Лелка с мишници или как да изпишем вежди на Вселената
Dilov.info
Има прости истини, прелюбезни. Например „по-добре „Милка“ с лешници, отколкото лелка с мишници“. Ето още една: по-добре е Вежди Рашидов да си подаде оставката като председател на парламентарната комисия за култура и медии веднага, отколкото да чака Бойко Борисов да му я поиска. Като скулптор той може да говори каквото му хрумне, да бъде пристрастен и груб, див и свободен. Като председател на парламентарна комисия – не може!
Вярвам в това, а и не само вярвам, но съм го защитавал яростно, когато го прибраха за 48 часа поради прословутия му общински гняв през декември 2001-а година. Имам и писмени доказателства за това. Оставането на Вежди на парламентарния му пост автоматично ангажира цялата група на управляващите с позициите му. Да припомним – това не са позиции по естетически, дори не са по политически въпроси. Това са позиции по правен казус, който е минал едва един етап от развитието си. Няма да коментирам останалите му тези и оценки за ред личности от медиите и културния живот, но опасността това да бъдат приети като тези на управляващите е на дневен ред и ще бъде там, докато Вежди е парламентарен шеф. И тогава ще се наложи не само да ги коментираме, но и да излезем на улиците, за да ги защитаваме.
Като свободен артист мога да харесвам и не харесвам когото си искам, мога да го завявам публично. Вежди също може, стига да е отново свободен артист. Неговото изказване от миналата седмица предизвика основателно остри коментари по свръхчувствителната тема за състоянието на медиите в България и институционно засегна куп журналисти и творци. Именно институционално. Ако не беше служебната позиция на Вежди, „речта“ му вероятно би била интересна на бъдещи изследователи на културния живот в България, както са интересни попръжните на Захари Стоянов, Димитър Ризов, Кирил Христов и Алеко Константинов днес.
Аз самият съм ял попарата на някои от споменатите от Вежди медии (например 8 месеца ме влачиха по следствия, заради малоумно „разследване“ на едно издание) и мисля, че прочутото определение за „храчките и помията“ на Стоян Михайловски, сто години след произнасянето му още е валидно. От друга страна, представете си, че сте зъболекар и трябва да лекувате зъби в същите условия, при които днешните журналисти трябва да правят журналистика… Казвам го, защото журналистиката ни не се изпорти от само себе си, а със сърцатото участие на цялата политическа и бизнес-класа. Тази класа, която с удоволствие оприличавам на лелка с мишници. И като шеф на парламентарна комисия в момента, а и бивш културен министър, Вежди е от шпица на тази класа. Толкоз по тази тема. Кой разбрал – разбрал. На неразбралите, ще им се наложи да го разберат по болезнен начин.
Сега да се върнем на отминалия Джулай Морнинг. Наистина нищо не може да се сравни с Джулая, ако се наблюдава на Меркурий, но и тук си го биваше – тържествено надигащото се слънце над подпорните стени на Шофьорския плаж и празните хотели в Слънчев бряг. Това явление загадъчно съвпадна със 115-та годишнина от първото публично оповестяване на Теорията за относителността на Айнщайн. Тя, както е известно гласи, че ако носите презерватив в джоба, шансът да завършите деня със секс е относително по-малък в сравнение с това, ако имате дупка на чорапа. Вероятно по тази причина и Айнщайн е избягвал да носи чорапи. Но – нека малко по-сериозно: по-добре вие обяснете на децата си теорията на относителността, вместо да я научат от гамените на улицата! Най-важното ѝ откритие е доказателството, че енергията има маса, а времето не е нито абсолютно, нито равномерно. Благодарение на нея днес твърдим, че Вселената е възникнала като бързо разширение на време и материя преди около 13.8 млрд години. До скоро твърдяхме също така, че Вселената се разширява постоянно, като Гравитацията е тази, която – освен да замеря Нютон с ябълки – постоянно слага спирачки пред скоростта на разширението. Но това да преди 20 години. После разбрахме, че Вселената не само не забавя разширяването си, но става все по-бърза и бърза, тласкана от нещо, което не е много ясно и по тази причина наричано „тъмна енергия“. И при теоретичните измерения на тази енергия, остава пълна загадка как Вселената все още не се е разхвърчала като прокажен на въртележка. Физиците на елементарните частици разбраха и още нещо, което жените – когато искат да са мили – твърдяха отдавна. А именно, че размерът няма значение. Защото – по познатите ни до момента сметки излиза, че тъмната енергия трябва да е 10 на степен 120 пъти по-силна от стойността, която познаваме от астрономията. Това са 120 нули. Толкова умопомрачително огромно число, по-голямо от всяко друго в астрономията. То е хиляда трилиона трилиона трилиона пъти по-голямо от броя на атомите в цялата вселена! Можете ли да си го представите?
Все благодарение на тази теория научихме, че най-вероятно има и мултивселена – т.е. безброй много вселени, както и горчивия факт, че ако учените до няколко години не открият друга частица освен бозона на Хигс, то ще се принудят да „хвърлят кърпата“ и да признаят, че не разбират как така „има нещо там, където не трябва да има нищо“…Май стигнахме предела на възможностите си да разберем света. Струнната теория за кратко прозвънна с надеждата, че ще внесе яснота, но само за година се появиха още над 250 струнни теории, като всяка от тях, малко или много, обяснява частни случаи. Няма обща теория! Май стигнахме и до „оставката на физиката“…
Защо ви ги разправям тези неща, които се случват едновременно преди 115 години и днес (доказвайки по този начин още веднъж гения на Айнщайн)? За да стане ясно, колко незначително малък проблем в сравнение с постоянно разширяващата се Вселена е оставката на Вежди. И как наистина трябва да ценим живота, мечтите и усилията си, а не да ги хабим в тъпи битки с лелки с мишници. Още повече, че и мишниците и лешниците са все от нас – ние ги произвеждаме и овластяваме някой да се надува и разпорежда с тях. Този текст може да ви се струва малко напушен (разбираемо, писан е след Джулай), но той храни надеждата, че демокрацията е малко по-разбираема от Вселената. Най-малкото не е така стара като нея. Преди 115 години Айнщайн също е хранил подобни надежди. После му се наложило да бяга в Америка, защото се появил един, известен с изречението „Като чуя култура се хващам за кобура“. И много като него.
Проблемът с оставката на физиката и границите на знанието е толкова сериозен, че дори и Бойко Борисов не може да го реши. Но може да реши друг проблем – с оставката на Вежди и границите на демокрацията.
Кажете Вашето мнение