КРАТКА ИСТОРИЯ НА АНТИКОНФОРМИЗМА

 (По-скоро политически очерк)

За да бъде разбрана личната история на Слави, „Шоуто на Слави Трифонов“ и повечето неща, които той споменава в разказа си, необходимо е поне бегло да припомним историята на „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“. Да се знаят особените 90-те години на двайсетото столетие на България, през които след близо половин век комунистически диктат българските медии започнаха да се еманципират от политиката, да се превръщат наистина в 4-та власт.

Предупреждение: Този текст има политико-медиен характер. Ако сте надхвърлили 40-те години и имате трайно формирани политически убеждения, знайте, че той е опасен за вашето душевно здраве!

Може да се каже, че следващият текст, наречен „кратка история на антиконформизма“, описва как медийното поведение на една група млади хора в края на 1989 година, помогна в голяма степен на българите по-бързо да се разделят със заблудите си, да посрещат по-весело проблемите си, да надхитрят съдбата, както неизменно са успявали да го правят през изминалите столетия…

Дали е вярна рецептата на Мойсей, че да се стигне обетованата земя, трябва 40 години да се върви през пустинята, докато умре и последният, който помни робството?! Може би „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, партиите „Народно движение Ку-ку“ и „Гергьовден“, а днес – „Шоуто на Слави“ не са съумяли да съкратят този път, но със сигурност са го направили по-шарен и малко по-лек за обезводнените от пустинни миражи души на съвременниците си.

„Ку-ку“

В началото на януари 1990 година група студенти започват да правят в Българската национална телевизия „Ку-ку“ – студентско телевизионно предаване. То е един от първите плодове на свобододумието, настъпило след партийния преврат в БКП от 10 ноември ‘ 1989 година. Самото създаване на предаването е резултат от обществената шизофрения на деня – учредителите му са представители – на паритетен принцип – на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) и останките от Университетския комитет на ДКМС – Комсомола. Изумителното е, че още след второто и третото издание на „Ку-ку“ създателите му разбират, че както не могат да се правят бебета на „паритетен политически принцип“, така не могат да се правят и телевизионни предавания. Една част от водените от политически намерения създатели на „Ку-ку“ се оттеглят, остават другите – тези, които желаят да се забавляват и да правят нова, различна телевизия. Остават да се занимават активно с предаването Петър Курумбашев, Радослав Гълъбов, Любен Дилов- син, Радомир Чолаков, Камен Воденичаров… С тях, разбира се, още над 90 души, които днес са сред най-ярките медийни имена на България – като Бойко Василев, Влади Въргала, Август Попов, Нидал Алгафари, Васил Василев – Зуека, Стефан Рядков, Тончо Токмакчиев, Слави Трифонов, Мартина Вачкова, Нели Андреева, Жоро Крумов, Женя Костадинова, Соня Момчилова, Християн Ночев, Мадлен Алгафари, Иван Рачев и още много други.

В първите си издания „Ку-ку“ е чисто публицистично предаване и участва с радост и находчивост във всички обществени битки. Още второто му издание е спряно – поради скеч, адресиран към тогавашния президент Петър Младенов. Скандалите го следват непрекъснато, като най-шокиращ за политическия елит е фактът, че е трудно определимо в коя част от политическото пространство седи (или обслужва) „Ку-ку“ – при комунистите, при антикомунистите, или къде?

Атомният ку-кунформизъм

До декември 1991 година „Ку-ку“ е само едно от по-необичайните публицистично-младежки предавания, които забавляват публиката и се мъчат да я провокират с антиконформизма на младостта та. До датата 22 декември 1991 година! Тогава избухва и първият голям медиен скандал, разтърсил цялата страна.

