More

    Кризата в „Каналето“. Раждането на „Хъшове“ и „Газовата война“

    С победата на СДС нещата много се променят. Цялата 1997 година е подчинена на опита „Каналето“ да намери добрия тон на политическа сатира – т. е. хем да не изневери на себе си, хем да не бъде много жесток към добрите седесари, които управляват. Предаването продължава да е все така влиятелно, но в него могат да се забележат ярко очертаващи се два лагера – единият на актьорите около Камен Воденичаров, които са уморени от водене на обществени битки и им се иска да се развиват единствено по логиката на театъра и шоубизнеса – колкото се може по-малки обществени и политически ангажименти. Втората тенденция се носи от все така верните на основното си разбиране за антиконформно обществено поведение сценаристи, поддържани от Слави Трифонов, Стефан Рядков и Любен Дилов-син. Въпреки изключителните финансови успехи на предаването и най-голямото турне в тяхната история по 14 стадиона на най-големите български градове, напрежението в екипа се увеличава все повече. То е допълнително изострено от предизвестения скандал с управляващите в момента. По-малко от година след началото на тяхното управление, за сценаристите на „Каналето“ е повече от ясно, че съществува драматично разминаване между думи и дела у поредните български управници. До болка познатият модел на сливане на политическата с изпълнителната власт е в ход. Корупцията, която все още не е публична тайна за обществото, вече се е превърнала в норма на обществения живот. Това хората около „Каналето“ отлично разбират заради познанството си с почти всички значими личности в българския бизнес. Укрепилата се във властта партия СДС си търси непрестанно противници, за да може в сблъсъка с тях да отклонява общественото внимание от собствените си непопулярни ходове. Смените на генералните директори на БНТ пораждат допълнително напрежение в екипа на „Каналето“, защото всеки следващ директор се стреми да подчини продуцентската група.

    Основните причини за разпада са лични и споменатите по-горе. На актьорите по никакъв начин не им се иска да изживяват пореден сблъсък с властта. От символи на антиконформизма те са се превърнали в защитници на статуквото и проводници на комфортното поведение… Желанието им да бъдат любимци на властта, а не нейни антагонисти, надделява. В навечерието на подписването на нов договор с БНТ за 1998 година Камен Воденичаров прави опит да го подпише не от името на фирма „ТриВоДи“, в която е съдружник със Слави Трифонов и Любен Дилов-син, а от името на „Камен Во“ – еднолично дружество, което държи регистрацията на Марката „Каналето“, въпреки че тя е колективно творчество от времето на „Ку-ку“ още. Последвалият скандал води до окончателно разпадане на екипа, който се разделя така – Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова и режисьора Георги Торнев остават в „Каналето“, Любен Дилов-син, Слави Трифонов, Стефан Рядков и всички останали сценаристи и целият екип – в новото начинание „Хъшове“.

    Когато се подготвя първото излъчване на новото предаване, сценаристите му са наясно, че една остра политическа сатира ще бъде посрещната на нож от новото ръководство на БНТ и от управляващата партия. Въпреки това те не само че правят остро предаване, но не се поколебават да дадат съгласието си „ТриВоДи“ ООД, която е продуцент на „Хъшове“, да приеме за рекламодател „Овергаз“ – фирма, която правителството е разпознало за яростен свой противник, поради отказа ѝ да се поддаде на политическия натиск и да продаде на безценица дела си в смесеното българо-руско дружество „Топенерджи“, което е един от най-големите доставчици на природен газ за производствени нужди в България.

    Първото издание на „Хъшове“ от 1998 година е и последно в Националната телевизия. То се появява на 8 февруари, в разгара на т. нар. газова война и основен рекламодател е именно „Овергаз“. Воят, който се надига, е невъобразим. Правителството задейства цяла пропагандна кампания срещу „Хъшове“, която по размаха и силата си не може да се сравнява с какъвто и да е било скандал, в който са били замесвани създателите на „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“. Предаването веднага е свалено от ефира на БКГЦ а на негово място е пуснато предаването на бившите колеги – „Каналето“.

