Кризата в „Каналето“. Раждането на „Хъшове“ и „Газовата война“

С победата на СДС нещата много се променят. Цялата 1997 година е подчинена на опита „Каналето“ да намери добрия тон на политическа сатира – т. е. хем да не изневери на себе си, хем да не бъде много жесток към добрите седесари, които управляват. Предаването продължава да е все така влиятелно, но в него могат да се забележат ярко очертаващи се два лагера – единият на актьорите около Камен Воденичаров, които са уморени от водене на обществени битки и им се иска да се развиват единствено по логиката на театъра и шоубизнеса – колкото се може по-малки обществени и политически ангажименти. Втората тенденция се носи от все така верните на основното си разбиране за антиконформно обществено поведение сценаристи, поддържани от Слави Трифонов, Стефан Рядков и Любен Дилов-син. Въпреки изключителните финансови успехи на предаването и най-голямото турне в тяхната история по 14 стадиона на най-големите български градове, напрежението в екипа се увеличава все повече. То е допълнително изострено от предизвестения скандал с управляващите в момента. По-малко от година след началото на тяхното управление, за сценаристите на „Каналето“ е повече от ясно, че съществува драматично разминаване между думи и дела у поредните български управници. До болка познатият модел на сливане на политическата с изпълнителната власт е в ход. Корупцията, която все още не е публична тайна за обществото, вече се е превърнала в норма на обществения живот. Това хората около „Каналето“ отлично разбират заради познанството си с почти всички значими личности в българския бизнес. Укрепилата се във властта партия СДС си търси непрестанно противници, за да може в сблъсъка с тях да отклонява общественото внимание от собствените си непопулярни ходове. Смените на генералните директори на БНТ пораждат допълнително напрежение в екипа на „Каналето“, защото всеки следващ директор се стреми да подчини продуцентската група.

Основните причини за разпада са лични и споменатите по-горе. На актьорите по никакъв начин не им се иска да изживяват пореден сблъсък с властта. От символи на антиконформизма те са се превърнали в защитници на статуквото и проводници на комфортното поведение… Желанието им да бъдат любимци на властта, а не нейни антагонисти, надделява. В навечерието на подписването на нов договор с БНТ за 1998 година Камен Воденичаров прави опит да го подпише не от името на фирма „ТриВоДи“, в която е съдружник със Слави Трифонов и Любен Дилов-син, а от името на „Камен Во“ – еднолично дружество, което държи регистрацията на Марката „Каналето“, въпреки че тя е колективно творчество от времето на „Ку-ку“ още. Последвалият скандал води до окончателно разпадане на екипа, който се разделя така – Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова и режисьора Георги Торнев остават в „Каналето“, Любен Дилов-син, Слави Трифонов, Стефан Рядков и всички останали сценаристи и целият екип – в новото начинание „Хъшове“.

Когато се подготвя първото излъчване на новото предаване, сценаристите му са наясно, че една остра политическа сатира ще бъде посрещната на нож от новото ръководство на БНТ и от управляващата партия. Въпреки това те не само че правят остро предаване, но не се поколебават да дадат съгласието си „ТриВоДи“ ООД, която е продуцент на „Хъшове“, да приеме за рекламодател „Овергаз“ – фирма, която правителството е разпознало за яростен свой противник, поради отказа ѝ да се поддаде на политическия натиск и да продаде на безценица дела си в смесеното българо-руско дружество „Топенерджи“, което е един от най-големите доставчици на природен газ за производствени нужди в България.

Първото издание на „Хъшове“ от 1998 година е и последно в Националната телевизия. То се появява на 8 февруари, в разгара на т. нар. газова война и основен рекламодател е именно „Овергаз“. Воят, който се надига, е невъобразим. Правителството задейства цяла пропагандна кампания срещу „Хъшове“, която по размаха и силата си не може да се сравнява с какъвто и да е било скандал, в който са били замесвани създателите на „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“. Предаването веднага е свалено от ефира на БКГЦ а на негово място е пуснато предаването на бившите колеги – „Каналето“.