Редовното издание на предаването е симулативно прекъснато от съобщение за това „…че в Козлодуй не се е случило нищо страшно“. Режисьорът на предаването Нидал Алгафари, редакторът Петър Курумбашев, водещата на броя – Жени Костадинова, и целият екип съумяват по изумително правдоподобен начин да уподобят „срамежливата нечестност“, с която би се държала националната електронна медия, ако в Козлодуй стане авария. Свикналата да „чете между редовете“ аудитория изпада в паника. Девет десети от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентарала е избухнала. Убедени са и доста представители на чужди телеграфни агенции. Познавайки манипулативния характер на българските държавни медии, те не проверяват „сведението“ от поне още един източник, а бързат да разпространят сензацията! Сред подведените са немската ZDF, Ройтерс, Испанската телеграфна агенция, Франс прес и много други. Министър-председателят на България – по това време Филип Димитров от СДС, „научава от майка си, че нещо е станало в АЕЦ – Козлодуй!“.

Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници (дори и всички локални и изданията на малки общини) излизат със заклеймяващи първи страници. Официалната версия на правителството е, че „кукувци“ са подсторени да направят тази манипулация, за да дестабилизират правителството. Председателят на Народното събрание Стефан Савов, след като прави опит първо лично да спре излъчването и се изумява, че „не е ясно откъде се спира телевизията“, създава нещо като парламентарна комисия, която специално да се заеме със случая. Уволнено е почти цялото ръководство на Гражданска защита – полувоенна правителствена организация, която трябва да предпазва населението от природни бедствия и производствени аварии. В цялата шумотевица изобщо нечути остават твърденията на създателите на предаването, че са искали:

Първо, да покажат колко силна е една безалтернативна национална телевизия, с монополно положение на пазара, контролирана от правителството. В този дух е и финалният клип на самото предаване – „В мен е силата“, създаден от Нели Андреева и представляващ колаж от лицата на най-известните български медиатори, на фона на модно американско рапърче;

Второ, повтаряйки медийния експеримент на Орсън Уелс с радиопиесата „Война на световете“, да накарат аудиторията да бъде скептична към официалната информация, която ѝ се поднася;

Трето, да демонстрират пълната неготовност на държавата да се справи с евентуална промишлена катастрофа от голям мащаб. По-късно – само седмици след скандала – се оказва, че повечето антиядрени убежища са превърнати в барове или складове; че не достигат противогази, няма подходящи информационни материали за това, как се постъпва в подобна ситуация, че Гражданска защита е абсолютно неподготвена да овладее както паниката, така и реална аварийна ситуация, че нафтата за автомобилите, които трябва да евакуират най-близките до Козлодуй градове, отдавна е открадната и т. н., и т. н.

Започва съдебно дело (Дело №1 за 1992 година) срещу създателите на предаването, което трае повече от 3 години. По-важното е, че целият екип около самото предаване „Ку-ку“, както и неговите горещи симпатизанти – предимно студенти и млади хора, се сблъскват „челно“ с политическата манипулация. Този скандал е използван в светлината на традиционното партийно разделение „сини“ срещу „червени“, а авторите на „Ку-ку“ завинаги се разделят с наивната си вяра в способността на обществото да се променя и с не политическото, си, чисто шоубитие. Техният антиконформизъм започва да се разглежда като политическа позиция, все едно дали те го искат, или не. От тук нататък – през следващите 10 години, те ще бъдат определяни ту като „сини“, ту като „червени“ и никога като нещо, различно от пейзажа на декларираното политическо противопоставяне.

Между 1992 и 1994 година предаването „Ку-ку“ прави опит да се мултиплицира в медийно-комерсиална посока. Появява се сатиричен вестник „Ку-ку“, създава се музикална къща „Ку-ку“, която е праобразът на днешната БМК – Българска музикална компания; учредява се Националната Ку-ку академия – годишно шоу с награди – бронзови статуетки, изработени от Георги Чапкънов, което за три поредни издания (продължили още 2 пъти като „Ордена на Канале- то“) се превръща в една от най-големите годишни шоу и обществени атракции в България. Появяват се куп мърчъндайзингови продукти – вафли „Ку-ку“, течен шоколад „Ку-ку“, паста за цапане на зъби, бисквити, топки, „Ку-Ку“ магЪзин за фън-играчки, че дори и цигари – па добро европейско ниво, изработени в цигарената фабрика в Горна Джумая – „Ку-Ку-International“.