    В крайна сметка днес едва ли някой си спомня подробностите от т. нар. газова война. В една бъдеща по-подробна история на „Ку- ку“, „Каналето“, „Хъшове“ и „Гергьовден“ е редно тя да бъде описана подробно, защото това е една от най-циничните страници от новата българска история, където цялата държава е впрегната от една политическа партия, за да смаже частника, който се опитва да защитава стопанския си интерес. Манипулациите, лъжите и фалшификациите по тази тема са толкова безскрупулни, че наистина заслужават да станат част и от най-новата медийна история на България. Като защита на националния интерес на България са представени действия, които в крайна сметка довеждат до загуби именно за националния интерес на България в размер на стотици милиони долари!

    Вследствие на „газовата война“ самото предаване „Хъшове“ е ясно идентифицирано като поредния правителствен враг № 1 и за неговите създатели започва един от най-мракобесните периоди в собствената им история… Договорът му с БНТ е грубо прекъснат с измислени доводи и след като тогавашният директор на БНТ скрива факта, че именно БНТ е подписала договор с рекламната агенция на „Овергаз“ и тя е поръчала рекламата в предаването „Хъшове“.

    Създателите и авторите на предаването са преследвани на всички нива – натиск се оказва повече от година върху всеки рекламодател, дръзнал да пусне реклама в предаването им, което започва да се излъчва по опозиционната телевизия „7 дни“. Повече от 6 месеца срещу тях върви интензивна разработка на секретните служби. Има и ред комични ситуации, в които Слави Трифонов изпраща сандвичи на зъзнещите в студа около офиса на „ТриВоДи“ разузнавачи, които въпреки професионалния си ангажимент трудно скриват симпатията си към момчетата и момичетата от „Хъшове“.

    Без обстоен анализ на обстановката сценаристите стигат до следния извод: Ако предаването „Хъшове“ се откаже публично от рекламодателя си „Овергаз“ и публично се извини за „тенденциозните политически хули“, които е отправило към българското правителство, то има голяма възможност да постигне договореност с новите управляващи и да се върне на национален екран. В същото време е ясно, че ако тези две неща се случат, предаването „Хъшове“ не ще може да претендира, че е единственият носител на анти-конформната и бунтарска традиция на „Ку-ку“ и „Каналето“. Създателите на „Хъшове“ и „Движение Гергьовден“ виждат смисъл в по-нататъшното си съществуване, след като първата по-сериозна криза и сблъсък с една силна власт могат да ги разколебаят и да поставят под съмнение една линия, следвана от тях в публичното им поведение вече близо 8 години…

    Интересното е, че като политическа сатира или критика към властта предаването „Хъшове“ от 8 февруари 1998 г. в никакъв случай не може да се смята за върхово постижение на екипа. Най-смелите материали са един монтаж, в който Костов краде часовника на Кол, и видеоскеч, в който Надежда Михайлова „танцува с кол“.

    Аналогията е, че българската външна политика трябва да се прави на бардама, за да заинтригува Запада и да спечели подкрепа за по- ранна покана за присъединяване към Европейския съюз. Тази елементарна игрословица между Хелмут Кол и „кол“ за стриптийз- танци е избрана за основен коз срещу „пошлостта, политическото безсрамие и арогантността на „Хъшове“. Инсценирано е „широко народно недоволство“, един от членовете на току-що създадения орган Национален съвет за радио и телевизия направо категоризира Слави Трифонов като „сатана“.