В крайна сметка днес едва ли някой си спомня подробностите от т. нар. газова война. В една бъдеща по-подробна история на „Ку- ку“, „Каналето“, „Хъшове“ и „Гергьовден“ е редно тя да бъде описана подробно, защото това е една от най-циничните страници от новата българска история, където цялата държава е впрегната от една политическа партия, за да смаже частника, който се опитва да защитава стопанския си интерес. Манипулациите, лъжите и фалшификациите по тази тема са толкова безскрупулни, че наистина заслужават да станат част и от най-новата медийна история на България. Като защита на националния интерес на България са представени действия, които в крайна сметка довеждат до загуби именно за националния интерес на България в размер на стотици милиони долари!

Вследствие на „газовата война“ самото предаване „Хъшове“ е ясно идентифицирано като поредния правителствен враг № 1 и за неговите създатели започва един от най-мракобесните периоди в собствената им история… Договорът му с БНТ е грубо прекъснат с измислени доводи и след като тогавашният директор на БНТ скрива факта, че именно БНТ е подписала договор с рекламната агенция на „Овергаз“ и тя е поръчала рекламата в предаването „Хъшове“.

Създателите и авторите на предаването са преследвани на всички нива – натиск се оказва повече от година върху всеки рекламодател, дръзнал да пусне реклама в предаването им, което започва да се излъчва по опозиционната телевизия „7 дни“. Повече от 6 месеца срещу тях върви интензивна разработка на секретните служби. Има и ред комични ситуации, в които Слави Трифонов изпраща сандвичи на зъзнещите в студа около офиса на „ТриВоДи“ разузнавачи, които въпреки професионалния си ангажимент трудно скриват симпатията си към момчетата и момичетата от „Хъшове“.

Без обстоен анализ на обстановката сценаристите стигат до следния извод: Ако предаването „Хъшове“ се откаже публично от рекламодателя си „Овергаз“ и публично се извини за „тенденциозните политически хули“, които е отправило към българското правителство, то има голяма възможност да постигне договореност с новите управляващи и да се върне на национален екран. В същото време е ясно, че ако тези две неща се случат, предаването „Хъшове“ не ще може да претендира, че е единственият носител на анти-конформната и бунтарска традиция на „Ку-ку“ и „Каналето“. Създателите на „Хъшове“ и „Движение Гергьовден“ виждат смисъл в по-нататъшното си съществуване, след като първата по-сериозна криза и сблъсък с една силна власт могат да ги разколебаят и да поставят под съмнение една линия, следвана от тях в публичното им поведение вече близо 8 години…

Интересното е, че като политическа сатира или критика към властта предаването „Хъшове“ от 8 февруари 1998 г. в никакъв случай не може да се смята за върхово постижение на екипа. Най-смелите материали са един монтаж, в който Костов краде часовника на Кол, и видеоскеч, в който Надежда Михайлова „танцува с кол“.

Аналогията е, че българската външна политика трябва да се прави на бардама, за да заинтригува Запада и да спечели подкрепа за по- ранна покана за присъединяване към Европейския съюз. Тази елементарна игрословица между Хелмут Кол и „кол“ за стриптийз- танци е избрана за основен коз срещу „пошлостта, политическото безсрамие и арогантността на „Хъшове“. Инсценирано е „широко народно недоволство“, един от членовете на току-що създадения орган Национален съвет за радио и телевизия направо категоризира Слави Трифонов като „сатана“.