Тези опити обаче, не могат да свалят от шоуто оценката на политическо явление. По простата причина, че телевизионното предаване „Ку-ку“ се занимава с политическа сатира, а в България сатирата се разбира като политика! Още от времето на Ботев и неговите думи, че „…отсам Дунава хуморът се обръща на псувня, а сатирата – на проклятие“.

През цялото време предаването трупа „излишък от власт“, който трябва да бъде разходван, като му се „източва кръв“ в – условно казано – политически битки. В подобна светлина се интерпретират куп предавания, като знаменитото „Нубийско ку-ку“, където депутати – и сини, и червени – са подведени, че дават изявления пред несъществуващата нубийска телевизия и с упование говорят за връзките между двете държави! „Предаването за водата“ – аналогична телевизионна анкета, при която десетина от по-първите политически мъже „със загриженост констатират, че водородът е почти 66% в състава на водата“. Предаването е спирано неколкократно – най-ярък пример е емисията му от Москва, изготвена от Матей Константинов и Светльо Дукадинов, с помощта на Татяна Ваксберг.

„Мултитрон“ и „Народно движение „Ку-ку“. Спирането на „Ку-ку“

През есента на 1994 година предаването „Ку-ку“ е спряно едностранно от БНТ, като договорът му с продуцента КИД ЕООД е прекъснат. Дотогава често са падали отделни предавания, но за пръв път частното предаване е с прекъснат договор! Поводът е несъстоял се публично скандал с подготвено издание на „Ку-ку“, което представя България като разделена между две суперфирми – „Мултигруп“ и „Трон“. Обект на сатирична интерпретация са шефовете на фирмите – Илия Павлов и Красимир Стойчев и техните връзки с политиката. Самото спиране на предаването – актът от страна на БНТ няма никакво правно основание – веднага попада в раздела „политически натиск“ върху медиите. Това е и основната причина, която тласва създателите на телевизионното предаване към учредяването на политическа партия с името „Народно движение Ку-ку“. Политическият натиск върху медиите в досегашната история на предаването е убедил създателите на предаването и най- вече – продуцента Петър Курумбашев, доайена на актьорите – Камен Воденичаров и сценариста Любен Дилов-син, че няма по-ефективен начин за самозащита от натиска на властта от политиката. За изминалите години екипът на предаването и многобройните им съмишленици са се оформили като най-яркото антиконформистко течение в българския обществен живот. За тях разделението комунисти – антикомунисти изобщо не описва съвременните проблеми на България, нито пък основните политически сили – СДС и БСП са в състояние да бъдат адекватни на предизвикателствата пред най-новата история. Лични политически различия целият този екип няма – просто представата им за политика е друга – много по-конкретна, много по-необременена с идеологизми и партийна патетика.

Партията „Ку-ку“

До решението на Върховния съд за забрана на ОМО „Илинден“ от февруари 2000 година, „Народно движение „Ку-ку“ е единствената официално забранена партия в България. Заличена от политическия регистър с решение на Върховния съд от 26.04.1995 г. поради тази причина тя е и единственият политически субект, който може да претендира за реално политическо преследване. „Народното движение „Ку-ку“ има излъчени дори политически емигранти в САЩ – водили и спечелили дело, вследствие на което получават статут на политически бежанци и право да се заселят и работят в САЩ.

Партията се създава на 19. 10. 1994 (регистрация по фирмено дело № 200082/1994 г. на Софийски градски съд), като нейни учредители са почти всички членове на творческия екип на предаването, техни близки и приятели, съмишленици. Самата ѝ поява е медийна сензация – тя много бързо трупа популярност, съмишленици и членове. Програмата ѝ е изключително кратка, конкретна и обединяваща хора с всякакви политически възгледи. Документът се казва „Усмихната България“ и съдържа около две страници. Партията „Ку-ку“ заплашва не само да обере негативния вот на предстоящите парламентарни избори, но и да се превърне в реална алтернатива на умората от противостоенето „сини“ – „червени“!