    На 19 февруари 1998 година след цикъл обществени акции, всички сценаристи на „Хъшове“, си остригват публично главите на Ларгото между Министерския съвет и Президентството. Тази акция е озаглавена „Хъшове се привеждат във вид, удобен на властта“. Косите са събрани в две миниатюрни възглавнички и подарени по една на президента и една на премиера. Същия ден има среща на Любен Дилов-син и Слави Трифонов с Иван Костов, която продължава около 1 час. След нея единственият коментар, с който се ангажират „хъшовете“ е: „Премиерът се държа мъжки.“ На срещата са обсъждани най-вече медийни въпроси, цялата атака срещу „Овергаз“, която според „Хъшовете“ е изключително непочтена. На тази среща от името на „Движение Гергьовден“ Дилов-син се ангажира с две твърдения: Първото е, че „Хъшове“ биха се държали по същия начин, независимо коя фирма им е рекламодател. Според тях не може частен стопански субект да бъде превърнат в обществен враг и обвиняван едва ли не заради всички неблагополучия на властта. Това е дълбоко антипазарно поведение, което е илюстрация на факта, че независимо как се нарича една политическа партия, тя не се е разделила с комунистическите идеи за сливане на държавния с партийния апарат и за вмешателството на висшата изпълнителна власт в частния бизнес. Тази позиция, огласена и пред журналистите, допълнително раздухва слуха за това, че „Гергьовден“ и „Хъшове“ са спонсорирани от „Мултигруп“, защото по това време и „Мултигруп“ и „Овергаз“ имат акции във фирмата „Топенерджи“, върху българския дял на която правителството иска да сложи ръка. Интересното е, че дялове има и „Химко“, но никой не казва, примерно, че „Химко“ спонсорира „Хъшове“. Ситуацията е изключително абсурдна и най-точната и смешна оценка за нея дава скулпторът Вежди Рашидов. В разговор със Слави и Любо той казва: „Такова име на мултаци ни излезе, че самият Илия Павлов отказва да сяда с мен на една маса, защото съм мултак“. Вежди е една от малкото обществени фигури, които се обявяват открито в защита на „Хъшове“. Това става по същото време, когато ред интелектуалци гласуват една безумна декларация срещу „Хъшове“, която започва с изречението: „В светлината на все по-успешно разрешаващата се газова криза и правителствените успехи в енергийната политика…“ Тази декларация освен лакейския характер на „дежурните интелектуалци“ издава и пълното непознаване на истинския проблем сред обществеността. Така нареченият „успех на правителствената политика“, който е ознаменуван с фанфарно посрещане на вицепремиера Бакърджиев на летище София е на практика пълната абдикация на българския интерес от смесеното дружество. Ако спорът е бил, че в българските 50% има фирми, които са българско-руски и от това се намалява ефективният български дял, след привършване на олелията, дружеството става 100% руско – т. е. вече няма никакъв български дял! Наистина България запазва цялата собственост върху преносната си система, но транзитът е силно намален и изобщо не се развива. Руснаците започват нов проект, известен като „син поток“, който се изчислява на милиарди долари пропуснати ползи за България. И това е големият успех на правителствената политика. Най-просто казано, истината е, че силната синя власт по никакъв начин не може да се примири със съществуването на мощни независими от нея играчи на енергийния пазар – всички комисионни и всички търговски решения тя иска да взима чрез 100% контролираната от правителството фирма „Булгаргаз“, оглавявана по това време от изключително колоритния Васил Филипов. Месеци по-късно правителството ще се принуди да го махне, защото този човек е обект на присмех, където и да се появи, а много от стопанските му решения нанасят големи загуби на дружеството.

    За настоящата история, по-важна е обаче другата теза, изказана на срещата с Костов на 19 февруари. Тя не е нова за „кукувци“ – „каналджии“ – „хъшове“. Въпросът на Дилов-син е следният: „Господин Костов, защо правите всичко възможно зорлем да ни вкарате насила в реалната политика?! Десет години ние се опитваме да не се занимаваме с политика, а политиците не престанаха да се занимават с нас! Представете си само за миг, че и на това поприще ‘ сме поне една десета толкова ефективни, колкото в шоубизнеса?!“ Премиерът приема с нескривана насмешка това твърдение. То обаче е направено не от стремеж да се оригиналничи или пък да се подчертава значимостта на екипа на „Хъшове“, а като следствие от изключително премерен и точен анализ на политическата обстановка. За авторите на „Хъшове“ е ясно, че правителството съвсем скоро ще бъде изправено пред няколко огромни проблема – икономическата стагнация, вътрешнополитическата безалтернативност, критики за корупция и предстоящата война в Косово. Свидетелство за това е, че на първата пресконференция след спирането на „Хъшове“ – на 13 февруари, водена от Росен Петров, заключителните думи са в смисъл, че проблемите, които разискваме в момента със спряното предаване, са нищо в сравнение с факта, че България ще бъде вкарана във война в Сърбия и Косово, която ще избухне с пукването на пролетта. Не е нужно да си пророк, а просто да четеш внимателно вестниците…

    Откъс от книгата „За стърчането

    Слави Трифонов, Любен Дилов син

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

    The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

    Close