерения на тази енергия, остава пълна загадка как Вселената все още не се е разхвърчала като прокажен на въртележка. Физиците на елементарните частици разбраха и още нещо, което жените – когато искат да са мили –  твърдяха отдавна. А именно, че размерът няма значение.  Защото – по познатите ни до момента сметки излиза, че тъмната енергия  трябва да е 10 на степен 120 пъти по-силна от стойността, която познаваме от астрономията. Това са 120 нули. Толкова умопомрачително огромно число,   по-голямо от всяко друго в астрономията. То е хиляда трилиона трилиона трилиона пъти по-голямо от броя на атомите в цялата вселена! Можете ли да си го представите?

Все благодарение на тази теория научихме, че най-вероятно има и мултивселена – т.е. безброй много вселени, както и горчивия факт, че ако учените до няколко години не открият друга частица освен бозона на Хигс, то ще се принудят да „хвърлят кърпата“ и да признаят, че не разбират как така „има нещо там, където не трябва да има нищо“…Май стигнахме предела на възможностите си да разберем света. Струнната теория за кратко прозвънна с надеждата, че ще внесе яснота, но само за година се появиха още над 250 струнни теории, като всяка от тях, малко или много, обяснява частни случаи. Няма обща теория! Май стигнахме и до „оставката на физиката“…

Вежди все още има шанс да го запомним като артист, бохем и изобщо “Милка с лешници”, а не като лелка с мишници

Защо ви ги разправям тези неща, които се случват едновременно преди 115 години и днес (доказвайки по този начин още веднъж гения на Айнщайн)? За да стане ясно, колко незначително малък проблем в сравнение с постоянно разширяващата се Вселена е оставката на Вежди. И как наистина трябва да ценим живота, мечтите и усилията си, а не да ги хабим в тъпи битки с лелки с мишници. Още повече, че и мишниците и лешниците са все от нас – ние ги произвеждаме и овластяваме някой да се надува и разпорежда с тях.  Този текст може да ви се струва малко напушен (разбираемо, писан е след Джулай), но той храни надеждата, че демокрацията е малко по-разбираема от Вселената. Най-малкото не е така стара като нея. Преди 115 години Айнщайн също е хранил подобни надежди. После му се наложило да бяга в Америка, защото се появил един, известен с изречението „Като чуя култура се хващам за кобура“. И много като него.

Проблемът с оставката на физиката и границите на знанието е толкова сериозен, че дори и Бойко Борисов не може да го реши. Но може да реши друг проблем – с оставката на Вежди и границите на демокрацията.

- Реклама -  

Кажете Вашето мнение