Изборната стратегия на „Народно движение „Ку-ку“ също е нетрадиционна – те обявяват т. нар. фронтменска листа. Изборните списъци във всеки избирателен район се водят от прочути медийни, шоу или спортни звезди. Официалното обяснение е, че тези хора няма да стават депутати, но ще са реални морални гаранти за избора на следващите ги в листата – млади професионалисти, адвокати, лекари, офицери, журналисти. В листата им има 9 национални футболисти, над 15 звезди на артистичния свят, драматурзи, писатели, актьори, популярни водещи от електронните медии. С този си ход „кукувци“, както ги наричат медиите, още в началото на кампанията обезоръжават едно от основните твърдения на сериозната политика – че правят шоу от политиката, и че в крайна сметка искат да подменят вота на хората!

Малко е да се каже, че политическият елит на страната е стреснат от появата на „Народно движение „Ку-ку“! Още повече, че секретарят на движението – Петър Курумбашев, и председателят – Любен Дилов-син, следват настъпателна изборна политика, която изключва всякакви заигравания, с когото и да било от „сериозните играчи“! Единствената реална политическа фигура, с която приемат да се срещнат, е президентът на републиката д-р Желю Желев. На закуска, проточила се близо 4 часа, д-р Желев прави опит да ги разубеди от начинанието им. Той е достатъчно ясен: озлоблението на „кукувци“ от несправедливото спиране на сатиричното им предаване не трябва да ги тласка към политиката! От това нито те, нито политиката ще спечелят. Целият този разговор и развилите се по-късно събития остават у „кукувци“ впечатлението, че политическата съдба на партията им е предрешена. Последвалите събития са категорична подкрепа на това твърдение:

Централната избирателна комисия им отказва регистрация (Решение на ЦИК № 267/17. 11. 1994 г.) под предлог, че в „Държавен вестник“ не е излязло съобщение за регистрирането на партията; въпреки това ръководителят на изборния щаб Росен Петров успява да регистрира пълни листи във всички РИК-ове (Районни избирателни комисии). Регистрацията се извършва в период, когато тече дело на „Народно движение „Ку-ку“ срещу ЦИК. Представете си ентусиазма, с който членовете на РИК-овете посрещат младите момчета и момичета, които искат да регистрират листи и паралелно с това съдят началниците им в София!

Първото дело на Върховния съд е на 25. 11. 1994 г. Решението на съда е подготвено предварително. Съдът оправдава становището на ЦИК и наказва партията с неучастие в изборите за провинение, което не е нейно задължение. Всички документи са изпратени навреме за публикация в „Държавен вестник“, дори е платен поисканият от вестника рушвет, традиционна практика в България, за публикуване на регистрацията. Въпреки това публикацията излиза с достатъчно закъснение, за да не може „Ку-ку“ да участва в изборите. Странното е, че политическият елит, и най-вече СДС, не се ограничава само с неучастието на „Народно движение „Ку-ку“ в парламентарните избори. Сякаш за да се презастраховат, по нареждане на главния прокурор Татарчев започва проверка по регистрацията на партията по реда на надзора. Тя довежда до ново заседание на Върховния съд на 26. 04.1995 г., когато партията е заличена с невероятни мотиви: един от тях е, че съдържа в името си звукоподражание, издаващо „гнездов паразитизъм!“ Упражненията в орнитология са подкрепени и с други „сериозни обвинения“ – никъде в устава си партията не е записала, че иска да притежава изпълнителната власт и да управлява!!! Така „Народно движение „Ку-ку“ става единствената забранена партия в България! Редно е да споменем имената на съдиите, увенчали с вечна слава своята професия: Кръстьо Яначков (председател) и членове Лидия Иванова, Тодор Домузчиев – Пето гражданско отделение на Върховния съд на Република България, докладвано от прокурора Цонев.

