Лебедова песен на щастието

Dilov.info

Доказано е прелюбезни, че самите лебеди не обичат много-много лебедовите песни. Но пък има една забележителна пиеса на Чехов, която се казва така и е посветена на актьора, който всяка вечер се ражда и умира пред публиката. Нещо като българското човечество, което всяка вечер се ражда и умира пред телевизорите.

Този грип има два странични съпътстващи симптома, които – освен, че са изключително театрални – издават, че е и много опасен. Първият симптом: започнахме отново да вярваме на правителството и на държавата! Наистина са настъпили тежки дни за българите, щом вярват на държавата! Това се е случвало в много редки  моменти  през цялата ни хилядолетна история. Дори по време на  Златния век на Симеон имаме над 200 хиляди икономически емигранти.  А  през ужасната 1919-а – след гибелната за нас Първа световна война и испанският грип, отнесъл над 80 хиляди наши сънародници, българите предпочитат да се съберат под балкона на дядо Вазов, а не пред царския дворец, или парламента… А днес вярват на правителството!

Ето, например, аз съм дълбоко убеден в неспособността на генерал Мутафчийски да разбере, защо трябва да са отворени фризьорските салони. И освен това намирам действията и решенията на Бойко Борисов за напълно адекватни, което ме кара да си меря температурата по-често от необходимото.

Вторият симптом е още по-знаменателен: страхуваме се от грипа, вярвайки в собствената си изключителност и в невероятната си ценност не само за България, но и за човечеството. Социалните мрежи се изпълниха с дълбокомислени цитати, въртящи се около това, че „най-ценното е живота”.  Много харесвам такива мисли. Винаги, когато някой ми каже, че животът е тежък, не пропускам да го попитам: „Тежък в сравнение с какво?”. Тук е мястото – по отношение на чувството ни за собствена значимост – да припомня един знаменит откъс от монолозите на школника Марек от „Приключенията на добрия войник Швейк”:

„Какво собствено сте вие в сравнение с вселената? Представете си, че най-близката звезда е отдалечена от нашия военен влак 275 000 пъти повече, отколкото слънцето, за да може паралаксът ѝ да образува дъгова секунда. Ако се озовяхте във вселената във вид на звезда, вие бихте били премного незначителен, за да бъдете забелязан и с най-добрите астрономически уреди. За изразяване на вашето нищожество във вселената няма подходящ термин. За половин година вие бихте описали на небето ей такава малка дъгица, за година — малка елипса, която изобщо не може да се изрази в цифри — толкова е незначителна. Вашият паралакс е неизмерим…”

Грипната карантина дава достатъчно време да помислим за най-важното  в живота ни.  Особено днес, 20 март, който от 2012 година е обявен с резолюция на Общото събрание на ООН за Международен ден на щастието. След мисълта за щастието на  близките ни, логично идва мисълта за нашата си лебедова песен, за епитафията на  неизмеримо незначителния паралакс, който оставяме във вселената.

Покойната предупреждава, че ако четете надписа, стъпил сте на особено чувствително място

Епитафията, прелюбезни, е кратък надпис върху надгробен камък, ознаменуващ целия ни отминал живот. Но какво точно да пише? Съгласете се, че „Той не остави неизплатени бързи кредити”, или „Без дългове към топлофикация” е тъпо. Ето някои световни примери за забележителни епитафии:  „така и не можах да се омъжа повторно”, „казвах ви, че съм болен” , „надявах се поне на пирамида” – това са все реални надписи от надгробни плочи. Както и: „Ако четете това, сте стъпили върху циците ми”, „накрая намери място за паркиране” и „отгледа четири прекрасни дъщери само с една баня”. Разгледайте сайта – www.boredpanda.com/funny-tombstones-epitaphs.Сто на сто ще ви дойдат още блестящи идеи за последен надпис! На Ребека Уест приписват твърдението, че ако цялото човечество има един общо надгробен паметник,  на него е най-подходящо да се напише: „струваше ни се добра идея по това време…”.

Успокоителното е, че накрая всички ще намерим място за паркиране

Останали си принудително вкъщи и точно, когато започнем да намираме шумът от примигването на половинката ни за непоносимо висок,  редно е да потърсим и друга радост в живота си, освен новината, че и Киро Домусчиев се е заразил с корона-вирус. Можете да помислите и за жива своя епитафия под формата на наследник. Разбира се, съществува риск родените през грипавото деца да са зодия скорпион, или стрелец, но можете да компенсирате този факт като ги кръстите Вируслав ли Вируслава, Коронолюб, Ковидка… Нищо  не е в състояние  по-добре да продължи безсмисления ни живот от наследниците ни. И е справедливо: само вие ли ще се блъскате  над неразрешимите въпроси на Вселената като дали прокуратурата да е в съдебната или в изпълнителната власт?!

Всъщност, има и една трета последица от грипната карантина – необходимостта да останем сами със себе си. Повярвайте, никой не е подготвен за тази среща. Самата дума карантина – quaranta anni – идва от латинския превод за Библията и определя четиридесетте години, през които Мойсей водил евреите из пустинята, докато не умре и последният, който си спомня робството. Има и друга версия, според която – като минали въпросните quaranta anni – Мойсей се обърнал към следващото го дрипаво мнозинство и попитал: „И какво сега, тези 40 шекела, които изтървах тук някъде така и не се намериха?!”

Така де, искам да кажа, че е нужен международен ден на щастието, за да открием, че… можем да го открием навсякъде. В лебедовата си песен, в мислите за собствена епитафия, дори сред близките си, колкото и невероятно да е това! Щастието се крие на най-неподозирани места. Дори в кашон лепило „Кале”,  което сте си купили, докато другите се блъскат на километрични опашки за тоалетна хартия.

Щастието се крие на най-неподозирани места
- Реклама -  

Кажете Вашето мнение