На 19 февруари 1998 година след цикъл обществени акции, всички сценаристи на „Хъшове“, си остригват публично главите на Ларгото между Министерския съвет и Президентството. Тази акция е озаглавена „Хъшове се привеждат във вид, удобен на властта“. Косите са събрани в две миниатюрни възглавнички и подарени по една на президента и една на премиера. Същия ден има среща на Любен Дилов-син и Слави Трифонов с Иван Костов, която продължава около 1 час. След нея единственият коментар, с който се ангажират „хъшовете“ е: „Премиерът се държа мъжки.“ На срещата са обсъждани най-вече медийни въпроси, цялата атака срещу „Овергаз“, която според „Хъшовете“ е изключително непочтена. На тази среща от името на „Движение Гергьовден“ Дилов-син се ангажира с две твърдения: Първото е, че „Хъшове“ биха се държали по същия начин, независимо коя фирма им е рекламодател. Според тях не може частен стопански субект да бъде превърнат в обществен враг и обвиняван едва ли не заради всички неблагополучия на властта. Това е дълбоко антипазарно поведение, което е илюстрация на факта, че независимо как се нарича една политическа партия, тя не се е разделила с комунистическите идеи за сливане на държавния с партийния апарат и за вмешателството на висшата изпълнителна власт в частния бизнес. Тази позиция, огласена и пред журналистите, допълнително раздухва слуха за това, че „Гергьовден“ и „Хъшове“ са спонсорирани от „Мултигруп“, защото по това време и „Мултигруп“ и „Овергаз“ имат акции във фирмата „Топенерджи“, върху българския дял на която правителството иска да сложи ръка. Интересното е, че дялове има и „Химко“, но никой не казва, примерно, че „Химко“ спонсорира „Хъшове“. Ситуацията е изключително абсурдна и най-точната и смешна оценка за нея дава скулпторът Вежди Рашидов. В разговор със Слави и Любо той казва: „Такова име на мултаци ни излезе, че самият Илия Павлов отказва да сяда с мен на една маса, защото съм мултак“. Вежди е една от малкото обществени фигури, които се обявяват открито в защита на „Хъшове“. Това става по същото време, когато ред интелектуалци гласуват една безумна декларация срещу „Хъшове“, която започва с изречението: „В светлината на все по-успешно разрешаващата се газова криза и правителствените успехи в енергийната политика…“ Тази декларация освен лакейския характер на „дежурните интелектуалци“ издава и пълното непознаване на истинския проблем сред обществеността. Така нареченият „успех на правителствената политика“, който е ознаменуван с фанфарно посрещане на вицепремиера Бакърджиев на летище София е на практика пълната абдикация на българския интерес от смесеното дружество. Ако спорът е бил, че в българските 50% има фирми, които са българско-руски и от това се намалява ефективният български дял, след привършване на олелията, дружеството става 100% руско – т. е. вече няма никакъв български дял! Наистина България запазва цялата собственост върху преносната си система, но транзитът е силно намален и изобщо не се развива. Руснаците започват нов проект, известен като „син поток“, който се изчислява на милиарди долари пропуснати ползи за България. И това е големият успех на правителствената политика. Най-просто казано, истината е, че силната синя власт по никакъв начин не може да се примири със съществуването на мощни независими от нея играчи на енергийния пазар – всички комисионни и всички търговски решения тя иска да взима чрез 100% контролираната от правителството фирма „Булгаргаз“, оглавявана по това време от изключително колоритния Васил Филипов. Месеци по-късно правителството ще се принуди да го махне, защото този човек е обект на присмех, където и да се появи, а много от стопанските му решения нанасят големи загуби на дружеството.

За настоящата история, по-важна е обаче другата теза, изказана на срещата с Костов на 19 февруари. Тя не е нова за „кукувци“ – „каналджии“ – „хъшове“. Въпросът на Дилов-син е следният: „Господин Костов, защо правите всичко възможно зорлем да ни вкарате насила в реалната политика?! Десет години ние се опитваме да не се занимаваме с политика, а политиците не престанаха да се занимават с нас! Представете си само за миг, че и на това поприще ‘ сме поне една десета толкова ефективни, колкото в шоубизнеса?!“ Премиерът приема с нескривана насмешка това твърдение. То обаче е направено не от стремеж да се оригиналничи или пък да се подчертава значимостта на екипа на „Хъшове“, а като следствие от изключително премерен и точен анализ на политическата обстановка. За авторите на „Хъшове“ е ясно, че правителството съвсем скоро ще бъде изправено пред няколко огромни проблема – икономическата стагнация, вътрешнополитическата безалтернативност, критики за корупция и предстоящата война в Косово. Свидетелство за това е, че на първата пресконференция след спирането на „Хъшове“ – на 13 февруари, водена от Росен Петров, заключителните думи са в смисъл, че проблемите, които разискваме в момента със спряното предаване, са нищо в сравнение с факта, че България ще бъде вкарана във война в Сърбия и Косово, която ще избухне с пукването на пролетта. Не е нужно да си пророк, а просто да четеш внимателно вестниците…

Откъс от книгата „За стърчането

Слави Трифонов, Любен Дилов син

- Реклама -

Коментари