Ето и точни цитати на някои от мотивите за забраната:

„Целите и задачите на „Народно движение „Ку-Ку“, наречени в устава „Програмни цели и задачи“, не могат да се приемат за формулирани програмни цели и задачи, касаещи промени или реформи в обществения живот. Целите и задачите, които си поставя регистрираната от СГС политическа партия „Народно движение „Ку- ку“, не са свързани, не са насочени към формиране и изразяване на политическа воля на гражданите. А тази воля е да участват в управлението на държавата. Посочените в устава цели и задачи на регистрираната политическа партия „Народно движение „Ку-ку“ са свързани с повишаване на културното, нравственото и жизненото равнище на гражданите и постигането им не предполага извършването на политическа дейност!“

А ето какво гласят дословно чл. 7(1) и (2) от Устава на „Народно движение „Ку-ку“ – цели и задачи, които „не предполагат политическа дейност“ според Върховния съд на България:

Чл. 7 (1) Основните програмни цели на Движението са:

  1. Възраждане оптимизма, достойнството и себеуважението на българския народ;
  2. Възпитаване на общественото чувство за хумор при посрещането на несгодите на живота и на обществена непримиримост към подлизурството, конформизма, демагогията, политиканството и използвачеството;
  3. Създаване на условия за свободно развитие на предприемачеството и на творческите изяви и ненамеса на държавата в стопанските и творческите инициативи;
  4. Осигуряване реализация на възможностите за всеки родолюбив гражданин и обществени гаранции за достойно съществуване на нетрудоспособните;
  5. Гарантиране равенството на всички граждани пред закона: съдебен контрол върху всички действия на изпълнителната власт; обществен ред и спокойствие;
  6. Осигуряване на законови и обществени гаранции за свободата на словото и на съвестта;
  7. Отваряне на България към света и на света към България и осигуряване на условия за свободно движение на капитали, идеи и хора;
  8. Повишаване на раждаемостта.

(2) Основните програмни задачи на Движението са:

  1. Участие в изборите и излъчване на достойни личности за народни представители;
  2. При постигане на повече от половината мандати в Народното събрание – съставяне на правителство, което да реализира

целите по ал. 1 на този член, а при по-малък брой народни представители, борба с парламентарни средства за постигане на споменати- ‘ те’ цели, както и участие в коалиционно правителство с партии, стремящи се към реализация на сходни цели;

  1. Осигуряване на обществен контрол извън изпълнителната власт върху електронните средства за масово осведомяване;
  2. При постигане на места в парламента, законодателна инициатива за:
  • приемане на националния герб;
  • промяна на данъка добавена стойност върху българската книга, периодични издания, електронните медии и рекламата в тях;
  • приемане на закона за здравноосигурителна система;
  • данъчни облекчения за фирмите, подпомагащи националната култура и изкуство, здравеопазването и спорта.

По-запознатите с обществения живот знаят, че голяма част от тези програмни цели и задачи все още не са реализирани, а специално гербът и здравноосигурителната система се появиха 4 и 5 години по-късно!!! При това, осъществявани от политическата партия, чиято поръчка изпълниха съдиите от Върховния съд през 1995 година, забранявайки „Народно движение „Ку-ку“! Нека тези съдии обясняват на децата и внуците си защо се продадоха за паница леща! При това – обещана и едва ли дадена!

Куп статии – „Кой се страхува от кукувците“ и коментари на журналистите, издават общото огорчение на българското общество от факта, че ако не сериозно, то поне едно свежо присъствие в политиката е унищожено още при старта си. Тогава започват и първите обвинения срещу т. нар. синьо-червена мъгла – т. е. някаква политическа зона на здрача, където се взимат решения за съдбата на България, независимо от публично регламентираните политически и обществени позиции. За по-малко от месец за „Народно движение „Ку-ку“ има над 1900 публикации, без да броим споменаванията в обзорни материали или в статии и предавания, засягащи политическия живот изобщо! Една от причините, които карат политическият елит да се разправи толкова бързо и категорично с „Народно движение „Ку-ку“ са и високите прогнозни резултати, които дават социолозите за Движението

Откъс от книгата „За стърчането

Слави Трифонов, Любен Дилов син

- Реклама -